Управата на КЗК получи още две години власт в "12 без 5"

Ръководството на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), чийто мандат изтича през лятото, получи в "12 без 5" нови две години власт, през които да одобрява или забранява ключовите сделки в българската икономика. Гратисът стана факт два месеца преди изборите след окончателно гласувани от Народното събрание промени в Закона за защита на конкуренцията, които самата комисия си написа. Ведомството се управлява от Юлия Ненкова, майка на депутата от ГЕРБ Александър Ненков. Тя имаше по-високи амбиции - да получи законова възможност за втори мандат от 7 години, но след остър дебат в парламента в четвъртък ГЕРБ се отказа от тази идея. След приемането на текстовете “Демократична България” поиска президентско вето и посочи, че “несменяемата КЗК е цъкаща бомба за бизнеса”. Калинки и пеперуди "Награда за цялостно творчество ли е удължаването на мандата на сегашната КЗК? За какво я награждавате? За работата ѝ по пазара на горивата, ли? За решенията в областта на енергетиката ли? За прозрачността при отказите и позволенията за придобиване на медии, ли? За практиката в областта на обществената поръчка, където ролята на КЗК е решаваща? Или за зрелищната им намеса на пазара на детски играчки, няколко дни след като собственикът на магазина си е позволил публично да подкрепи антиправителствения протест?", разпалено попита от трибуната на парламента депутатът от БСП Крум Зарков. "Ефектът на калинката" е българският вариант на "ефектът на пеперудата", добави той. Фразата на Зарков предизвика реакция на водещия заседанието Валери Симеонов, който контрира, че не виждал в закона "никакви калинки или пеперуди". В последните месеци регулаторът блесна с крайно непоследователните си решения по ключови сделки, които веднъж спира, а друг път пуска. Скоростно бе одобрено например придобиването на "Нова Броудкастинг груп" и на вестниците на Делян Пеевски от собственика на Виваком - "Юнайтед груп". В миналото КЗК спря придобиването на "Нова телевизия", когато кандидат купувач бе собственикът на "Теленор" Петр Келнер. Мотивът бе "господстващо положение, което може да бъде засилено". Когато братята Кирил и Георги Домусчиеви купиха същата телевизия през фирмата си "Адванс Медия", опасност от господстващо положение вече нямаше. Драматични обрати имаше и покрай придобиването на ЧЕЗ от "Еврохолд". Сделката финално бе одобрена от антимонополната комисия през ноември миналата година. Точно година преди това обаче КЗК не позволи на застрахователния холдинг да купи енергийния бизнес на ЧЕЗ в България с мотива, че може да придобие господстващо положение на енергийния пазар. През юли 2020 г. обаче Административният съд София отхвърли постановената от КЗК забрана заради допуснати груби нарушения и принуди антимонополния орган да се произнесе наново. Този път решението бе положително. "Демократична България": Несменяемата КЗК е цъкаща бомба за бизнеса “Несменяемата КЗК е цъкаща бомба за бизнеса”, контрираха от “Демократична България” и призоваха за президентско вето на поправките. "Убедени сме, че увеличаването с две години на мандата на водената от Юлия Ненкова (майка на депутатa от ГЕРБ Александър Ненков) комисия е вредно за България и може да спре за години напред реформите в сектора. Не е случайно, че хората наричат тази комисия за защита ОТ, а не на конкуренцията", посочиха от формацията. В свое становище те припомниха забраната за чешкия инвеститор Петр Келнер да придобие "Нова телевизия", след което с подобни аргументи тя беше закупена от “правилния” собственик Кирил Домусчиев. За глобите на “Хиполенд”, за различните решения по сделката за ЧЕЗ, в зависимост от политическата конюнктура. "КЗК е превърната в придатък на изпълнителната власт, вместо да бъде независим орган. Бива използвана за бухалка по най-грозните начини. На този фон е изключително нагло искането за удължаване на мандата ѝ с 2 години, само 4 месеца преди неговото изтичане. И то в самия край на дейността на сегашното Народно събрание, буквално в 12 без 5”, добавят още оттам. От "Демократична България" добавят, че по същия начин сегашната власт бърза да проведе “конкурси” за директори в държавните дружества в енергетиката и транспорта. “За да избере послушни бордоваци за години напред с минимална възможност да бъдат сменени. Това може да обрече България на още загуби и липса на реформи”, казват оттам. Реално и в момента редица комисии на изпълнителната власт се ръководят от хора, чийто мандат е изтекъл преди месеци. Такава е Комисията за защита на потребителите, ръководена от Димитър Маргаритов, КЕВР, ръководена от Иван Иванов. На 19 юни м.г. парламентът откри процедурата по избор на нов председател на Комисията за енергийно и водно регулиране и четирима членове – два в областта на енергетиката и по един във водния сектор и с икономически ресор. Мандатът на Иванов изтече през април 2020 г. изтекоха мандатите на председателя Иван Иванов, който бе представител на Реформаторския блок от предишния парламент, както и на енергийните членове на комисията от ГЕРБ Евгения Харитонова и Светла Тодорова, водният комисар Димитър Кочков от БСП, както и Владко Владимиров от "Обединените патриоти". Хипермаркетите също недоволни от поправките От месеци насам срещу поправките в Закона за защита на конкуренцията недоволстват и хипермаркетите. Одобрени са и мегаправомощия, които позволяват при съмнения за нелоялни практики, КЗК да може да разпитва служители на разследвани компании, да ги проверява, да изземва информация от компютри, телефони и документи не само на работното им място, но и в домовете им, като при необходимост ще може да ползва съдействие от полицията. КЗК ще може да изземва в краен случай дори компютри и телефони на служителите с цел извличане на информация. Законопроектът въвежда и солени глоби за санкциониране на нелоялни търговски практики в размер до 5 на сто от всички приходи от продажби на предприятието-нарушител за предходната финансова година. В момента глобата за установен картел или друго съглашение е до 10% от оборота на изловените компании за предходната финансова година. Законопроектът забранява още "ексклузивни доставки на храни", т.е. даден доставчик да работи само с една конкретна верига и да не доставя за друга за конкретен период от време. В момента част от хипермаркетите имат такива договори особено с фирми, които произвеждат стоките под собствените марки на веригите. Сдружението за модерна търговия алармира преди дни, че всички тези промени ще доведат до смущения в търговията и ще повишат цените на стоките в магазините. Занапред, за нарушение на забраните по закона КЗК налага на купувач на селскостопански и хранителни продукти имуществена санкция в размер от 5000 до 300 000 лева.  

Прочети цялата публикация