Fakti.bg | 08.05.2021 08:50:16 | 271

Задунайская губерния Болгария – една отколешна руска мечта или на Русия / не / трябва да се вярва


През 1892 г., 14 години след Освобождението от варварското турско робство / словосъчетание, което един от бившите ни президенти Гоце Първанов от Сирищник не смееше да произнесе от страх пред Доган! /, Българската народна печатница в София издава една уникална книга – ОКУПАЦИОНЕН ФОНД, ОСНОВАН ЗА СЪЗДАВАНЕ НА РУСКО- ДУНАВСКА ОБЛАСТ В БЪЛГАРИЯ. Красноречиво и точно звучи, нали?! Не стана, но си остана „лелеяна детска мечта” на поколения предатели, като се започне от Драган Цанков, Петко Каравелов и се мине през вожда Георгий Михайлович Димитров, зловещия Васил Коларов, Тодор Живков-Правешки и се стигне до някои от днешните ни продажни властници. Книгата е издадена от големия български патриот - публицист, държавник, председател на Народното събрание и успешен кмет на София - Димитър Петков / 1858 – 1907 /, автор на пространния и аналитичен предговор, и е всъщност чисто документална. Без добавки и коментари. Съдържа документи от секретните архиви на руските консулства в Русе, София, Пловдив, Букурещ, Цариград, които / както пише съставителят / : „дохождат да изкажат пъклените планове на онази Държава, която се нарича „наша освободителка”, а чисто и просто е искала да ни пороби, за да бъдем нейния мост до Цариград и Проливите! .Да, лъжата за безкористната освободителна мисия на Матушка Рус е така втълпена в промитите мозъци на много наши сънародници през времето на комунизма, че твърде трудно може да се обори.

Затова просто трябва да се чете – истинска история, автентични документи, а те вече са налице и са достъпни. Конкретно за планираната от Русия Задунайская губерния Болгария можем да прочетем в тази безценна книга.

Тези автентични документи са добити от бившия руски чиновник, а после в Букурещкото посолство, г-н Якобсон. Като човек, който се е възмущавал искрено от подлостите, които вършат руските дипломати в България и който не е видял нищо зло в тази България, г-н Якобсон е измъкнал една голяма част от тези документи, които се отнасят до България...”

И така: пред нас са автентични писма, доклади, телеграми, рапорти – неоспорими документи, които разкриват по един категоричен начин намеренията на Русия, още от времето на Екатерина Втора – чрез различни средства да постигне своята заветна цел – завладяването на България и превръщането ѝ в Задунайская губерния. Такава е цялата, при това, твърде последователна политика на нашата „двойна освободителка” и на нейната доста кадърна дипломация / много по- кадърна от нашата, която винаги досега е предавала националните ни интереси!/ . Ето какво казва за нея Димитър Петков: „От тия документи читателят ще види, че всичките бъркотии, преврати, бунтове/ като този на русофилите/,смутове, заговори, политически убийства и пр., които са се случвали в България, откакто съществува като държава / а той говори само за един кратък 15- годишен период, да не говорим за 1923, 1925 или 1944!/, са дело на коварната руска дипломация. И всичко, което на нас се е виждало необяснимо, нередовно, за руските дипломати е бил предварително скроено, предначертано и обмислено...” За да ни докара единствен беди и неволи. Да ни раздели завинаги. Да ни отклони от цивилизована Европа, да се превърнем във васално княжество, каквото, за наш срам, сме и досега!

На нашите читатели предлагам началото и края на встъпителната глава към книгата.

