Русофобията - неизлечимият бацил на прехода

Режимът на Борисов си отива, но русофобията, която маркира неговото управление продължава да процъфтява.

Ето примерите.

През последната година и половина, България стана европейски, ако не и световен шампион по случаи на гонене на руски дипломати. „Шпионствали”, както заявява бившият премиер Борисов, но досега няма нито един доказан и осъден завербуван български гражданин от руски дипломати. Което е нож с две остриета, защото Русия съответно гони същият брой български дипломати, вече установили се в страната, опознали я, установили контакти и вършещи полезна за страната ни работа в областта на двустранните отношения.

Преди около седмица определеният от Бойко Борисов за евентуален бъдещ премиер, политическият номад Даниел Митов заяви във връзка с 9 май- ден на победата за Русия (а за България 8 май- Ден на Европа), че от руска страна имало опит за пренаписване на пакта ”Молотов- Рибентроп”. И изрече една лъжа: съветските и германските войски са марширували заедно и са правели съвместни паради след разделението на Полша по линия на пакта „Молотов- Рибентроп”.

Ето каква е истината за тези „съвместни паради”:

Според някои фалшификатори на историята, такъв съвместен парад се е състоял на 22 септември 1939г. в белоруския град Брест, намиращ се тогава в границите на Полша. Градът е бил част от руската империя от 1795г., но към края на първата световна война, Русия е принудена да подпише с Германия договор за примирие, по силата на който Русия губи значителна част от териториите в Украйна и Белорусия. Град Брест става част от Полша. Пакта „Молотов- Рибентроп” от 1939г.обаче предвижда връщане на Съветския съюз на отнетите някога територии, включително на град Брест, като съответно е съгласувана демаркационна линия. Германските войски обаче първи навлизат в Полша и окупират Брест. Когато съветските войски пристигат в този град, германските военни части са принудени да напуснат града и съществува кратък филм, на който се вижда как те под строй и марш го правят, под надзора на наблюдаващи ги съветски военни части. Това е „съвместният парад”. Същите фалшификатори на историята твърдят, и че е имало такива „съвместни паради” (ако е имало щяха да открити в германските архиви документални филми, които да ги показват) и в други градове като Лвов, което съгласно руският историк Вишлов е било невъзможно, тъка като след инцидентни престрелки между немски и руски военни части, руското военно командуване е наредило на своите войскови части да стоят на дистанция от 10 до 12 километра от немските и те навлизат в Лвов едва след като немските военни подразделения напускат града.

Крайната русофобия на Даниел Митов не е тайна, на нейна основа той от години изгражда своята политическа кариера. С последното си изявление за Русия той просто следва охотно посоката и тонът, зададени от бившия премиер Борисов, който се хвалеше, че е спрял лично няколко крупни руско- български енергийни проекти, а преди няколко години заяви, че при война между НАТО и Русия, сме щели да се бием с Русия на страната на НАТО. И предплати милиарди за съществуващи само на хартия американски изтребители, уж „най- добрите,” а всъщност вече излезли от употреба в САЩ, за да „надделявали” нашите пилоти в битките в небето, подразбира се срещу една от най- мощните авиации в света.

Високо ценената от Борисов и изключително вярната му външна министърка Екатерина Захариева, притежаваща уникални многостранни способности, заемала най- различни министерски постове: на регионалното развитие, на инвестиционното проектиране ,на правосъдието, на външните работи и като вице премиер, във връзка със съобщение на руското посолство, че на 9 септември открива в Руския културно информационен център в София изложба, посветена на 75-та годишнина от освобождението на Източна Европа от нацизма, застана зад декларация на външното ни министерство, че щиковете на Съветската армия донесли частност и на България репресии и деформирано икономическо развитие. В антируската декларация на Захариева се обвиняваше бившият Съветски съюз, че обявил война на България, която била обявила неутралитет, и в която на власт е имало демократично правителство- грозно изкривяване на историческата истина, защото непосредствено преди обявяването на война на България от Съветския съюз, в България, присъединила се към нацистка Германия във Втората световна война, все още са се намирали германски войски, и че това „демократично” правителство е плащало по 50,000 лева за отрязана партизанска глава и е приело преди това антиеврейски закони.

