Австралийски медиен закон повдига въпроси за "плащането за кликове"

Сър Тимъти Бърнърс-Лий, британският физик и компютърен специалист, известен като създателя на Уърлд уайд уеб (World Wide Web), казва, че плановете на Австралия да накара дигиталните гиганти да плащат за журналистически материали може да създадат прецедент, който да направи интернет, такъв какъвто го познаваме, неработещ. "По-конкретно съм загрижен, че има риск този кодекс да наруши фундаменталния принцип на мрежата като се изисква заплащане за онлайн свързване между определени видове съдържание", каза Бърнърс-Лий пред сенатска комисия, която проучва подробно законопроект, който би създал Кодекс за договаряне в новите медии. Това е въпрос, който разделя привържениците и критиците на предложения австралийски закон: дали той ефективно кара Гугъл и Фейсбук "да плащат за кликове" и дали това може да е началото на края на свободния достъп? Битката е наблюдавана отблизо в Европейския съюз, където длъжностни лица и законодатели изготвят обхватни нови дигитални правилници. Корпорацията Гугъл твърди, че законът изисква от нея да плаща за кликове. Регионалният управляващ директор на Гугъл Мелани Силва каза пред същата сенатска комисия, която миналия месец прочете представеното становище на Бърнърс-Лий, че е най-загрижена от това, че кодексът "изисква плащане дори за линкове и откъси от информация". "Концепцията да се плаща на много малка група от създатели на сайтове или на съдържание просто заради появата им по време на нашето систематично търсене на резултати създава за нас опасен прецедент, който представлява неуправляем риск от гледна точка на продукт и бизнес модел", каза Силва. Регионалният вицепрезидент на Фейсбук Саймън Милнър се съгласи, че потенциалната цена за новини съгласно кодекса е "напълно неограничена и несъвместима". Австралийският кодекс е единственият, който включва и предпазен механизъм при преговори. Арбитражна комисия няма да допуска дигиталните гиганти да злоупотребяват с господстващите си преговорни позиции като правят безапелационни оферти на новинарски бизнеси за тяхната журналистическа продукция. В случай на противопоставяне, комисията ще взема обвързващо решение чия най-добра оферта печели. Питър Люис, директор на австралийския мозъчен тръст Институтски център за отговорна технология, каза, че паричната стойност на журналистиката от обществен интерес предстои да бъде определена. "Причината, това да е толкова, да кажем, ефимерен процес, е че никой досега не го е вършил", каза Люис пред Австралийската обществена телевизия. "Как оценявате стойността на базирани на факти новини при отсъствие на реклама? Новините винаги са били оценявани като резултат или допълнение към количеството реклами, които медията може да продаде. Тъй като Гугъл и Фейсбук господстваха на рекламния пазар и като извадим това от уравнението, сега се опитваме да определим стойността на журналистиката от обществен интерес", добави Люис. Гугъл реагира на заплахата от задължителен арбитраж като засили преговорите си за споразумения за лицензирано съдържание с австралийски медийни компании през собствения си продукт "Гугъл Нюз шоукейс" (Google News Showcase). Фейсбук отговори днес като блокира потребителския достъп и споделяне на австралийски новини. Финансистът Джош Фридънбърг промени законопроекта след разговори през уикенда с главния изпълнителен директор на Фейсбук Марк Зукърбърг и Сундар Пичай - главен изпълнителен директор на "Алфабет" и неговото дъщерно дружество Гугъл, за да изясни, че платформите няма да плащат на брой новинарски отрязъци или линкове. "Никога не сме възнамерявали, ако арбитърът надзирава сделка между телевизионен канал и една от дигиталните платформи, той да накара тази дигитална платформа да плаща например 2 цента за всеки клик през следващата година", каза Фридънбърг. "Намерението ни никога не е било такова. Намерението ни винаги е било да има плащане на еднократна сума и точно това сме посочили изрично в кодекса". Дан Стинтън е управляващ директор на "Гардиън" - Австралия и Нова Зеландия, който преговаря за лицензионна сделка чрез Google News Showcase. Стинтън каза, че Гугъл се е възползвал от новини чрез ангажиране на потребители в търсачка, които използват линкове към журналистически материали, потребителски данни, които Гугъл събира от издателите, и от дела от приходите от реклами, публикувани заедно с журналистически статии. "Гугъл поддържа тезата, че от тях се иска да плащат за линкове при търсене, а случаят не е такъв", каза Стинтън. "Те не крадат публикувано съдържание, но смятам, че използват пазарната си мощ, за да дадат предимство на собствения си бизнес в ущърб на издателите и това не е редно", каза Стинтън. "Въпросът не е да се плаща за линкове и отрязъци от информация по време на търсене, а за плащане за цялостната облага, която Гугъл получава", добави той. Откакто през октомври стартира News Showcase, Гугъл постигна споразумения за плащане с над 450 източници на публикации. Европейската комисия предложи нови правила, целящи опитомяване на най-големите дигитални "gatekeepers'' ("гейткийпърс"/"пазачи на (информационния) вход"). Предложения, които си проправят път чрез преговори сред депутатите от 27-те държави в Европарламента, може да бъдат променени, така че да включват елементи от австралийския модел. Великобритания, която наскоро напусна ЕС, планира подобни дигитални реформи, които включват осезаема промяна на отношенията между онлайн платформите и новинарските източници. "Определено има влияние" на Австралия, каза Анджела Милс Уейд - изпълнителен директор на Съвета на европейските издатели - лобистка група на медийни компании. "Това се следи изкъсо от всички, които залагат на резултата". Издателите в европейски държави вече могат да изискват плащане от технологичните компании за това, че използват техни материали, съгласно наскоро преработените правила за авторско право. Франция беше първата държава, въвела тези правила в националното си законодателство, а Гугъл първоначално се въздържаше от плащания. Корпорацията промени тона си, когато съд се произнесе, че тя трябва да преговаря, което доведе до сделка с група френски издатели. Една част от австралийския модел, привлякла внимание в Европа, е изискването за обвързващ арбитраж, ако преговорите за плащане не доведат до споразумение, на което Гугъл се противопостави, тъй като това ще даде на компанията по-малък контрол. Милс Уейд каза, че няколко водещи законодатели от ЕС искат да добавят арбитражен механизъм към дигиталните разпоредби. "Като се има предвид, че Гугъл и Фейсбук подкопават обхвата на правото на издателите, е ясно, че са необходими регулаторни мерки, особено крайният арбитражен механизъм", каза Милс Уейд. "В противен случай мнозинството издатели няма да имат преговорна сила за постигане на споразумения". Гугъл в момента включва други сделки за заплащане за новини, включително многогодишно споразумение с "Нюз корпърейшън" на магната Рупърт Мърдок. Милс Уейд приветства тази сделка, като каза, че тя показва, че Гугъл придава "огромна стойност" на новинарското съдържание. "Регулаторите в Австралия, а и в Европа, обаче не трябва да се заблуждават, мислейки, че тези единични сделки, особено непосредствено преди влизането в сила на всеобхватни закони, са отговорът за гарантиране на справедливо възнаграждение, дължимо на всички издатели, големи и малки, чието съдържание се използва от Гугъл", заяви тя. По БТА

Прочети цялата публикация