Технологичният ренесанс в сливането на реалното и дигиталното

За 69 милиона долара през март в САЩ и за по-скромни суми този четвъртък в Брюксел бяха продадени изцяло дигитални художествени творби. Изображенията са достъпни в интернет, но ценното всъщност са кодираните цифрови данни, доказващи, че купувачът е притежателят на оригиналния дигитален файл, с което той става уникален и незаменим (оттук и английското наименование – non-fungible tokens (NFTs) – незаменими символи). В това се изразява и разликата с криптовалутите, които са равностойни помежду си. NFTs могат да бъдат снимки, клипове, видео и аудио, както и всякакъв друг тип дигитални формати. Под такава форма беше продаден и първият туит за почти 3 милиона долара през март тази година. NFTs обаче не носят авторско право – творбите или файловете свободно могат да се споделят и разпространяват в интернет, но те осигуряват дигиталната собственост. Физически пример би била оригиналната картина „Мона Лиза” на Леонардо да Винчи и нейните хиляди варианти като копия, както и печатането й върху фототапети, чаши и калъфки за възглавници. Тя обаче принадлежи на Лувъра.

NFTs на пръв поглед могат да се приемат за една нова форма на това, което криптовалутите губят все повече – децентрализацията и уникалността, след като китайските власти въведоха в употреба официална дигиталнавалута, Европейският съюз и Великобритания обмислят да сторят същото, а Илон Мъск доказа, че може само с публикация в Туитър да срине цената на биткойните. Тези слаби звена липсват в новия дигитален бум на криптотворбите. Въпросът е колко време ще трябва, за да бъдат въведени регулации и спрямо NFTs?

Продажбата на дигиталната творба на 39-годишния графичен дизайнер Майк Винкелман, известен още като Beeple, се приема като повратен момент в историята на изкуството, а много вероятно освен това и на начина ни на разбиране и взаимодействие с интернет в XXI век. Ето как си обяснява дигиталният художник интересът към NFTs:

„NFTs имат голямо бъдеще. Технологията е проста и може да бъде използвана за много различни неща. Много хора ги сравняват с появата на интернет. Тогава хората се чудеха за какво може да се използва една уеб страница, а именно – за публикуването на информация, което е просто, но широкообхватно. С NFTs е същото. Те доказват правото на собственост и в момента само се загатва за възможностите на тази технология. В случая се прилага при дигиталното изкуство, но може да се приложи в музиката, автомобилите, мобилните телефони, дипломите, като така да се доказва, че притежаваш нещо, било то физическо или нефизическо.”

Beeple обаче допуска възможността търговията с NFTs да се окаже балон:

„Има много оживление и някои хора влагат пари в неща, които мога да гарантирам почти със сигурност, че ще бъдат без стойност. Ако нещо е NFT това не му носи стойност автоматично. Хората ще бързат и ще вложат пари. Връщайки се на аналогията с интернет, имаше вълнение и около него, получи се балон и той се спука. Но хората не спряха да използват интернет. Мисля, че това ще се повтори. Ще има балон, ако вложите парите си в боклук – ще е за нищо и ще ги загубите, но концепцията за използване на NFTs няма да изчезне. Технологията не е преувеличена и е достатъчно силна, за да надживее това. Хората трябва да внимават, всичко е в начална фаза, има спекулации, трябва да мислят дали това, в което влагат парите си, ще е ценно и след 5 или 10 години.”

Анализът на адвокатката по интелектуална собственост от Ню Йорк Лейла Аминоделей:

„Творбата представлява колаж от много изображения, създадени от Бийпъл за дълъг период от време. Някои критици твърдят, че част от изображенията са расистки или сексистки и много хора не харесват творбата. Но не се продадоха самите дигитални рисунки, а концепцията за собственост, признаването на правото за изключително притежание. Самата творба не е чак толкова важна. И това показва връзката между живота ни и технологиите и развиващите се начини на изразяване.”

Купувачът – 32-годишният Вигнеш Сундаресан – основател на компания за криптовалути и главен изпълнителен директор на консултантска компания в информационните технологии, смята да изложи творбата в 4 виртуални реалности, които ще бъдат достъпни през уеб браузър или технология за виртуална реалност:

„Идеята ми е да създам индустрия, защото смятам, че NFTs са успешни. Така ще се отвори един нов свят за повече артисти и колекционери. И мисля, че този свят ще бъде едно по-добро място. Това е намерението ми.”

