Mediapool.bg | 13.05.2021 09:58:40 | 124

"Няма да им дадем нашето Средновековие" или как върви решаването на споровете със Скопие


"България не трябва да отстъпва от позицията си, колкото и години да са нужни Северна Македония да признае фактите", коментира проф. Кирил Тополов от българо-македонската комисия, която трябва да изчисти историческите спорове между двете страни. Комисията бе сформирана с договора за добросъседство от 2017 година, но не постигна почти никакви резулатати. В последната година позициите и на политическо, и на експертно ниво, се втвърдяват. След решението на София да не одобри преговорната рамка на Скопие за ЕС миналата година, отношенията се влошиха още повече. "Доста хора бъркат Европейския съюз със Съветския съюз, откъдето се казваше кой какво да прави и как да мисли", каза проф. Кирил Топалов пред бТВ. "ЕС е съвършено друга конфигурация. Съюзът може да даде някаква препоръка, тъй като всички ние желаем Западните Балкани за де се присъединят, то е наша инициатива – на България, но при определени условия“, уточни професорът. По думите му опитът на Скопие да приложи натиск върху България по време на германското председателство не успя – от Германия казали да се разберем помежду си. Той припомни, че отношенията между Северна Македония и Гърция буксуваха над 25 г. "Това не промени с нищо нещата, гърците казаха: ние няма да отстъпим – да им дадем нашата Античност. А ние няма да им дадем нашето Средновековие и не само – периода до 1944 г. Този народ е с българско самосъзнание, независимо от това, че е бил след войните ту под гръцко, ту под сръбско робство, но от 1944 г. им признаваме идентичност. Те обаче не се задоволяват с това и искат част от средновековна България да се нарича Македония", каза проф. Топалов пред бТВ. В същото време македонският президент Стево Пендаровски потвърди, че страната му настоява за включването на историци от трети страни в комисията. "При последната ми визита в Брюксел казах, че е много важно българската страна да дефинира дали проблемът, който те сами наложиха, е от политически или исторически характер. Ако е от политическо естество ние имаме веднага готовност да разговаряме за правовия ред, за борбата срещу корупцията и организираната престъпност, за свободата на медиите, за професионалната администрация - това са европейските стандарти за преговори и членство. Ако това е исторически спор, тогава той трябва да остане в рамките на историческата комисия и там да потърсим помощ от независими експерти. Надявам се, че с помощта на ЕС може да се приеме, че е по-добре да се присъединят 2-3-ма историци от трети страни, които познават региона и тези исторически периоди", каза Пендаровски пред списание "Фокус", цитиран от БГНЕС. Преди ден служебното правителство обяви, че няма намерение да променя позицията за Скопие. Така амбицията на македонските власти да започнат преговори в рамките на тази година едва ли ще се реализира. Македонските управляващи в последните месеци повтарят, че няма да преговарят по никакъв начин на тема "идентичност и език", като дори техническите преговори между двете страни са блокирани. Скопие признава сбъркана тактика Македонският президент Стево Пендаровски от своя страна коментира, че не познава "нито един политик от страната ни или от Европа, с който да съм общувал и който в този период /миналата година - бел.ред./ да е вярвал, че България наистина ще ни блокира". "Ще ви дам само един пример. Миналата година попитах австрийският министър на външните работи какво мисли по въпроса, защото те са част от ЕС, а ние не сме. Попитах го като опитен човек. Той ми каза следното: "Много е важно да убедите всички останали страни-членки, че вие сте в право. Ако накрая 26 държави са убедени във вашите аргументи, а една държава е останала сама, тя няма да може да издържи на такъв натиск. Както виждате и той е сгрешил", каза Пендаровски, цитиран от БГНЕС. "Когато през месец декември миналата година България ни спря за ЕС, имаше спекулации, че някои държави били против, но не искали да кажат това публично. Аз твърдя, че всички 26 държави бяха на наша страна. Аз лично, а и хора от правителството, проверихме всяка една държава поотделно", каза той в отговор на въпрос дали всички останали 26 държави от ЕС са били на страната на РСМ. На въпрос дали той е оптимист за решаване на спора за България, както е бил преди година, Стево Пендаровски каза, че е реалист. "Не съм оптимист, а реалист. Първо във Вашингтон имаме нова администрация, която има по-голям интерес от предходната за Западните Балкани те да не бъдат оставени в безтегловност. Те категорично твърдят, че имат геостратегически интерес целите Балкани да се присъединят към Европа, всички шест балкански държави да вървят към Европа, при това истински, а не само на хартия. В крайна сметка след пандемията и самата Европа започна консолидация и осъзнава, че целият този проект на Обединена Европа след 30 г. трябва да приключи". "Да видим новия играч в България" Стево Пендаровски смята, че в България се извършват дълбоки политически промени. "Ние не очакваме някой да натисне България, но те насрочиха нови избори през месец юли. Там стават тектонични политически промени. Има нов политически играч, който бавно върви към върха в рейтингите с напълно нови лица, които до днес не са били част от политиката. Те не са били парламентарна партия и ние не знаем каква ще бъде тяхната позиция. Но, ние трябва да създадем атмосфера, при която този спор да не може да продължи дълго време. И това нещо предлагаме в следващия период", каза президентът на РСМ. В България само ДПС е за по-умерено поведение към Скопие. Всички останали големи партии, включително "Има такъв народ", и повечето български граждани настояват за по-твърд курс спрямо Скопие. На въпроса дали страната има план "Б" Пендаровски каза: "Ако България продължи с блокадата ние нямаме друга продуктивна алтернатива. Разбира се, че има други алтернативи, но те не са добри за нас. При тази нежелана ситуация ще трябва да прокарваме Европа у дома и да продължаваме да преговаряме с България. С една дума, ако Европа не идва при нас, ние ще я вкараме при нас".

Прочети цялата публикация