+++

„Ако преди Освобождението се явеше някой да доказва с каквито и да било средства, че приготовляваната от Русия война с Турция е война не за освобождението на „бедных славян”, а за разширението на Руската империя и за завладяването на Балканите от Русия, - нямаше да се намери нито един българин, който да го повярва и когото да не наречаха, враг на българския народ. Никой българин не можеше да допусне тогава, че „православна Русия”, която с векове ни е изпращала икони и камбани като подарък, която е водила няколко войни с Турция, не се стреми към нашето освобождение, а всъщност иска разширение на своето царство, за обладанието на Балканите. Истина е, че на мнозина от нас беше известно завещанието на Петър Великий, както и желанието на всички подир него руски царе, да завземат Цариград, но нашите понятия за тия руски стремления не са отивали никога по- нататък от завземанието на Цариград. Рядко и твърде рядко може да е имало някой умен и далновиден човек, който да е разбирал, да е съглеждал, че в стремлението си, да завземе Цариград, Русия ще иска да завладее окончателно и България. Гневът ни против варварска Турция, на която дотогава бяхме роби: желанието ни да видим своята угнетителка разбита и съсипана, - бяха толкова силни, щото малцина са искали да знаят за последствията, които можеха да ни сполетят от нахлуването на Русия в Балканите...”

+++

„Както преди Освобождението и през неговото време не можеше да се намери българин със спокойна съвест да мисли, че Русия воюва с цел да ни присвоява отпосле и да създава своя „Задунайская область”, - тъй и сега, след тия документи, не вярваме, че би се намерил такъв развален българин, който да не признава, че Русия е държавата, която се стреми да ни завладее, че тя е която със своето неприятелство, ли по-.точно коварно приятелство, спира нашето развитие, закрепване, напредване.

Приятели на руската политика и нейните поддържатели, след всичко това, могат да бъдат само националните предатели, зацапаните в разни комплоти, бунтове, убийства, неравноправни договори/!/, хранениците на Русия. Но истинските българи не могат да бъдат приятели на Русия, нито да приемат нейната коварна политика...”

+++

И няколко произволни избрани текста от руските документи, с които изобилства книгата:

+++

„Нашето пряко задължение е да следим стриктно за вътрешното развитие и за протичането на нещата в България и така да предпазим страната от глупави последици. Вие говорите, че не сме воювали срещу турците заради някакъв си принц Батенберг? / между другото свален и прогонен от руснаците – б.а./ Аз съм съвършено съгласен с това, но още по- малко сме воювали заради българите, заради някакви си там Петко, Драган или Стоян. Под секрет ще ви кажа, че не е било заради каквито и да са „братушки”. Нашата задача беше да прочистим пътя на Балканите до известен пункт, в косвен смисъл ние постигнахме това, но в Берлин ни преградиха този път, следователно сме длъжни да го постигнем с други средства. Достигането на тези цели е възможно само тогава, когато ще имаме работа с едно лице, избрано от нас, а не с уличната тълпа, която българите наричат... Народно събрание. /!/... И това е мислимо само когато в българското княжество бъде установен най- малкото траен руски протекторат... Да се застави българското Народно събрание да приеме оставката на принц Батенберг и да се провъзгласи протекторат, т.е. България да бъде призната за Велико Княжество и Господарят Император да приеме титлата Балкански....”

+++

Да, примери за антибългарската руска политика (за Съветската няма смисъл и да говорим) между Освобождението и края на Първата световна война са твърде много. Ето и най- фрапиращите: - През 1885 година Русия е против Обединението на България и насъсква Сърбия да ни нападне в гръб, но България излиза победител от Сръбско- българската война, - През 1886 година Русия прогонва първия български монарх - княз Александър Батенберг, искрено обичащ България и водещ политика изключително от гледна точка на българските национални интереси – единственият достоен български владетел през ХХ век. - През 1908 година Русия се обявява против провъзгласяването на Независимостта на България. Подробно за всичко това може да се види в Петър Пешев, « Историческите събития и деятели от навечерието на освобождението ни до днес», 1929, фототипно издание БАН, 1993 - През март 1915 Русия се споразумява с Англия и Франция да завземе Цариград, Босфора и Дарданелите. За тази цел обаче, руските войски трябва да прегазят Румъния и България, което се и опитват да направят. Българите считат, че воюват за националното си обединение, но всъщност се борят за националното си оцеляване. С блестящите си победи в Добруджа българския войник през 1916 отстранява именно руската заплаха. Руснаците избиват стотици българи, опожаряват градове и села, но нашите войници през 1918 – вдигат Владайското въстание и отказват да воюват срещу руснаците в Първата световна. Кои са по- добри? По повод коварното руско нападение Иван Вазов пише тогава това стихотворение, което започва така : На руските воини О, руси, о, братя славянски, защо сте вий тука? Защо сте дошли на полята балкански немили, неканени гости? Желали би вас възхитени да срещнем со сълзи и с китки... Но идете вий настървени, на грозни зовете ни битки!

