„Танго“ на сцената на Софийската национална опера и балет

Можете да гледате спектакъла подготвени, да знаете, че авторът на либретото и хореографията Светлин Ивелинов се вдъхновява за създаването на сюжета от сборника с разкази на Габриел Гарсия Маркес „Продавач на чудеса“. Творбата му е поставена за първи път с голям успех на сцената на Националния музикален театър „Стефан Македонски“ през 1998 г. В главните роли са Антоанета Алексиева (Черната роза), Асен Наков (Тар), Силвия Томова (Ленор) и Мартин Василев (Ангелът). 23 г. по-късно, по повод 100-годишнината от рождението на големия аржентински композитор Астор Пиацола и 90-годишнината от подписването на дипломатически отношения между България и Аржентина, гледаме обновена версия на балета „Танго“. В нея образите са доизградени в съзвучие с артистичната индивидуалност на солистите на Националния ни балет, а също така е добавена и новата роля на Чистача, който събира душите.

Можете да гледате балета „Танго“ и без да познавате либретото или сякаш не го знаете. Тогава ще се потопите в своите свободни асоциации, в тематиката, която вълнува всеки човек. Лесно ще разпознаете злото в образите на Чистача и Хета, които подобно на Ротбарт и Черния лебед в „Лебедово езеро“ на Чайковски водят хората към тъмната страна чрез съблазни и измамни възприятия, както и Ангела, който подобно на добрата вълшебница от приказките се опитва да ги предпази. Лесно ще почувствате и изживяното от героите предателство – извършено спрямо тях или от тях. Защото нима има човек, който да не е изживявал предателство? Ще почувствате разочарованието, болката, гневът, омразата, породени от отхвърлянето или изоставянето. Ще се заслушате в красивата чувствена музика на Пиацола, погледът ви ще следи прекрасните движения на прима балерините и премиер солистите на Националния ни балет, а мислите ви ще се насочат към вас и вашия живот, към това, което се опитвате да отхвърлите, да потиснете, да скриете от себе си в несъзнаваното. Та нали затова е несъзнавано?! И може би ще се доближите до него. Точно това е несъзнаваната роля на изкуството – проектирайки личното и колективното ни несъзнавано, да ни приближава безопасно до тях и така да лекува раните ни.

Светлин Ивелинов, съзнателно или не, е избрал романтичната концепция за Мъжа, изпълнен с неудовлетворен копнеж, който търси идеалната любов. Тя обсебва фантазията му, с нея се среща и чрез опиума. Заради нея – невъзможната любов, изгубва живота си, но и се преражда за нов живот, за да продължи да се стреми да я осъществи. Марта Петкова е идеалната изпълнителка на ролята на Черната роза, т.е. на копнежа по идеалната любов, на красотата, изкушението на нежността и крехкостта на женствеността. Тя е съвършената балерина, от тези световни величини в балетното изкуство, които остават легенди.

Никола Хаджитанев, който изпълнява ролята на Тар /Мъжът/ и в двата състава, е във върховия период на кариерата си и е привилегия, че Националният ни балет има такъв премиер солист. Като Ангела гледахме Емил Йорданов, когото преди години възприех като най-красивия принц на трупата и тази представа винаги ме съпровожда. В ролята на Ленор /Жената/ се превъплъти Боряна Петрова. „Трябва да преминавам в различни емоционални състояния, което ми беше доста трудно в началото, тъй като не съм изпълнявала много драматични роли. Сега вече се чувствам много по-уверена и обогатена като артист“ споделя тя. Жената се отдава на болката, разочарованието и унищожението – унищожава Ангела, т.е. доброто в себе си и отмъщавайки, убива и Мъжа. Силна изява и на Елена Петрова в ролята на случайното момиче Ета, и на София Цуцакова-Абенанти в андрогинния образ на Хета, и на Александър Александров като Чистача, Теодор Воденичаров като подземния бос Ву, Георги Банчев в ролята на Уличник. Останах с добро впечатление от целия ансамбъл. Въпреки щастливото изпитание за трупата много балерини да отсъстват по майчинство, в този спектакъл и в този състав високата класа на Националния ни балет е осезаема. Както и класата, с която се поставя в Националния ни театър за опера и балет, който успява да привлече и да ползва най-добрите творчески ресурси. Имам предвид и художествения ръководител на балета на Националния музикален театър „Стефан Македонски“ Светлин Ивелинов, и асистент-хореографката Антоанета Алексиева, и художниците – на костюмите Християна Михалева-Зорбалиева, на сценографията Борис Стойнов и на осветлението Емил Динков.

Костюмите са красиви и стилни. Както сподели балетоведът проф. Анелия Янева „елегантни, леки, удобни за танцуване и много ефектни. Особено ми хареса костюмът на Марта Петкова и на ансамбъла-жени“. Сценографията е изчистена, осветлението създава необходимата атмосфера, но без да се натрапва, само с изключение на сцената в Бара, и това подчертава красотата на костюмите и танца.

Музиката на Пиацола, разбира се, е прекрасна – чувствена и силно въздействаща, при това в негово изпълнение в партньорство с големия виолончелист Йо Йо Ма. Препоръчвам ви балета „Танго“ на Светлин Ивелинов! Националният ни балет ще танцува спектакъла и на три летни сцени – на езерото в Панчарево на фестивала „Музи на водата“, в подножието на Белоградчишките скали на фестивала „Опера на върховете“ и в Киноцентъра в Бояна.

Прочети цялата публикация