Българската идея за изход от кризата около Северна Македония още не се приема в ЕС

София и Скопие продължават преговорите около пътна карта за прилагането на договора за добросъседство, която може да бъде разковничето за решаването на кризата и започването на преговори между Северна Македония и Европейския съюз. Македонският външен министър Буяр Османи определи уточняването на съдържанието и мястото й като основни за спора с България. В интервю за "360 градуса" външният министър потвърди, че България иска пътната карта да бъде част от официалния процес на преговори на Северна Македония, но заяви, че други държави-членки на ЕС се противопоставят, защото възможен прецедент в случая с Македония може да доведе до подобни ситуации в бъдеще, в регион, пълен с двустранни спорове. Какво иска България? Основното българско искане е картата да влезе в преговорната рамка на Северна Македония, а изпълнението и след това да се следи на европейско ниво.  Според българската страна отказът на Скопие да приеме подобна пътна карта се отразява на позицията на останалите страни членки, които и без това не могат все още да разберат спора между Скопие и София. Българската теза е, че спазването на принципа за добросъседство не е само двустранен въпрос. София разчита, че ако пътната карта се постави на европейско ниво, Скопие ще започне да изпълнява поетите ангажименти. България така или иначе може да блокира отварянето и затварянето на всяка преговорна глава. Скопие официално казва, че пътната карта е приемлив вариант, но според македонските управляващи "тежестта пада върху държавите-членки". Продължава да се търси решение Османи коментира, че към момента само президентът на България има пълен политически мандат.  "Често обаче казвам, че техническото правителство не е държавна избирателна комисия и може да вземе решение за започване на преговори, но тук президентът Радев е много важен. Имаше комуникация между министър-председатели, разменихме определени документи с министъра на външните работи, очакваме среща на министър-председателите и министрите през следващите дни и в крайна сметка ще бъде договорена динамика за използване на тези 20 дни за намиране на решение“, каза Османи, цитиран от БГНЕС. Според македонските управляващи е възможен компромис и преговорите за ЕС да стартират, дори без да са се разбрали двете държави за всичко. По-рано македонският вицепремиер и министър по евроинтеграцията Никола Димитров в момента се обсъжда компромис, който да даде възможност преговорите за членство да започнат.  Към момента България не коментира преговорите. Знае се, че на масата е поставено и предложение от португалското ротационно председателство и ЕК, но според дипломатически източници България има резерви. Юнската среща на върха на лидерите на страните от Европейския съюз е в центъра на дипломатическите и политически усилия на Скопие за осигуряване на подкрепа от София за първата междуправителствена конференция и официално начало на преговорите за присъединяване на Северна Македония. Макар че дебатът се активизира след идването на служебното правителство, от българска страна няма сигнали, че е възможен бърз пробив. "Динена кора" Според евродепутата от ВМРО Ангел Джамбазки властите в Скопие са предприели отново отчаяна офанзива, с която да принудят служебното българско правителство да направи отстъпка. "Поведението на властта в Скопие е изключително "почтено". Опитва да се подмазва на служебното правителство, да ги хвалят. Целта е да се подложи динената кора", каза Джамбазки пред БНР. Според него отстъпването от позицията ще е национално предателство и тежко политическо самоубийство.    

Прочети цялата публикация