През 1993 година русенското издателство Сексагинта Приста публикува уникална книга за Задунайската губерния, но поради разбитата тогава мрежа на книгоразпространение, тя не достигна дори до библиотеките. Би било добре, ако бъде отново отпечатана. Ще ни бъде много полезна. Сега Русия се сдружи с нашия вековен враг Турция, с когото беше воювала няколко столетия наред и иска отново да станем нейна губерния!

Барон Александър Каулбарс, руски генерал и първи военен министър на България – един от враговете на Княз Александър, заговорничил срещу него, върл противник на българската независимост.

Руският консул в Османската империя граф Николай Игнатиев, който работи усърдно срещу свободата на България, независимостта на църквата ни и изиграва решаваща роля в обесването на Васил Левски.

Стефан Стамболов към Русия за резултата от Освобождението:

“Отечеството ни е разделено на пет части и раздадено по милост на различни държави.

И още – едно натрупано руско опекунство, което ни души всеки час, което ни спъва на всяка стъпка.”

Ето думите на Стефан Стамболов отправени към княз Александър Батенберг :

” – А кръвта на руския народ? – възразил княз Александър с болна ирония.

- Ох, да оставим тая кръв. Ако русите проляха кръв, и ние не проляхме вода. Стомилионна Русия изгуби 40 000 войници и два милиарда лева. За избитите си синове те взеха Бесарабия и цяла област в Азия, а за изхарчените рубли те взеха тройно военно обезщетение от Турция, за окупацията те взеха и от нас двадесет милиона.

А ние? От три милиона народ ние дадохме жертва сто хиляди души; опустошенията и пепелищата погълнаха цели натрупвания от векове, чиято стойност надминава десет милиарда.

И какво получихме? Отечеството ни – разделено на пет части и раздадено по милост на различни държави. И още – едно натрупано опекунство, което ни души всеки час, което ни спъва на всяка стъпка. Не, ние ще хвърлим туй опекунство и Ваше Височество трябва да останете начело на тая борба.”

Препечатваме откъс от брошурата на Георги Стойков Раковски “Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите”, издадена за пръв път през 1861 г. в Букурещ. За второто издание през 1886 г. предговор пише Захари Стоянов. Фототипно издание на брошурата излезе през 1998 г. Заглавието е цитат от текста на Раковски.

Руското правителство, кое досега лъстеше нашите добродушни българи със всякакви лукави и лъжовни обещания, днес вече открива булото си и явно показва убийствената и злобната си политика към тях. То е наумило и труди се с всичките лукави и безчестни средства да разори и опустоши милото ни Отечество България и да унищожи нашата народност, самото нам скъпоценно и свято наследство!

Руското правителство с предателски начин е успяло да издействува ферман от Портата, в който му се допуща да преселва българите в своите омразни пустини. От него подкупени безчувствени някои си българи скитат се по бедна България и мамят простодушния ни народ да се пресели в Русия, като му правят много лъжовни и мечтани обещания!