Някои обаче предвещават провал. Сред тях е основателят на виртуалния свят Cryptovoxels Бен Нолан:

„Не бих вложил спестяванията си в NFTs. Балонът ще гръмне и стойността ще се срине. Идеята NFTs да е инвестиция или начин за правене на пари е ужасна.”

Изкуството е само една част от новата икономика на виртуалните светове, където под формата на NFTs могат да бъдат продавани дори онлайн недвижими имоти, дрехи и имена. Една от тези платформи дори наема служители във виртуалния си свят. В тези виртуални споделени пространства са се провеждали модни ревюта, а интерес предизвикват у музикантите, които по този начин по време на строги ограничения могат да провеждат концерти и да продават билети. Предприемачът Ананд Вентесваран е категоричен:

„Възходът на NFTs се дължи в много голяма степен на пандемията. По-голямата част от артистите навлязоха в това пространство, защото бяха принудени да търсят алтернативни начини за изразяване и изкарване на прехрана. Повечето от растежа се осъществи през 2020 г. Виртуалните пространства са триизмерни и там човек може да има тяло, могат да се въртят непрестанно реклами.”

Повечето потребители на „Фейсбук” доброволно „пренасят” самоличността си в интернет чрез предоставянето на данни за себе си, свои снимки и с охота използват стикерите, наподобяващи физическите им характеристики. Но още по-примамлива е идеята за триизмерен и лишен от външни недостатъци онлайн аватар на човека, който може да изпълнява всякакви действия. А този сектор се развива стремглаво, като големите инвестиции идват от социалните медии, гейминг и порно индустриите. Бившият модел Кристин Мазано е съосновател на технологична компания, създаваща суперреалистични триизмерни аватари на хора и въпреки че тази сфера все още прохожда, смята, че пазарите за тях са модата, рекламата и дигиталната помощ:

„Има много възможности за употреба на аватарите – в здравеопазването, като чат ботове, лични компаньони и асистенти, виртуални инфлуенсъри и ютюбъри. Каквото човек може да направи в дигиталното пространство, може да се замени с аватари, които дори говорят различни езици, включително жестомимичен. Мисля, че на поколението Z и по-младите хора много им харесва и те ще решат как тази технология да навлезе и каква част от бъдещето ще е.”

Подобни дигитални копия на хора се използват вече няколко години от китайската информационна агенция „Синхуа”. А аватарът в Инстаграм Lil Miquela има над 3 милиона последователи, на които може да рекламира всичко. Благодарение на този маркетингов потенциал, компанията, която я е създала, струва над 125 милиона долара.

Осъществяването на подобни идеи водят след себе си последствия като водене на пръв поглед на пълноценно паралелно онлайн съществуване на индивида. Прогнозата отпреди 10 години на Рей Курцвейл – американски инженер и изобретател, за когото Бил Гейтс казва, че е най-добрият в предвиждането на бъдещето:

„Следващата стъпка е да сложим очила, които ще изпращат изображения директно в ретината ни, като така ще се потопим в триизмерен нефизически, но визуален и звуков свят. Ще можем да се погледнем, но тялото ни може да не е същото, като това в реалността. И това ще става все по-реалистично. В следващите 20-ина години ще бъдат създадени наноботи с размерите на кръвни телца, които ще навлязат в телата ни, за да ни поддържат здрави отвътре. А някои ще влязат в мозъка ни неинвазивно – през капилярите. Те ще си взаимодействат с невроните ни. Така нашата памет и способност да взимаме решения ще бъдат свързани с интернет и ще можем да навлезем във виртуалната реалност посредством нервната ни система. По този начин, ако искам да вляза във виртуалното пространство тези наноботи ще изключат сигналите от истинските ми очи и кожа и ще създават подходящите сигнали за виртуалната среда. И така ще се чувствам сякаш съм там с моето виртуално тяло. То може да е моето от истинския свят или да е различно. Една двойка би могла да се смени и да разгледа отношенията във връзката от другата страна. Учител може да възложи на ученик да бъде Бенджамин Франклин в един виртуален Конгрес. Не просто да се облече като него, а да стане този герой. Тези виртуални реалности ще бъдат като уебсайтовете – ще се избират от милиони. Някои ще пресъздават прекрасни места на Земята като Тадж Махал или средиземноморските плажове. А други ще бъдат фантастични, като от друг свят. И тези места няма да са само за разпускане. В тях ще можем да общуваме с други хора и те ще бъдат продължение на реалността.”

Снимки: pexels.com, unsplash.com, pixabay.com

Прочети цялата публикация