Късметлии: цели три години по 1200 евро на месец

Повече от 2 милиона души в Германия искаха да получават безусловен доход, но накрая се класираха само 122-ма. От 1 юни 2021 тези късметлии ще получават в продължение на три години по 1200 евро месечно, без да вършат нищо за това. Целта е да се проучат евентуалните ползи от изплащането на безусловен базов доход (ББД).
Участниците в пилотния проект не бяха задължени да доказват, че имат нужда от парите. Освен това през следващите три години те ще могат да работят - каквото и колкото си искат. Но само ако желаят, разбира се. Срещу парите, които получават, те не са длъжни да вършат нищо друго, освен в хода на проекта да попълнят седем формуляра. В проекта участват още 1380 души, които също всеки шест месеца попълват въпросници, но за това сътрудничество те получават само хонорар, а не ББД. Всички участници са избрани по случаен признак.
43 000 евро просто така
Парите, с които ще се изплащат тези 1200 евро месечно, бяха събрани от частни дарители и не подлежат на данъчно облагане. Инициативата дойде от една организация с идеална цел в Берлин, която успя да събере 5,2 милиона евро - именно от тази сума всеки участник в експеримента ще получи финансов подарък на обща стойност 43 200 евро.
Инициаторите на проекта са убедени, че ако на всички граждани в страната се изплаща безусловен базов доход, това би решило много от проблемите на днешния живот в Германия. Идеята гласи приблизително следното: когато отпадне натискът да изкарваш достатъчно пари за оцеляване, всеки човек ще бъде по-свободен, по-креативен и в крайна сметка по-щастлив.
Дали тази утопия може да се осъществи? Това ще стане ясно в рамките на проекта. „Искаме да разберем какво ще правят хората, които знаят, че в продължение на три години имат финансова сигурност. Дали ще харчат парите? Или пък ще изграждат дълготрайна финансова сигурност? Ще престанат ли да работят или ще продължат? Дали ще развият повече социална чувствителност и ще даряват повече пари?“, обяснява ръководителят на изследването Юрген Шуп от Германския институт за икономически проучвания. В проучването е предвидено и това: проби от косите на участниците в експеримента ще илюстрират равнището на стреса им и ще покажат дали благодарение на безусловния доход натискът над тях е намалял.
Дискусията за ББД се води вече от години, но акцентът обикновено се поставя върху идеологията, а това изкривява същината на идеята. Всъщност става дума за въпроса какво биха правили хората, ако не им се налагаше да работят. Противниците на ББД твърдят, че това са просто левичарски фантазии на хора, които искат да мързелуват за сметка на общността. Докато привържениците на проекта изтъкват най-вече неговите социални аспекти и значимостта му за бъдещето. Те очакват, че по този начин повече внимание ще бъде отделяно на възпитанието на децата, на грижата за възрастни, болни или безпомощни хора, на добросъседското подпомагане. Според тях така своевременно ще се разработят модели за едно бъдеще, в което класическите работни места ще стават все по-малко в резултат от дигитализацията и автоматизацията.
Юрген Шуп с интерес ще наблюдава и още един аспект: „А може би получателите на ББД ще станат по-смели при взимането на решения - например да започнат собствен бизнес или пък да сменят професията си“. В тази връзка да припомним, че мнозина от най-успешните днешни предприемачи кат Бил Гейтс, Марк Зукърбърг или Джеф Безос не са изпитвали страхове пред бъдещето в моментите, когато са основали своите бизнеси.
Независимо от всичко това инициаторите на проекта не си правят илюзии. „Разбира се, този пилотен проект може да покаже, че безусловният доход изобщо не дава резултатите, които ние очакваме“, казва Михаел Бомайер, един от организаторите на проекта.
Дали след края на пилотния проект ще можем да водим дискусията около безусловния доход по-освободени от идеологически предубеждения? Това никой не знае. Още повече, че част от критиците изтъкват още един аргумент: проектът продължава само три години и едва ли ще даде благонадеждна информация за това как биха действали хората, ако получаваха този доход не за кратко, а за цял живот.
ББД поражда още редица въпроси, включително и макроикономически. Как ще се развиват цените, ако всички хора получават безусловен доход? Дали при това положение няма да се окаже, че тежко болните хора или хората в сериозна нужда получават по-малко пари, отколкото сега? И какво трябва да бъде равнището на данъците, за да може една държава да изплаща на всички ББД?
Какво правят парите с човека?
„Нашето изследване в никакъв случай няма да отговори на всички въпроси, свързани с безусловния доход“, казва Юрген Шуп. Икономистът обаче отсега се радва, че може би ще намери отговор на един ключов въпрос: „Какво правят парите с човека: това е един изключително вълнуващ научен въпрос, по който досега няма благонадеждни международни изследвания“, казва Шуп.
За въздействието на ББД върху хората вече са правени и други проучвания. Резултатите от подобен експеримент във Финландия не бяха еднозначни. В Канада пък съответният мащабен проект, финансиран с обществени средства, беше преждевременно прекратен от политическото ръководство - по финансови причини.
В Германия политическите сили също са скептични. Досега нито една от големите партии не се е застъпила за проекта. Независимо от това вече е ясно, че след като изтече тригодишният срок на стартиралия на 1 юни проект, ще бъдат подхванати две нови научни изследвания за евентуалните възможности да се финансира ББД.
Автор: Андреас Бекер
Прочети цялата публикация



Стилиян Петров организира нов "Мач на надеждата", този път в помощ на Любослав Пенев и Петър Хубчев
Транспортът в София - политически тест за Терзиев
Петте проблема на Нетаняху, които войната в Иран може да реши
Пентагонът отказа коментар на съобщенията за атака срещу американско-британската база на атола Диего Гарсия
Тръмп обмисля планове за окупиране на ключов ирански остров
Отказът на Макрон и НАТО подразниха Тръмп, който го дефинира като „една наистина глупава грешка“
JUDAS PRIEST се завръщат за среща с българската публика това лято
„Семейството“, Пепи Еврото и въпросът, който никой не задава
16 март 1911 г.: Роден е Йозеф Менгеле - лекарят, убил хиляди деца в Аушвиц
"Черните лебеди", които накацаха правителството на Гюров
ВСУ в атака: Осем ранени в Новоросийск, двама убити край Запорожие
6 април 1941 г. От България Третият Райх едновременно напада Югославия и Гърция
Християн Петров взе участие при успех на Хееренвен
Интер разкъса Рома в специална вечер за Лаутаро Мартинес
Монако постигна труден, но безценен успех над Марсилия в битката за ШЛ
Монако - Олимпик Марсилия 2:1 /репортаж/
SUV, който изглежда по-скъп, отколкото е: HAVAL Jolion PRO HEV
От Дунав скочиха на съдия, не видял 99.9% дузпа
Експлозивите край газопровода в Сърбия "взривиха" отношенията между Унгария и Украйна
Тръмп удължи до вторник срока за Иран да отвори протока, Русия призова за край на ултиматумите