А наскоро, се сетен път, група заклети русофоби, обединени от небезизвестният Иво Инджев, наново поискаха демонтиране на паметника на Съветската армия. Членът на групата Горан Благоев даже предложи нещо още по-крайно - смяна на името на основния православен храм в София, който носи името на руския пълководец Александър Невски. За такива хора народът е измислил подходяща пословица-„луд за връзване”. Как иначе да се окачестви налудничавото му предложение за преименуване на една от най- българските светини, изградена с подаяния от български народ като благодарност за освобождението от турско робство. Нищо чудно, ако му се даде власт да премахне и паметникът на Цар Освободител пред Народното събрание.

В гласовития русофобски хор активно се вписват Соломон Паси, който преди време призова на Балканите- подразбира се и в България- да бъдат инсталирани ядрени оръжия за противодействие на Русия, както и приютената при него изловена да изнася скрита неплатена стока от безмитния магазин на летището във Варшава бивша посланичка в САЩ Елена Поптодорова, която през август миналата година заяви в предаване по БНТ, че с Русия трябва да се отнасяме твърдо, без такива сантименталности като религия, русофилство, славянство и т.н.

Из между най- активните русофоби у нас през годините на прехода е политологът Огнян Минчев, който тези дни писа, че в своите хибридни войни срещу Запада Русия обръщала специално внимание на България, като най- слабо звено и сега се очаквало да формира допълнителни про- московски партии движения, които да допълвали и без това богатата палитра на политическата пета колона на Русия у нас. Целта на тези формации била да предизвикват дестабилизация, хаос и разруха.

Най- активните български русофоби са интересни със своите биографии. Иво Инджев е бивш съветски възпитаник и секретен сътрудник към първо главно управление на ДС (агент Ивайло). Огнян Минчев до 1989 г., редовен член на Българската комунистическа партия (БКП) е бил асистент в катедра „Научен комунизъм“ на Софийския университет. Соломон Паси произхожда от видно комунистическо семейство- баща му проф. Исак Паси е бил преподавател в катедрата по марксизъм- ленинизъм към Философския факултет на СУ, бил е и съветник на Тодор Живков. Елена Поптодорова е бивша лична преводачка на Тодор Живков. Един друг русофоб- Евгени Дайнов, син на кореспондент на Работническо дело в Лондон е от фамилия на активни борци против фашизма и капитализъма. През 1982г. е зачислен като редовен аспирант в Института по история на БКП а през 1984 г. защитава дисертация посветена на френската комунистическа партия. Минаващият за „крайно десен ” Красен Станчев, основател на Института за пазарна икономика, син на член на ЦК на БКП и съветски възпитаник, в интервю пред агенция „Фокус” от 13 февруари 2021г. нарече външният министър на Русия Лавров „арогантен тип” и изрази мнение, че в България политиците може да бъдат подкупвани от Русия.

Ако не беше дошла демокрацията, тези хора щяха да имат бляскава кариера и при комунизма. Умни, но силно амбициозни и с подходящо родословно дърво и контакти, хора като Минчев, Дайнов и Станчев сигурно щяха да бъдат професори в областта на научния комунизъм, Инджев би могъл да стане кореспондент на Работническо дело в примерно в Лондон, приближената до Тодор Живков Поптодорова би израснала до посланик.

Има ли обяснение русофобията на тези хора? Има, и ето каква е.

През единадесетият век, папската институция започва да издава/продава индулгенции за опрощаване на грехове. Греховните вярващи се страхуват, че като минат в отвъдният свят, вместо в рая, може да отидат в ада, и затова си откупват преждевременно греховете.

