Мартен Калеев: В литературата няма лесно

Писателят Мартен Калеев е от онези автори, които са избрали да извървят своя творчески и житейски път в провинцията, респ. в Монтана, без да се смущават особено от „неудобствата на трудното /извън/светско пробиване“ – все пак днес по-лесно те забелязват и величаят, ако си в София или в многократно по-голям град, ако си „под носа“ на силните медии. Заявява и на шега, но и на сериозно, че точно Монтана е неговият Рим.

Изданието е сборник от 26 разказа, които през годините са публикувани в различни национални и чуждестранни престижни издания. Книгата е опит да насочи вниманието на читателя към важните неща, които са отвъд видимостите, отвъд имането, отвъд пазарската количка. Идеята разказите да бъдат събрани идва след направена биобиблиографска справка за публикациите на Мартен Калеев, по повод 60-годишнината на писателя, според която той е автор на повече от 1500 творби. За корицата са използвани картината "Пътуване" на проф. Теофан Сокерев и фрагмент от "Курбан". Книгата е издадена от издателство "Захари Стоянов". 

Снимки – www.martenkaleev.com и изд. "Захари Стоянов"

„Всичко и нищо“ е новият сборник разкази от Мартен Калеев. Ето какво споделя авторът в "Артефир".

Това не е книга, с която можеш нехайно да си обзаведеш душата! Тя е за душата! За съпротивата ѝ срещу бързото и нелепото превземане на обиталищата ни от груби, немарливи и прозаични думи и хора. За преосмисляне на утопии и за преодоляване на несгоди, въпреки хищния всеяден непукизъм. За трупане на доказателства, че винаги можем да бъдем упрекнати в посредственост, когато доказваме своята обич. И винаги можем „да се въздигнем в гениални“, когато мразим. 
Във „Всичко и нищо“ на Мартен Калеев се съдържат благородни опровержения на този „алчен мъничък живот“, от който мнозина грабят като за последно. Защото душите ни могат да имат всякакъв цвят, а сърцата ни да са безкрайно различни, но ние сме еднакви в едно – раними сме! Дори да не си го признаваме! 
Един респектиращ том с разкази, които категорично доказват художествената дарба на този творец – прозрения за човека, за противоречивите процеси в обществото, за тъмните и светлите страни на личността, за омерзението от равнодушните и уязвимата красота на всеотдайността. За високата цена на достойнството, което почти винаги е завистливо неоценено, нещо повече – почти винаги е наказано от недостойните. Има обикновени случки и необикновени събития, конкретни епизоди и измислени истории, които са истински притчи; дискретен хумор и почти прикрита тъга, силни страсти и трагично звучащи музикални мелодии на душата и порива към светлината. И едно прелестно въображение, което внимателно омекотява острите ръбове на катадневието, културни и литературни препратки, които ни отвеждат до други аналогии и дълбочини; енергията на думите, покоряващата изразителност, понякога дори блясват чисто поетически тропи. И всичко това е разказано с чувството за мярка. А „Чувството за мярка е белег на талант“. Казал го е А. П. Чехов.

Прочети цялата публикация