Спомен за Тодор Колев

На 15 февруари се навършват 8 години от кончината на един от любимите български актьори и музиканти Тодор Колев.  

Тодор Колев е роден на 26 август 1939 г. в Шумен. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" (НАТФИЗ) в класа на Николай Люцканов (1965). Разпределен е като актьор в Смолянския театър. Още това става популярен с шеговитите си песни, а колегите му го наричат Тошо Адама заради шивашкото ателие за модни мъжки облекла на баща му в Шумен "Адам". През 1966 г. започва работа в Шуменския театър, а през 1967 г. играе в Пловдивския театър и е от създателите на Младежката театрална сцена. През 1969 г. Тодор Колев получава първа награда на Националния преглед на българската драма и театър за майсторското превъплъщение в ролята на лесничея Марин в спектакъла на Пловдивския театър "Лодка в гората" от Николай Хайтов. Това му отваря пътя към столичните театри – назначен е в Театър "Сълза и смях", където е актьор до 1971 г. Уволнен е и отива да работи в Театър "София". 

Тодор Колев е преподавател в НАТФИЗ "Кр. Сарафов". От 1992 г. е доцент. Сред неговите ученици са актьорите Стефан Вълдобрев, Чочо Попйорданов, Мариус Куркински, Анастасия Ингилизова и др.

По-известни роли в театъра: Марин от "Лодка в гората", Васенка в "По-големия син" и Шаманов в "Миналото лято в Чулимск" от Ал. Вампилов, Орландо в "Както ви харесва" от Шекспир, Мъжът в "Миналата година по същото време" и др. Връх в актьорската му кариера е знаменитата роля в "Човекоядката" от Иван Радоев на сцената на театър "София" през 1977 г. 

Огромна популярност му донасят ролите в над 30 игрални филма, сред които са "Двойникът", "Господин за един ден" и особено "Опасен чар". Носител e на много национални и международни награди. Автор и водещ е на телевизионни предавания, най-забележителното от които е шоуто "Как ще ги стигнем с... Тодор Колев" по БНТ през 90-те години на ХХ век.

Музиката. От 9-годишен Тодор Колев свири на цигулка, а по-късно на саксофон и акордеон. По неговите думи музиката му дава възможност да прави неща, които не може да прави нито в театъра, нито в киното. През 1970 г. става популярен с дебютната си песен "Песента на кафето". Първият му самостоятелен рецитал е на Младежкия конкурс за забавна песен през май 1973 г. в зала "Универсиада" в съпровод на оркестър "Метроном". В края на 1975 г. издава грамофонна плоча, но месеци по-късно тя е "спряна", т.е. цензурирана, забранена. Актьорът е обявен за дисидент. В чужбина му е разрешено да излезе едва през 1987 г., когато във Франция получава наградата за мъжка роля във филма "Опасен чар" (1984).

Зрителите го помнят и от новогодишните програми на Националната телевизия. Още през 1979 г. участва в програми по БНТ. В новогодишната програма на телевизията от 1979 г. става прочут със своите "Иръпшъни". През 80-те години на изпълнява редица шлагери, сред които "Жалба за младост" по музика на Морис Аладжем и текст на Михаил Белчев през 1983 г. Преди промените от 10 ноември 1989 г. му приписват сентенцията "Трима тошковци веселят народа – Живков, Козарев и аз".

Навръх 10 ноември отначало апокрифна, после всенародна, става песента "Как ще ги стигнем американците" – за откраднатите чистачки от по мелодията на "Let it be" на "Бийтълс". Първи изпълнител е на песента "Жена на всички времена" (музика Морис Аладжем), която представя на фестивала "Златният Орфей", както и няколко песни по стихове на Борис Христов ("Петима музиканти" , "Самотният човек"). През 1982 г. песента "Някога по дългия бряг" по музика на Константин Ташев печели първа награда на конкурса "Бургас и неговите трудови хора". Солист е на Биг бенда на Българското национално радио, а най-дълготрайно и плодотворно е сътрудничеството му с тромбониста Георги Борисов и неговите оркестри "Динамит брас бенд" и "Борисов брас бенд". От 1981 г. участва в телевизионните мюзикхоли на проф. Хачо Бояджиев. Има издадени пет албума: "Тодор Колев" (1983), "Немам нерви" (1990), "Фалшив герой" (1995), The best (1999), "Най-доброто" (2001). 

Актьорът не остава равнодушен към демократичните промени в България и се включва в политиката. Става депутат от Съюза на демократичните сили в Седмото Велико народно събрание (10 юли 1990 – 2 октомври 1991 г.). Съветник е по културните въпроси в посолството на България в Отава, Канада (1992-1993). През май 1993 г. доброволно се отказва от дипломатическия пост и се връща към професията си на актьор. 

През септември 1999 г. излиза от печат неговата автобиографична книга "Варненското софиянче от Шумен – живот и страдания грешнаго Тодора" в комплект с компактдиск с най-хубавите му песни. Според него това е книга за живота му, но не и книгата на живота му.

В звуковия файл можете да чуете коментар на Милена Воденичарова и гласа на Тодор Колев от Златния фонд на БНР.

Прочети цялата публикация