Във видинската бедна област тия народоубийци са успели да придумат и измамят много българи и във Видин се е отворила явна канцелария, де ходят тия окаяни българи да се записват за преселение в Русия, като им дават и нещо си пари да ги заловят по-добре и като ги заплашват лъжовно чрез подкупниците си и от страна уж на турското правителство, че ако не се преселят в Русия, щат ги пресели после насила в Азия. Лъжа лукава! Само да измамят простия народа да се пресели.

Длъжност свята към милото ни Отечество налага ни да открием простодушния народ какво нещо е тая Русия и нейното мъчителско монголско правителство, и какви вечни мъки ги чакат, ако са тия излъжат и идат да влязат в нейните железни нокти. Но преди да дойдем на този предмет, нужда е да покажем вкратце на нашите братя какви неприятелски сношения е имала още от стари времена с наши праотци и как тя, Русия, всякога старала да ги завладей, какви же злини им нанесла досега за награда и що са тия кръстили и първите начала образования ѝ дали.

Послушайте, братя Българи, а особено вие от Видинска област!

Русите са били един най-див и най-варварски народ, както са си и досега останали такива в най-голямата си част.

Българите са ги най-напред покръстили, дали са им писменост, Свещеното писание и първото образование.

Това е познато от целия свят и техните учени го признават. Но какво благодарение са отдали тия на българите за това благодеяние! Ето: Разорили и завладели Волжското им пространство и порусили досущ тамошните българи, като им наложили насила езика си.

До времето Великаго Симеона, Царя Български, южните страни на Русия, които днес назовават Малорусия, са били населени от българи, съставяли са част от Българското обширно царство, но и тия са паднали в руските мъчителски ръце и днес са досущ порусени. Освен историята, коя свидетелствува, техният език, песни и обичаи са още живи доказателства за това. Те още не приемат да се назовават и руси!

Руското царство от времето на княза им Светослава (969-976) е почнало да се усилва и да напада явно на българите. Той, Светослав, като го бяха наели със заплата Българите да дойде да им помогне против византийците и против царя им Петра, Симеонова сина, защото той, руският княз Светослав, щом влезе в България, почна да плени и да граби и поиска му се даже да я завладей, щото ония, които го бяха призовали на помощ, обърнаха се против него, изгониха го от България с помощта на Византийците и най-после Българите в Южна Русия, на Днепра река, избиха му всичкото войнство и него самого.

От това време на княз Светослав Киевски до времето на Петър Велики българите никакви приятелски отношения не са имали с русите. В Петър Първи е почнал да мисли как да разпространи влиянието си в България и той е пръв е започнал да интриганства против българските князе от Влахо- Богдановия род, които бяха до него време Българи, а именно против Кантимира, молдавския княз. Той, злочестият княз, измамен от руската злоба и лъжлива политика, биде принуден да остави Молдавското княжество и да побегне в Русия, отдето за малко остана руснаците, дето уж, били наши братя, да го предадат на турските диваци!

От тези времена, когато Турция започна да запада и слабее, русите започнаха често да минуват Дунава и да разоряват бедното ни Отечество. Колкото пъти руските войски са минавали Дунава, най-големи опустошения и разорения е претърпявало нашето бедно Отечество. От една страна, необузданото тогавашно нередовно турско войнство е пленило, клало, грабило и поробвало българите, а от друга страна, руските войски, са били още по-свирепи и по-немилостиви от турците, опустошавали са лозя, ниви, грабили овце, говеда и горили Българските градове и села! А кога са се връщали, или победоносци, или победени, карали и отвличали са насила по няколко хиляди български фамилии и заселвали са ги в обширните си пустини! От тях времена се намират чак в Харковската губерния множество заробени Българи, които още не са си изгубили съвсем езика; тия са днес крепостни роби, които ги продават притежателите им (спахии) един другиму си като овци и говеда! (...)

