Максим Юсин: Украйна, а не Русия има интерес от изострянето на конфликта в Донбас

Тази нощ украинската армия подложи на обстрел позиции в Луганска област на проруските сепаратисти, а те откриха ответен огън, предаде „Интерфакс“. Агенцията се позова на военното ведомство на непризнатата Луганска народна република. Това е първият обстрел от въвеждането на допълнителните мерки за контрол на примирието в Донбас през юли миналата година. Инцидентът сякаш идва да потвърди изказаните през седмицата опасения, че въоръженият конфликт в Югоизточна Украйна е на път да се разгори с нова сила. Междувременно Русия увеличи военното си присъствие по границата с Украйна, а властите в Киев призоваваха НАТО да повиши бойната готовност на силите в съседните на Украйна страни. 

Американският министър на отбраната Лойд Остин увери украинския си колега Андрей Таран, че Съединените щати няма да оставят Украйна насаме с противника и няма да допуснат реализация на агресивните намерения на Русия. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков отговори, че ако в Украйна се появят американски войски, Русия ще бъде принудена на предприеме допълнителни мерки за защитата си. 

Какво всъщност става в Донбас? Защо се създават условия за възобновяване на боевете точно сега? Какви рискове крие разпалването на конфликта между Украйна и проруските сепаратисти? 

Отговорите на тези въпроси потърси предаването „Събота 150“ от политическия коментатор на радио „Комерсант“ Максим Юсин. 

За последно говорихме с Вас за Донбас след срещата на нормандската четворка в Париж през декември 2019 г. Тогава казахте, че се върви към замразяване на конфликта в Югоизточна Украйна. Година и няколко месеца по-късно в Москва се чуват тревожни гласове, които предупреждават за опасността от нова война. Защо точно сега и кой има полза от изострянето на конфликта?

Това, за което говорихме през декември 2019 г. напълно се оправда, защото наблюдавахме замразяване на конфликта в продължение на цели 15 месеца. През този период практически нямаше смъртоносни обстрели и поради това животът на много хора беше спасен. Сегашната ситуация обаче е много напрегната, но не толкова заради руско-украинските отношения, колкото заради международния контекст. 

С идването на власт на администрацията на американския президент Джо Байдън у някои политици в Киев се появи усещането, че сега е моментът да се опитат да подтикнат Русия съм някакви категорични действия в Донбас и по този начин да убият с един куршум няколко заека. Не мисля, че украинците ще започнат широкомащабно настъпление срещу Донецк и Луганск. Могат обаче да започнат локално настъпление под някакъв благовиден предлог като реагиране на обстрел от страна на сепаратистите, например. Правят си сметката, че Русия ще се хване в този капан, ще окаже непосредствена помощ на двете републики, което ще бъде представено на Запада като пряка военна агресия срещу суверенна държава. От гледна точка на Киев така биха се решили няколко задачи. Киев прави услуга на привържениците на твърдата линия спрямо Русия в администрацията на Байдън. Виктория Нюланд, която в момента е третият човек в Държавния департамент, ще получи железен аргумент за въвеждането на нови строги санкции срещу Русия. Това е и голям натиск върху Германия във връзка с газопровода „Северен поток 2“. И американците, и украинците, и поляците много се тревожат, че независимо от всичко, строителството продължава. Ако Русия обаче бъде обвинена в пряка агресия срещу Украйна, продължаването на проекта ще бъде много по-трудно. 

Решава се и друг въпрос. Никой вече няма да говори за прилагането на минските споразумения, които са неизгодни за Киев. Киев даже не крие, че не иска да си връща Донбас при условията, които са записани в минските споразумения. Неудобно е обаче просто да обяви излизането си от споразуменията. Франция и Германия няма да проявят разбиране. Все пак тези споразумения са утвърдени от Съвета за сигурност на ООН, а една руска агресия зачерква всички международни договорености. Възниква нова ситуация и съответно никой няма да обвинява Украйна, че не спазва минските споразумения. 

