Мадагаскар пред хуманитарна криза

За закуска – малко глина с ориз, малко коренища. За вечеря – сушени скакалци. Безмилостна суша, недоимък и глад. Това се случва в една от най-богатите на флора и фауна държави в света – Мадагаскар, водещ световен производител на ванилия и канела. Страната е богата на много природни ресурси. Бивша френска колония.

В момента сушата и опустошителният глад предизвикват бежански вълни в южната част на най-голямата островна държава в Индийския океан и четвъртият по големина остров в света с население 27-28 милиона души.

Мадагаскар е наричан Осмият континент. На острова се развиват уникални видове - 90% от местните растителни видове са ендемични, подобно на Коста Рика.
Населението на Мадагаскар се занимава главно със земеделие и с риболов, а в земеделието се отчитат вече три години на лоша реколта, разказа пред БНР Стефана Сбиркова, която от две десетилетия живее в Мадагаскар. 

В Южен Мадагаскар се наблюдава силен пясъчен вятър, който навява реколтите.

В Мадагаскар работят над 300 международни организации, сред тях много хуманитарни. По последни данни помощ е била раздадена на повече от 700 хиляди души. Голяма част от населението в засегнатите от сушата райони напуска селата и се отправя на север, допълва Сбиркова.  

В Мадагаскар се обезлесяват големи площи, защото част от селското население се препитава от дърводобив и дървени въглища. Горски площи се преобразуват и за земеделие, казва още Стефана Сбиркова.

„Мадагаскар е една прекрасна държава. Климатът като цяло е много хубав. Населението е много симпатично. От историческа гледна точка първите преселници тръгват от Индонезия. Има 18 етноса. Има една смесица между азиатското спокойствие и африканското желание за подобряване на ситуацията.“

Според Стефана Сбиркова отвъд конкретното решение за кризата сега, трябва да има визия за дълготрайно подобрение на ситуацията  през следващите 20-30 години: да се построят пътища, да се осигури достъп до питейна вода.

„Мадагаскар е била преди доста години износител на ориз. В момента не може да изхрани собственото си население и е длъжна да внася ориз.“  

Парадокс има и в това, че тъкмо южната част на страната е богата на подземни блага като алуминий, желязна руди, слюда, кварц, въглища.

След циклоните, обикновено май и юни са най-тежките месеци в годината, със сухия период. Това са месеци на глад и нищета, подчертава и студентът Абрахам Рацзаф, който от 2019 г. е в София. Една година Рацзаф е бил доброволец към франкофонска организация у нас.

„Сушата, гладът в Мадагаскар не са се появили сега или преди 5 години, те си съществуват. Населението в тази част е безкрайно бедно и историята познава и по-тежки случаи. Сериозен проблем е, че не се търси решение на случващото се в дългосрочен план, винаги се обявява извънредно положение и се правят проекти за един или два месеца, но не в дългосрочен план“, отбелязва той.

„Мадагаскар е островна държава. Климатът на острова е много разнообразен, но специално в южната част се наблюдава полупустинен климат. Имало е обезлесяване, самата зона е като пустиня. Вали много рядко, около един месец, но сме имали и година, както беше през 2019-а, имахме дъжд само една седмица за цялата година. Затова хората там използват баобаб - местните знаят как да отворят баобаба, без да чупят дървото, и да го използват като хранилище за вода. После тази вода се съхранява и трябва да стигне за цялата година, за земеделието, за различните нужди“, разказва Абрахам Рацзаф.  

Освен сушата, друг голям бич е сигурността и специално dahals (дахал), на малгашки език - крадци, вилнеещи в селищата, които пречат на хората спокойно да отглеждат и да продават добива си, допълва картината Рацзаф.

Той обръща внимание на съчетанието между полупустинен климат и обезлесяване в южните части на островната държава.

„Ако пък има залесяване, то не е подходящо, тъй като се залесява с евкалиптови дървета, които не са характерни за нашите ширини, а този вид дървета никога не се адаптират към климата на Мадагаскар, и най-вече на Юга, тъй като евкалиптът се нуждае от много вода, а там липсва такава.“

„Неоспоримо е, че климатичните промени в южните части на Африка влияят от много години. Това е само един фактор. Има натрупване на негативи от политическа гледна точка заради много високото ниво на корупция в Мадагаскар, където активно се секат гори“, пояснява Ивайло Пенчев, който е бил наблюдател на Европейския съюз в няколко африкански държави и познава региона.

Заради абаносовото дърво, заради палисандъра се унищожават местообитанията на редки животни, например на лемурите, дава пример той.

„Това високо търсене на скъпоценна дървесина, което има на световно ниво и готовността на мадагаскарското правителство да сече и продава, вместо да опазва природата си, със сигурност допринася за ситуацията. В Мадагаскар бедността е огромна. /…/ Само един елит се облагодетелства от продажбата на тези скъпи дървесини.“

Извън туристическите части на острова се живее в крайна бедност, изтъква Пенчев. По думите му правителството не е особено дружелюбно настроено към западните неправителствени организации и се ориентира по-скоро към тези от Русия и Изтока. 

Прочети цялата публикация