Всякога проклетата Русия, нашият вековен враг, когато е имала бой с Турция, е лъгала най- коварно бедните простодушни българи, че уж тях идела да освободи! Но нейната цел всякога е била да им разори милото Отечество и да ги преселва малко по малко в земите си. Нейната злобна политика се познава твърде отдавна и от това, щото тя ни в един си договор с Турция нищо добро не е споменала за уж, „братската България”, дето ѝ бе дала азбука, писменост, религия и култура, ако и да е имала най-добри удобства за това. Тя всякога е само своята политика гледала, а собствено за завладетелските си планове е имала грижи, как по-добре да ги приложи в действие.

На това тя, освен лукавщини, безбожно е употребявала за оръдие и православната вяра и ползвала се от по-набожните и простодушните Българи, които в тях времена са гледали на нея като на един спасител! Тя най-много е противодействувала, в последните дни, и на нашия свещен за духовенството въпрос и употребила е всички лукави средства да унищожи това народно искане, та да останат Българите пак под гръцко-фенерското духовно робство; защото тя знай, че ако българите добият независимото си свещенство, то не ще ѝ вече допусна да мами и разорява българския беден народ, както е досега струвала и днес струва. (...)

Тия пари, що ви обещава и ви дава сега лукавото руско правителство, за да ви измами, са нищо при такива потребности и нужди, които ви чакат там, и те се твърде лесно разнасят. С тех пари Русия ще ви завърже с железни вериги тъй силно, щото като станете нейни черни робове, ще ги заплащате вие и потомците ви с кръвта и с живота си! А ето как ще ви настанят, щом идете там: Ще ви продадат и споделят на някои си спахии (помещики), които като ви определят по една част земя да си направите по-прости и по-бедни още и от цигански колиби, ще ви карат насила с кнута (бич руски) деня и нощя да им работите като коне, само за едно облекло и за една прехрана! Кожи необработени и черен като земя хляб! Вие ще бъдете техни вечни роби и те ще ви продават един другиму си като добитък, когато им скимне! О! Какъв срам за Вас! Там няма оплакване пред никого си; защото от онова място, в което ви заклещят един път, не можете ся помръдна никъде!

Помислете, добре, мили българи, какъв тежък грях навличате на себе си, като отивате сами самоволно да заробите домородствата си? Де оставяте дядови си и бащини си гробове? Техните души и сенки щат ви преследват дето и да идете и щат ви всякога мъчи душевно, като ви говорят:

“О, неблагодарни синове! Де оставихте нашите кости? Кой ще да ни прелива и посещава гробовете, като вие ни оставяте!”

А в Русия освен голите и дивите пустини, както казахме по-горе, чака ви онова тежко робство, от което никога не можете се веки отърва!

Можете да кажете, че ви заплашват и вие затова се преселвате: това е една ваша най-голяма слабост, ако вие с едно голо и просто заплашване оставите бащино си свято огнище, къщи и покъщнина, имане и добитък, такава плодовита и благоразтворена земя, която нашите онези храбри и славни праотци с толкова кърви са добили и бранили и преславно име оставили ­ да оставите всичко това блаженство и да идете на пусти и диви места, дето ви чака най-голяма бедност и още вечното робство! Тая ваша постъпка, ако я направите, от всякого ще се укори и вие ще бъдете укорени и поругани от цял свят.

Никакво заплашване, никакво насилие не треба да ви поколебай от местата ви, на които сте се родили и отхранили, на които сте намерили толкова добрини от славните си прадеди и на които лежат и почиват техните кости. Никой не може да ви насили да оставите имането си, но и ако такова нещо си се опитат да ви направят, което никога не вярваме да бъде, вие треба като юнаци да предпочетете да пролейте кръвта си над гробовете на дедите и бащите си, а не да бягате като жени и мършави, жалки человеци...

С надежда, че ще те послуша тия спасителни за вас речи и щете престане отсега нататък занапред да се селите или разбегвате по чужди земи, оставам ваш съотечественик, молитвующ ви здраве и вразумление от Бога.

Прочети цялата публикация