У нас, след 1989г. се преминава от един свят в друг, в който се осъждат прегрешенията на комунизма. В този нов свят някои от онези, които са венцехвалели и служели на комунистическата идеология и власт, както и тези с виден прокомунистически произход решават, че нямат бъдеще, но пък имат неугасваща амбиция за реализация и при новите условия. И си купуват един вид индулгенция за опрощаване на греховете, цената която плащат е публично заклеймяване на комунизма и бившата комунистическа власт в България, като ръка за ръка върви и заклеймяването на Москва, която е натресла комунизма на страната ни. Пламенният им антикомунизъм и русофобия им осигурява завидно политическо бъдеще, като десни социолози, политолози, атлантици, основатели на разни десни институции за анализи и тем подобни. Един от тях, Иван Костов, преподавател по политическа икономия във ВИИ „Карл Маркс” даже се издига до председател на СДС и министър- председател. Макар и излязъл от политиката, той твърди, че най- голямата опасност за България е влиянието на Русия в страната ни.

Фобията, каквато и да е тя, е неприемлива за един политик или политически анализатор. Политическата фобия не е рационална, а емоционална категория, тя го лишава от обективност, прави го предубеден в оценките си. Конкретно, що се отнася до България по време на прехода, русофобията е особено вредна, когато е част от политическата философия и управленска практика на такива висши държавници като Иван Костов и Бойко Борисов. И двамата, единият преподавал марксизъм, а другият бивш комунист, отказал се да се деполитизира непосредствено след 1989г., също си купиха индулгенция, която да им опрости тези „грехове”, като възприеха русофобията (като допълнение към крайния антикомунизъм) като идеология и практика и взеха политически решения по отношения на Русия, не винаги отговарящи на националния ни интерес.

Като оставим настрана историческите корени между нашите две държави, славянската ни, езикова и религиозна близост, а най- важното политическите пристрастия, повлияни от русофобския бацил, Русия е важна за нас, бидейки заинтересован инвеститор, когато не и се създават изкуствени пречки, като източник на енергийни суровини и пазар за нашите стоки и като важен източник на приходи за туризма, затова и отношенията с нея трябва да се ръководят от здрав прагматизъм. Многократно ни се повтаря от русофобите политици и политолози, че страната ни не би трябвало да бъде енергийно зависима от Русия по отношение на ядрените централи и газ, но ни се предлагат централи от неотдавна излязлата от фалит американска Уестингхаус и по-скъп течен американски газ, тоест нов тип зависимост. Докато страни като Финландия, която е била в миналото част от руската империя (която воюва с Червената армия през зимата на 1939-1940г. ) и Турция, която има ред загубени войни с Русия като последната и отнема владенията н Балканите и освобождава България, би могло да се помисли, че страдат от непримирима русофобия, но такова нещо няма, миналото е загърбено, Финландия осигурява до 90% от енергийните си суровини от Русия, Турция внася около 60 % от газта, строи руски ядрени централи, което ще доведе до спиране на вноса на електроенергия от България един ден. Борисов както е известно забатачи строежа на АЕЦ Белене и спря „Южен Поток” през България, и беше заменен от ” Турски поток”, така че предвидимото спиране в бъдеще на газопровода през Украйна, газта за България ще минава през Турция, която ще държи кранчето и по- голям геополитически и икономическо лост по отношение на България в нейни ръце трудно може да се намери. Турция отдавна и ни „краде” от руските туристи, които някога предпочитаха нашата страна, като провежда държавна политика за привличането им.

" Интереса клати феса,” казва турската поговорка и въпреки петвековното ни „съжителство” нашите политолози, социолози и политици, сразени от русофобския бацил не са научили тази мъдрост.

С изключение може би на един друг наш държавник, бившия премиер Симеон Сакскобургготски, който за разлика от Костов и Борисов би трябвало да има основателно настроение срещу Русия. Но той е значително по- умен и най- важното не позволи да бъде заразен от русофобския бацил. Вижте и сравнете любезната му и не случайна среща с руската посланичка Митрофанова и русофобията на външната ни министърка, Екатерина Захариева, един случаен човек заел такъв висш държавен пост само заради безграничната си преданост и послушание към Бойко Борисов (няма нейно изказване без „както каза нашия премиер”), която извика Митрофанова във Външно министерство, не за да обсъди как да се развиват в общ интерес двустранните ни отношения, а за да и държи сметка за „шпионстването” на Русия в България.

Прочети цялата публикация