Коментар на Петър Волгин: Евроатлантизъм на килограм

Откакто за първи път спечели парламентарните избори през 2009 г., ГЕРБ никога не е изпадал в подобна унизителна ситуация като тази през първите два дни от работата на това Народното събрание. Партията на Бойко Борисов беше обект не просто на критики, а и на откровени обиди и подигравки. Такова обикновено е отношението към някой, чиято песен е изпята. И чието мнение няма никакво значение. Разбира се, вариантът Борисов в един момент да възкръсне като някакъв балкански феникс не бива да се изключва, но засега изглежда твърдо заседнал в политическото пепелище. Стратегията, която е избрал в момента, а именно да се позовава постоянно на изначалния си евроатлантизъм, изглежда доста странна. Факт е, че през последните дни тази дума присъства по-често в речника му, отколкото присъстваше фразата за „светлото комунистическо бъдеще“ в речника на Тодор Живков.

Най-напред г-н Борисов определи кандидата си за премиер като символ на евроатлантизма. А Даниел Митов наистина го играе такъв. Без значение към коя партия принадлежи в момента, той не пропуска да подчертае верността си към оста Брюксел - Вашингтон. Вероятно смята, че така ще му простят партийното номадство. Едва ли г-н Митов си мисли, че така ще стане симпатичен на българските избиратели. По-скоро подчертаването на любовта към актуалните в момента идеали е насочена към чуждестранните ни партньори. Посланието е следното – вижте ме колко съм правоверен и ме имайте предвид. За каквато и да била служба в бъдеще. Може службата да е българска, а може и да е чужбинска. Даже второто е за предпочитане.

Съобщението на Бойко Борисов, че излиза в отпуск, за да може по-добре да подготви перфектния евроатлантически кабинет, също е насочено към амбасадите в София. Имайки предвид изолацията, в която се намира, премиерът в оставка явно разчита основно на чужбинските си покровители. Разбира се, ясно е, че проектокабинетът на ГЕРБ, ако ще да е натъпкан до козирката с евроатлантизъм, няма никакви шансове да получи парламентарно одобрение. И най-добре разбира това самият Борисов. Ето защо е толкова силно желанието му да запази подкрепата поне на чуждите фактори. А и битката на това поле е ожесточена. „Демократична България“, например, ще направи всичко възможно, за да не изгуби приза „любима евроатлантическа формация“ на правилните чужденци.

Ясно е, че ГЕРБ няма как да състави правителство. Големият въпрос е дали някой друг в парламента е в състояние да направи това. Да, някаква коалиция може да бъда сглобена. Добре звучащи оправдания за нейното съществуване винаги могат да се измислят - пандемията, икономическата криза, необходимостта от демонтаж на „модела ГЕРБ“. В случая обаче е съвсем основателно предупреждението на президента Радев срещу създаването на безпринципни коалиции. Пък и едва ли гласоподавателите ще погледнат с добро око на една такава сглобка. Те ще я разчетат не като жертвоготовен опит за „спасяване на нацията“, а като себично желание на повечето настоящи депутати да не рискуват веднъж заетите приятни работни места с явяване на нови избори.

Много по-честно спрямо избирателите ще бъде свикването на предсрочни избори, отколкото лицемерното съдружие на партии с коренно противоположни схващания за бъдещето, а и за миналото. Колкото и развинтено въображение да имам, не мога да си представя гушване между БСП и „Демократична България“, например. Вярно е, че т.нар. „автентична десница“ полага неистови усилия да прикрие патологичния си антикомунизъм, но от време навреме някой активист се изпуска и произнася на глас това, в което останалите „умни и красиви“ вярват, но не желаят да изрекат на глас. Примерно, че БСП трябва да бъде забранена. Е, как ви изглежда коалиция, в която стоят и се гледат любовно кандидат-забранители с кандидат-забранявани? Всякак може да изглежда, но не и нормално.

Също толкова ненормално звучат и призивите за лустрация, които отново отправиха политическите представители на „автентично десните“ при откриването на парламента. Да говориш за лустрация 32 години след 10 ноември е проява на тежка умствена увреда. Най-малкото защото лица, подлежащи на подобна процедура, вече почти няма. По чисто биологически причини. Вярно, децата на тези хора са в активна възраст. Само че тук е добре да припомним любопитния факт, че най-гласовитите сред тези деца са част от десния, а съвсем не от левия политически лагер.

Крайно неестествено ми изглежда и коалиционна любовна прегръдка между „Има такъв народ“ и „Демократична България“. Според представителите на „автентичната десница“, които се държат така сякаш сутрин слушат Карлхайнц Щокхаузен, наобед прелистват албуми с творби на Деймиън Хърст, а преди заспиване си препрочитат за хиляден път Айн Ранд, всичко, свързано със Слави Трифонов, трябва да бъде презирано и отричано. И сега изведнъж да забравят естетическите си и всякакви други претенции и да се прегърнат с „Има такъв народ“? Не че е невъзможно, но е изключително лицемерно. От друга страна пък, „градската десница“ наскоро управляваше в коалиция със „селската“ такава. Така че, няма да е чудно, ако направят поредния историко-естетически компромис. 

Прочети цялата публикация