От това, което казвате следва, че Русия няма интерес от изострянето на конфликта в Донбас.

Ако някой в момента е заинтересован от изострянето на ситуацията, това е именно Украйна, а не Русия. Поставете се на мястото на Путин. Той си има достатъчно проблеми в отношенията със Запада. И без това американците постоянно въвеждат санкции с повод и без повод. Той да не би да е самоубиец, че да им дава такъв чудесен повод за санкции? До есента „Газпром“ ще довърши „Северен поток 2“. Нима Путин иска да даде на противниците си аргумент против завършването на газопровода?

А как ще обясните струпването на руски войски по границата с Украйна?

Струпването на войски цели да покаже на „горещите глави“ в Киев, че ако извършат тази провокация, започнат настъпление и удържат някаква локална победа, Русия няма да се ограничи с половинчати мерки. Ако Украйна действително нанесе сериозен удар по Донецк и Луганск, където вече живеят 600 000 руски граждани, това ще има сериозни последици. Украинските военни много добре разбраха това послание. Защото украинските военни са много по-адекватни хора от много политици, служители в президентската администрация и депутати от управляващата партия „Слуга на народа“. Прогнозата ми е, че независимо от това, че в момента изглежда се върви към военна ескалация, в последния момент това ще спре. Даже ако привържениците на твърдата линия във Вашингтон подтикнат украинците към решителни действия, те някак си ще се измъкнат. От страна на Москва няма да има опити за взривяване на ситуацията и за започване на настъпление. Нямаме абсолютно никаква нужда от това. 

През седмицата руският президент Владимир Путин обсъди ситуацията в Донбас с френския си колега Еманюел Макрон и с германския канцлер Ангела Меркел. Защо на преговорите не беше поканен украинският президент Володимир Зеленски? 

Има две причини. Едната е, че Путин не иска да общува със Зеленски. В Москва не вярват, че Зеленски е способен да изпълнява поетите ангажименти. Киев не изпълни нищо от това, за което се договориха през декември 2019 г. в Париж. През последните месеци се предприемат демонстративно твърди мерки спрямо Русия... Погледнете информацията за тези преговори на сайта на Кремъл, на сайта на федералния канцлер или на сайта на Елисейския дворец. Там са изброени седем или осем сюжета, които са обсъждали. Обсъждали са не само Украйна. На първо място са обсъждали пандемията, ваксинацията, как да се разпространява ваксината „Спутник V“ в Евросъюза. Освен това са обсъждали проблемите в Иран, Сирия, Либия. При обсъждането на Либия не са участвали нито маршал Хафтар, нито министър-председателят Сарадж. Имало е още една тема - Беларус, която, представете си, е обсъждана не само без Лукашенко, но и без Тихановская. Представете си за каква катастрофа става дума. Значи, все пак могат да се обсъждат едни или други регионални кризи и проблеми в конкретни страни без участието на представители на тези страни. 

Отношенията между Русия и Украйна, две съседни и много близки страни, достигнаха някакво своеобразно дъно. Поне аз не виждам кога и при какви обстоятелства биха могли да се нормализират. Не мислите ли, че отговорността за това е не само на Запада, начело със Съединените щати и Украйна, но и на самата Русия? 

Бяха допуснати много сериозни грешки и от страна на Русия, и от страна на Украйна. Вината е взаимна. От самото начало на украинската независимост политиката на Русия спрямо Украйна беше много неумела. В Украйна ходеха руски политолози и политически инженери, работеха на всички избори. Работеха просто ужасно. Отблъснаха киевския политически елит, загубиха всички възможни избори, допуснаха първия Майдан. След това успяхме да се справим с последиците от първия Майдан, но въпреки това с Украйна се занимаваха такива хора, които не разбират ситуацията там. В крайна сметка позволихме руско-украинските отношения да стигнат до такова равнище, че вече е невъзможно да бъдат възстановени, докато ние сме живи, а вероятно и докато са живи децата ни. 

Прочети цялата публикация