Съвременният добив на енергия и устойчивата минна индустрия в контекста на Зелената сделка

Броят на страните, заявяващи обещания за постигане на нетни нулеви емисии през следващите десетилетия, продължава да расте. В същото време е необходим рентабилен икономически път, водещ до чиста, динамична и устойчива енергийна икономика, доминирана от възобновяеми източници като слънчева и вятърна енергия, вместо изкопаеми горива.

„Като отговорни компании, ние имаме високи цели.Те са неутрални минни фирми по отношение на въглеродните емисии. За един период от времe, от 2004 г. до миналата година, сме редуцирали с 45% въглеродните емисии, които отделяме. Един хубав успех, с който можем да се похвалим е, че Международният съвет на златото класира страната ни на второ място в света по отношение на най-малките емисии от производство на злато.

Това не означава, че сме направили всичко. Минният сектор ще бъде засегнат от Зелената сделка, но ние имаме план какво точно и как да направим, с цел да постигнем енергийната ефективност, която ни е небходима“, коментира Ирена Цакова - директор “Разрешителни и правни дейности” на "Дънди Прешъс Металс" ЕАД в Челопеч и Крумовград, една от стоте най-вдъхновяващи жени в световната минна индустрия.

Според публикувания доклад на Международната енергийна агенция за достигане на нетни нулеви въглеродни емисии до 2050 г., ежегодното добавяне на слънчева енергия до 2030 г. трябва да достигне 630 гигавата, а тези на вятърната енергия - 390 гигавата. Заедно това е четири пъти рекордното ниво, определено през 2020 г. За слънчевата фотоволтаична енергия това е еквивалентно на инсталирането на най-големия в света слънчев парк приблизително всеки ден.

"КонтурГлобал Марица Изток 3" притежава и оперира първата централа на лигнитни въглища в Югизтчна Европа, която постига всички екологични лимити на ЕС, но качеството на българските лигнитни въглища е такова, че емисионният фактор на въглеродни емисии е сравнително висок. В момента работим в съотвесттвие с всички екологични норми на ЕС, дори върви кампания по имплементиране на мерки за справяне с нови по-строги емисии, които влизат в сила от 17 август т.г. Но тези емисии не включват такива на въглероден диоксид.

Възможностите за намаление на въглероден диоксид в лигнитните централи се крият в технологиите за улавяне и съхранение или оползотворяване на въглероден диоксид. Българската икономика е повече от 4 пъти по-въглеродно-интензивна от средното ниво за ЕС. В България, около 70% от общите емисии се отреждат на сектор Енергетика. Това би било едно от основните предизвикателства за нас“, казва Лилия Чобанова - търговски директор на „КонтурГлобал Марица Изток 3“.

Според доклада към 2050 г. енергийният свят трябва да е напълно различен - търсенето на енергия да е с около 8% по-малко от днешното, но обслужва повече от два пъти по-голяма икономика и население с 2 милиарда души повече. Почти 90% от производството на електроенергия да идва от възобновяеми източници, като вятърната и слънчевата PV заедно съставляват почти 70%. Останалата част да идва от ядрената енергетика. Изкопаемите горива падат от почти четири пети от общото енергийно предлагане днес до малко над една пета. Останалите изкопаеми горива се използват в стоки, където въглеродът е въплътен в продукта, като пластмаси, в съоръжения, улавящи въглерод.

„ЕК е създала един сложен механизъм, който да насърчава държавите членки да изпълняват климатичните цели, поети в Парижкото споразумение за климата и да спазват регулациите на ЕС, които създават предпоставки за изпълняване на тези цели.Тези механизми включват както санкции за производителите или индустрията, така и подкрепа за държавите членки, които изпълняват климатичните политики. Такава държава е България.

Механизмът за насърчение дава възможност за последната година, нашата страна да получи над 900 млн. лв. приходи от безплатни квоти на емисии. Потребителите на електроенергия усещат тази компенсация върху своите сметки. Това, че България е създала източници за възобновяема енергия, сега се изплаща като възможност за намаляване на крайните електрически сметки за всеки един български потребител, както стопански, така и за домакинствата“ коментира Меглена Русенова - председател на Българската фотоволтаична асоциация.

Огромен спад в използването на въглища, нефт и газ: това изисква стъпки като спиране на продажбите на нови леки пътнически автомобили с двигатели с вътрешно горене до 2035 г. и поетапно премахване на всички неотслабващи електроцентрали за въглища и петрол до 2040 г.

Утопичен ли е този план и как би се отразил на българската икономика? Какви са основните предизвикателства пред България по пътя към постигането на климатична неутралност? Работят ли и как институциите и бизнеса в тази насока и какво е постигнато до момента? Какъв е пътят на трансформация на индустрията? Съвместима ли е тя с опазването на биоразнообразието и местообитанията?

Чуйте мнението на Ирена Цакова, Лилия Чобанова и Меглена Русенова в разговора на Катя Василева и в новия епизод на подкаста „Зелената сделка“.

Прочети цялата публикация