Успешната кариера на танцьора и хореограф Росен Семерджиев

Живот като на кино в буквалния и преносния смисъл е имал танцьорът и хореограф Росен Семерджиев от Велико Търново. Снимал се е в хитови български кинопродукции като „Крадецът на праскови“ и „Търновската царица“. 14 години е имал бляскава кариера в десетки държави, а от носталгия към България е бягал с чаршафи от хотел в Близкия Изток. Росен Семерджиев за първи път пред БНР разказва публично за живота си.

Росен Семерджиев е представител на една от трите търновски фамилии с близо век и половина история на старинната улица „Гурко“. Днес млади семейства с малки деца на тази улица около река Янтра няма. Не беше така преди половин век, спомня си днес 64-годишният хореограф и танцьор Росен Семерджиев:

„Никой няма да го има това детство, което ние сме имали тук на „Гурко“. Има стъпала, баща ми беше направил и скалите, и в пръстта. До долу, до реката се слизаше и там е  островът, там беше къпалнята, докато беше чиста реката. Цялото детство беше на реката. Пълно с деца. Улицата пълна, не могат да ни приберат от улиците вечер".

Росен Семерджиев е закърмен с артистизъм. Разказва, че го е наследил от майка си, оперетна певица във Велико Търново, която, още преди да стане ученик, го направила актьор: 

„Аз съм се снимал в „Крадеца на праскови“ тригодишен. Долу, при Първа гимназия трите деца, които бягаме, единият съм аз. Тука снимаха „Демонът на империята“ на тази улица. Децата играехме с едни черги, си спомням. На цялата улица „10 февруари“ може би две седмици снимаха. Искаха от хората черги, губери, кой каквото има, защото имаше някаква сцена за пране. „Иван Кондарев“ също снимаха тук. По ул. „Иван Вазов“ снимаха „Иван Кондарев“. 

Велико Търново е активна снимачна площадка и на филма на режисьорите Дако Даковски и Юри Арнаудов „Калоян“. Местните хлапета откраднали филмовия реквизит, с който се въоръжили детските банди на търновските махали. А историята завършила в милицията, спомня си Росен Семерджиев:

„Бандата на нашата махала срещу „Асенова махала“ долу и „Варуша“ срещу „Трудов фронт“, както се казваше „Турската махала“. При музей „Затвора“ имаше мрежи. На цялата продукция бяха вътре копията, щитовете. Големите, батковците и ние, хлапетиите с тях, нахакани. Копията са имитация, гумени. Вземаме щитовете и предизвикваме „Асенова махала“ на други ден. Продукцията върви, снимат тука и ние с щитовете наперени хлапета, щитът е колкото мен, след два дена в Педагогическа стая всичките хлапета“. 

И понеже шилото в торба не стои, така и артистичната натура на Росен Семерджиев го отвела в Пловдив, където завършил хореография. Върнал се в родното Търново, където направил две школи по модерни танци, станал и хореограф на гимнастичките, но пак го теглило към филмите. И дошло времето на „Търновската царица"на режисьора Янко Янков със Стефан Данаилов и Камелия Тодорова. 

„В „Търновската царица“ не зная каква мания беше, всички искаха от сребърните пафти и коланите. Целият град беше затворен, главната улица беше затворена, защото се снимаше филма. Със Стефан Данаилов отидохме на Стамболовия мост и там се снимахме и като тръгна една тайфа, направихме една обиколка малко фук, фук".

Три години преди демократичните промени в България Росен Семерджиев започва танцовите си турнета в чужбина. Започнал за по три месеца в Сърбия. После се заредили Словения, Кипър, Гърция, създал контакти с чуждестранни импресарии, озовавал се с тях в Италия, Франция, Сирия, Ливан, Египет, Австралия. На 10 ноември 1989-а година посрещнал промените с български танцьорки в гръцката столица:

„Вечерта се прибираме в 12 часа от работа. В Атина можехме да хващаме българска станция. Пускаме радиото и точно казват: „Тодор Живков е смъкнат от власт“. Викнах момичетата да чуят какво се случва. Приехме го като някакво чудо. Никой не се надяваше на такова нещо. Не зная, аз съм от 1986-а година навън. Нищо не ми е направил Тодор Живков, ще ви кажа, че повече концерти имах през комунизма, от колкото след комунизма. Големите пари се правеха в Швейцария и Италия. На ден съм вземал колкото на майка ми пенсията. Отиваш да работиш за мангизи. Върнах се след 14 години, защото съм търновец. Какво да правя в чужбина? Отиваш разглеждаш красоти, всичко. Носталгията те дърпа, още първата година, когато излязохме“. 

Росен Семерджиев разказва, че и до днес е влюбен във Венеция и споделя, че и в онези години от танцьорите са били искани нестандартни услуги срещу заплащане след представление:

„Така ни набутаха първите 10 дена в Кипър. Затова се махнах от Кипър, върнахме се в България. Те не искат да проституират, искат да сядат с клиенти да си изкараме една бутилка шампанско на целия балет хонорара за вечерта. Не, такива работи не. Във Венеция все едно съм се раждал там, все едно е бил първият ми живот. Всичко хубаво, каквото ми се е случило, е било в този град, всичко!“ 

Най-екстремното си преживяване в чужбина Росен Семерджиев е имал в навечерието на Коледа през 1986-а година в Сирия: 

„Избягахме от хотела с чаршафи. По криминален начин им избягахме на сирийците, защото искаха да ни държат за Коледа, а ние искахме да се приберем. Един французин, наш приятел, ни купи билетите за самолета. Импресариото ни държеше паспортите. Казахме, че от нашето посолство ни искат паспортите за нещо, то ни ги даде. Вече сме се подготвили да изчезваме. Хотелът ни е в центъра на Дамаск, имаше един прозорец, който излизаше в един двор и от него по лабиринт се излиза на централната улица. Французинът ни чака с колата. Навързахме чаршафите. Аз се пускам първи, след това момичето на рамената ми, изпопадахме, чаршафите останаха да висят“.

Днес 64-годишният хореограф и танцьор Росен Семерджиев се радва на семейството си, посрещнал е сина си от Америка и мечтае да ремонтира дядовата си къща на улица „Гурко“.

Репортажа можете да чуете и в звуковия файл.

Прочети цялата публикация