Пеканов: Планът за възстановяване още е чернова, сега се надгражда

Българският план за възстановяване и устойчивост, по който страната ни може да получи безвъзмездни 12 млрд. лв. от Еврокомисията, все още е чернова, в момента се балансира и надгражда, заради критики на Брюксел в областта на енергетиката, екоамбициите и социалните реформи. Намеренията на служебния кабинет са той да бъде внесен за одобрение от Еврокомисията до края на мандата и ако бъде одобрен, още до края на 2021 г. българската икономика може да разчита на 13 на сто от общия бюджет или 1.560 млрд. лв. Изплащането на средствата обаче ще зависи от това дали са постигнати конкретни годишни цели, заложени като индикатори в плана. Това стана ясно от думите на вицепремиера по еврофондовете Атанас Пеканов в интервю за бТВ в сряда. "За съжаление бях леко негативно изненадан, че планът за възстановяване не е готов, за разлика от коментарите (давани от предишните управляващи от ГЕРБ . б. ред.). Той не е готов за подаване. Не можем да натиснем копче и да го подадем. Има доста коментари като препоръки за подобряване от страна на ЕК, ние работим по тях. Имаме също идеи да подобрим плана. В процес сме на преговори и координация в момента между новите членове на кабинета, за да използваме този ресурс по най-добрия възможен начин", обяви служебният вицепремиер. По думите му от страна на Брюксел има по почти всички компоненти на техническата ос на плана, както и като енергетиката – това, че нямаме достатъчно амбиция за зеления преход, има и в социалната сфера. Той напомни, че планът е нов механизъм на ЕК и ако заложените проекти и реформи в него не се извършат, няма да получим парите. "Важно е обвързването на проектите с реформи. Имаше мнения, че парите не трябва да са обвързани с реформи, но се показа, че въпреки парите тези реформи не се случват", каза Пеканов, който допреди да стане вицепремиер бе съветник на президента Румен Радев по финансовите въпроси. Средствата могат да стигнат до бизнеса, само ако се изпълнят заложените в плана критерии, заяви той "Планът има 12 компонента. Има реформи в почти всяка сфера – от бизнес средата до енергетиката , подобряване на образованието, въвеждане на енергийната бедност. Има 36 реформи в момента“, уточни служебният министър. "Аз лично имам и други приоритети - наука и образование. Това е бъдещето – децата да получават най-доброто образование. Има проекти за цифровизация и дигитализация – нашата цел е те да достигнат до всички. Програмата за икономическата трансформация се подобрява, за да се таргетират правилните фирми, с най-голяма добавена стойност, които движат експорта. Да сложим инструмент, гарантиращ, че това не са просто грантове, а да са заемни средства", коментира Пеканов. Той допълни, че служебният кабинет се надява в мандата си да внесе плана за одобрение от ЕК, който сега се балансира и надгражда, а това е сложно решение и политическо такова. "Още тази година можем да вземем 13 на сто, но не всички програми ще получат това финансиране", уточни той. Пеканов заяви, че разбира притесненията на силно пострадалия от Covid мерките туристически сектор и необходимостта да получи повече тежест в плана. "Но от друга страна има конкретни цели и приоритети за позеленяване и дигитализация на икономиката. В тази рамки ще се опитаме да помогнем", посочи той относно исканията на отрасъла да получи пари по плана за възстановяване Според вицепремиера секторът здравеопазване е критичен и е важно да се развива по-добре. Важни са проектите за спешната медицинска помощ по въздух, посочи той. "Доброто в плана за възстановяване е дисциплиниращият механизъм, който казва, че ако не сте постигнали годишните индикатори, парите няма да бъдат получени", отбеляза Пеканов. Той коментира и очакванията за приема на България в Еврозоната. "Ако политическата нестабилност не прерасне в някаква икономическа нестабилност, не смятам, че могат да забавят влизането на България в Еврозоната. Тя е важна. Все още не сме стигнали до момента на приемането на еврото, но се движим по този път. Нещо, което според мен е важно и добро", смята Пеканов. Според него страната ни чрез валутния борд вече е асимилирала голямата част от ползите на еврозоната и не трябва да се очакват чудеса от влизането ни в нея. "Мерките за Covid помощите не са добре, движим се назад. Под средноевропейските нива на помощ сме, кризата засили съществуващите социални проблеми в обществото и това отслаби икономиката дълготрайно", коментира още вицепремиерът. По думите му трябват нови мерки, които да бутат икономиката напред.

Прочети цялата публикация