Българската църква зад граница - огнище на вярата за нашите сънародници

„Много млади хора, много студенти, много успели творци на културата, прекрасни лекари са част от нашата епархия. Мисията ни е да бъдем духовен мост към нашата родина и да сме огнище на вярата, за да запазим традициите“. Това сподели пред БНР митрополитът на Българската източноправославна епархия епископ Антоний. 

С шест архиерейски наместничества в Будапеща, Берлин, Стокхолм, Лондон, Барселона и Рим епархията в Западна и в Средна Европа е най-голямата в диоцеза на Българската православна църква. 

„Българското сърце има носталгия към корените. Църквата е мястото, където българите могат да се срещнат със своите сънародници в една духовна, пречистена среда... Когато родителите водят децата си на църква, това е най-голямото училище. Потапяйки се в тази благодатна среда, това е най-голямата школа“, допълни епископ Антоний в предаването „Събота 150“. И поясни, че епархията има добри отношения с останалите църкви и вероизповедания, „защото живеем на една земя и сме длъжни да я пазим, дългът ни е да бъдем домоуправител на творението, на което Бог ни е поставил да бъдем венец“. 

Няма достоверни данни за българите зад граница. Предполага се, че са над 1,5 млн. Този Великден обаче отново ще е различен за тях, далече от роднините. 

Празнична Пасхална литургия в нощта на Възкресението, отслужена на български език от български свещеник, е част от великденските празненства в Кипър тази година. В първия ден на Страстната седмица страната влезе в нов двуседмичен национален локдаун заради коронавируса, но въпреки сериозните ограничения, утвърдилите се в българската общност на острова традиции се подoържат, дори и във виртуално представяне от българските училища. 

Коронавирусните ограничения променят и празнуването на Великден от сънародниците ни на острова.

Българската общност в Кипър по неофициална информация наброява 30 - 35 000 души. Няколко организации обединяват сънародниците ни, най-голямата от които е Съюзът на българите в Кипър. Българските деца се обучават в 10 български съботно-неделни училища.

Вече стана и традиция честването на големите християнски празници с църковни служби на български език, изнасяни от български свещеник - отец Станислав Симеонов, ефимерий на българската енория в Амохосто-Константийската епархия. Тези богослужения, които се провеждат в църква в град Паралимни, на източното крайбрежие на острова, събират много наши сънародници от всички части на острова. Според отец Станислав наложените строги карантинни мерки няма да спрат хората да дойдат в църквата в празничната нощ, макар че заради ограниченията за движение и вечерния час желаещи българи от другите градове няма да могат да се присъединят и да произнесат на български „Христос Возкресе”.

Промяна в празничните традиции има и в най-голямото българско училище на острова - училище „Никола Вапцаров” в Никозия, което е към Съюза на българите в Кипър. През последните години много известни станаха неговите „сладки” съботи и недели преди Великден, за които майки и баби майсторяха солени и сладки лакомства, а изложба-базар предлагаше сувенири и изделия, изработени от децата във великденската работилница. Танцовата и вокалната група на училището ни радваха с пресъздаването на българските пролетни обичаи в празнични концерти. 

Вече 12 години единственото българско училище в Барселона прави всичко възможно, за да приобщи децата на емигрантите към традициите и обичаите ни и да запази жив езикът на родителите им. Обучава ги не само по история и литература, а ги учи и на родолюбие. 

Българското неделно училище „Св. св. Кирил и Методий“ е създадено благодарение на Асоциация „Св. Георги“ за приятелство и сътрудничество между България и Каталуния. Лично Христо Стоичков и още няколко ентусиасти са застанали зад идеята и след много усилия децата на сънародниците ни вече се обучават по български език и литература, история и цивилизации, география и икономика, български народни танци и музика. Обучението е по одобрени програми, адаптирани за български деца, живеещи в чужбина.

Директорката на училището Стоянка Колева прави всичко възможно, за да обединява българската общност не само с присъствието на децата в училище, а и в извънкласни дейности както за малките, така и за техните родители. Организира работилници, в които правят мартеници, новогодишни картички и дори онлайн боядисване на яйца. Целта е всички заедно да пренесат България зад граница. И успяват. Когато училището отваря врати на 27 септември 2009 г. започва с 22 деца, а сега те вече са 99, от 4-годишни до 12-и клас.

Преподавателите се стремят да поддържат висок интерес сред учениците, затова организират различни участия в конкурси и фестивали. Към училището е създадена и Фолклорна формация „Гергьовден“ за възрастни, която популяризира българския фолклор и народно творчество. В Барселона това е единственото българско неделно училище, но в Каталуния са три, а в цяла Испания над 50. Те не са изцяло финансирани от Министерството на образованието. Средствата се отпускат според броя на учениците. Засега се поемат разходите за учебниците, за заплати на учителите и наема на сградата. Останалото се допълва от символични такси от родителите. Мечтаят си обаче за собствена сграда, в която да има голяма библиотека с български книги. Докато това се случи, са благодарни и на това, с което разполагат. 

По неофициални данни българите в Чикаго са между 150 и 200 хиляди. 

„За мен това е светъл празник. За семейството да сме заедно. Сега имам и внучка. Искаме да я научим и нея на традициите. Да носи българското в себе си, да знае какво се случва точно на тези празници“. Докато Янка Велева ще бъде с децата си, Снежана Галчева и Зоя Минкова се подготвят да бъдат и с близките, но и с приятелите си след дългата пауза на карантината. 

В щата Индиана живее Ралица Коларова, която разказва как един Великден възкресява една от най-старите БПЦ в Америка. 

Прочети цялата публикация