Неда Спасова вдигна завесата за "Откраднат живот" и мъжа до себе си

Неда Спасова, която мнозина познават като сестра Кая Райкова от хитовия български сериал “Откраднат живот“ е родена на 19.02.1992 г. във Враца. През 2014 г. завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”, специалност „Актьорство за драматичен театър” в класа на проф. Маргарита Младенова. От началото на 2018 г. е част от трупата на Театър "София".

Има номинация Икар 2018 в категория „Дебют” и номинация АСКЕЕР 2018 в категория "Изгряваща звезда" за ролята си на Варвара Петровна в „Бесове” по Ф. М. Достоевски (реж. Иван Добчев, Театрална работилница „Сфумато”). Шоу Блиц говори с младата актриса за лекарската поредица, бъдещите ѝ творчески планове и нейния личен живот.

- Последният сезон на „Откраднат живот” е към края си. Какви равносметки си правите за времето, в което бяхте сестра Кая Райкова?

- Много ми е мъчно, защото това са две години и половина от живота ми. Липсват ми хората от проекта и сигурно никога повече няма да ги срещна под тази форма. Този екип от точно тези хора. Подготвях се два-три месеца преди да приключим снимките за този момент на раздяла. Кая ми даде много. Причината да съм разпознаваемо лице е именно този образ и "Откраднат живот". Много неща научих от Кая, от ситуациите, в които беше поставяна заради своята наивност. Връщаше ме в по-далечни моменти от моя живот, по-детски. Смея да твърдя, че съм доста по-зрял човек от нея.

- Как всъщност дойде поканата да се включите в сериала и успяхте ли да завържете трайни приятелства с колегите?

- Явих се на кастинг, но преди това ме кастваха и за друга роля - тази на д-р Войнова (Теодора Кулева - б.а.), но визуална не се вписвах в персонажа ѝ. И така започна всичко! С всички колеги завързах добри приятелски отношения, но най-много с тези, с които снимах повече. Никога не съм имала конфликт с някого.

- Във филма го играете двойка с актьора Филип Буков, а някои зрители останаха с впечатление, че и в реалния живот между вас прехвърчат любовни искри...

- Ние много се шегуваме на тази тема. Аз му помагам в развиването на неговите профили в социалните мрежи, “таг”-вам го и т.н. и хората остават с грешно впечатление от количеството снимки, които публикуваме. Знам, че това действа, тъй като Владо Карамазов го е правил с мен и ми помогна адски много да развия профилите си.

С Филип имаме изключителни приятелски отношения и разбирателство. Много е хубаво това, че хората си мислят, че сме двойка и извън сериала, което значи, че сме си изиграли добре ролите и са ни повярвали. В живота си имаме други партньори. Иначе често се чуваме, той ме търси за съвети, има ми доверие.

- Винаги съм се чудил как влияят по-интимните сцени между актьорите на техния любовен живот извън сцената и светлините на прожекторите?

- Моят приятел в началото, когато започнаха интимните сцени с Владо Карамазов, беше малко смутен. Но лека-полека видя, че няма какво да го притеснява и че това е работата ми. Той много добре разбира професията ми и че понякога се налага да общувам по-интимно с колеги. Не влагам нищо повече от професионализъм при такива интимни сцени.

- Как се насочихте към актьорството и откога сте в Театър София? В кои постановки могат да ви видят вашите почитатели?

- От малка се занимавах с театър в една детска трупа във Враца и ми беше много любимо да посещавам заниманията. Там се чувствах на място, сред свои хора, а не различна. Защото аз бях една такава странна тийнейджърка, слушах метъл, ходих в черни дрехи, с шипове... А в тази детска трупа никой не ме гледаше като „странната металиска“. Съвсем непланувано, в последния момент, реших да кандидатствам в НАТФИЗ и ме приеха.

В Театър София попаднах през 2018 г. в един възлов за мен момент. След като завърших 4 години нямах работа на трудов договор. Играех в малко проекти. В един момент си казах, че не мога така да продължавам, трябва да се издържам все пак.

И точно в този момент ми се обади директорът на театъра Ириней Константинов да ме покани в нов проект, да ми предложи работа. Не можех да повярвам, че ми се случва това нещо, защото вече бях решила да се отказвам от тази професия. Всъщност, това е театърът, в който първо си подадох документите за работа след завършването. Тогава той ми каза, че в момента няма място в трупата, но че не забравя хората и четири години по-късно ме покани.

Активните постановки с мое участие в момента са: "Тирамису", "Няма да платим! Няма да платим!" и "Ревизор". Има още две, които в момента не ги играем, поради епидемичната ситуация. Надявам се скоро да ги възстановим. Всички са ми на сърце, защото съм работила и съм си дала душата и сърцето. Хубавото е, че всички постановки са различни и е истинско предизвикателство за мен като актриса да правя различни неща. За съжаление, често актьорите и тук, и по света влизат в един стереотип за роли, в един типаж роли и ги канят все за тях. В Театър София имам възможността да играя адвокатка, дипломатична жена, корпоративна мръсница, лека жена, слугиня и т.н. Полезно е както за мен, така и за зрителите да ме виждат в различни роли.

- Намаленият капацитет на публиката със сигурност не влияе добре на актьорската гилдия...

- Това с редуцираната публика наистина беше кофти. Радвам се, че вече капацитетът на публиката ще бъде 50%. От много време се моля това да се случи. При малък брой залата е доста празна, хората са с маски, но пък се научихме да усещаме реакциите им, въпреки маските. Друго е да има 300 души в залата, съвсем различно е да са 90. Справяме се, преодоляваме ситуацията, но ни липсва пълната зала.

- Вие сблъскахте ли се с коронавируса и с какви нагласи сте? Вярвате ли на конспиративните теории за вируса?

- Не съм го оповестявала досега, освен в това интервю, но аз се ваксинирах. Това е мое лично решение и смятам, че досега ваксината ме е пазила. Какви ли неща не четох и не слушах и донякъде вярвам в такива конспиративни теории за вируса, който ни отне нормалния живот вече една година и вероятно ще продължи поне още толкова. Сблъсквали сме се с грип, имало е грипни епидемии, но за два-три месеца и си отива. Докато коронавирусът е тук повече от година, взе много жертви... Минало ми е през главата, че това нещо не е естествено създадено.

- Две-три години преди появата на вируса, като че ли имаше едно огромно завръщане на младите към театъра. Дали пък възникналата ситуация няма да ги откаже?

- Откакто съм в Театър София имам по-преки наблюдения и определено виждам желанието на зрителите да посещават театралните постановки. На много хора им е традиция да ходят на театър. Говоря за столицата, не знам как е извън София и дали има достатъчно публика. Младите хора обърнаха внимание на театрите и заради сериалите, които се въртят по телевизията. Не смятам, че има отлив на млада публика в момента. Наскоро бяха дошли от Класическата гимназия дванадесетокласници и то на представлението на Теди Москов "Няма да платим! Няма да платим!", което има хумористични пост-комунистически елементи. Те реагираха изключително много, което значи, че са запознати с тази материя. На мен ми стана много хубаво, че разбират символите и средствата на това представление. Надявам се да продължи да идва младата публика. За съжаление наблюдавам и една тенденция в социалните мрежи и едно жестоко възхваляване на някого, който прави например смешни видеа. Какво повече ти носи това?! Тази тенденция съществува и малко ме притеснява дали младите няма да предпочетат да стоят вкъщи и да гледат видеа, а не да дойдат на театър. Театърът все пак ангажира съзнанието пълноценно и остава в него много повече от 5 минути. Но такива са времената и по-скоро ние ще трябва да се наместваме и променяме спрямо това, което се случва в световен мащаб.

Прочети цялата публикация