Какво следва от санкциите срещу Пеевски, Божков и партньорите им

Не правете бизнес с Делян Пеевски и Васил Божков! Това е посланието на наложените от САЩ санкции за "сериозна корупция" по силата на глобалния закон "Магнитски". Те ще имат опустошителен ефект върху двамата олигарси. Особено осезаем се очаква да е ефектът по отношение на Пеевски, който досега развиваше многостранния си бизнес, не просто недосегаем за българското правосъдие, но и пазен от всички възможни институции в държавата, които контролира зад кадър. Бившият хазартен бос Васил Божков е в по-различна ситуация. От ортак на бившия премиер Борисов и управляващата клика, той се превърна в тяхна мишена. Той е с 19 повдигнати обвинения от прокуратурата, а хазартният му бизнес бе отнет от държавата. Първото пряко следствие за Пеевски и Божков е, че те и техните семейства не могат да влизат в САЩ, а активите им отвъд океана ще бъдат замразени. Цялата собственост и всички права на собственост на санкционираните физически лица и дружествата, в които притежават 50% от капитала или повече, са блокирани на територията на САЩ. Американските граждани, фирми, банки и институции имат забрана за каквито и да било трансакции и бизнес с въпросните лица. Забраняват се и всички операции, които се опитват да избегнат ограниченията, става ясно от правилата за прилагане на глобалния закон "Магнитски", обяснени от Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерството на финансите на САЩ. Санкциите, наложени от най-влиятелната икономическа сила в света, на практика ще направят Пеевски и Божков токсични за всякакъв тип бизнес партньорства в целия Западен свят. Това буквално може да ги лиши от възможността да правят какъвто и да било бизнес на светло, включително в ЕС. Основната причина е, че с ограничения и проблеми е заплашена всяка фирма или лице, която влиза в преговори или сключва договори с фирмите на Пеевски и Божков. Основната цел на глобалният закон "Магнитски" е тъкмо тази - да постави своите мишени в изолация. Това означава, че всяка банка по света, която реши да отпусне заем, за да подкрепи санкционираните българи, или да инвестира в техен проект, може да попадне под ударите на закона и да се окаже в невъзможност да оперира с американски контрагенти. Същото важи за всички икономически активни субекти по целия свят. Банкерите у нас: Заплашени сме от глоби и репутационни щети Български банкери коментираха пред Mediapool, че е изключително трудно да се конкретизира в детайли целият обем на санкции, на който вече подлежат Васил Божков, Делян Пеевски и фирмите им. Общият принцип е, че всяко трето лице, което влезе в правно взаимоотношение с тях или фирмите им, може да подлежи на санкции и претърпи загуби. Това важи както за банките, така и всякакви бизнес партньори. За банките проблемът е най-сериозен, защото могат да претърпят не само сериозни репутационни щети, но и солени глоби по законодателството срещу прането на пари. Почти сигурно е, че никоя банка у нас вече няма да иска да открие сметка на Божков или Пеевски. За да не попаднат в тази ситуация, банките и компаниите трябва да проверяват добре клиентите и бизнес партньорите си, тоест да извършват т. нар. дю дилиджънс (due diligence), който на Запад се прави от специални компании за корпоративни разследвания. Това е голямо предизвикателство предвид факта, че е много трудно установяването на действителния собственик на дружествата, какъвто например е случаят с бизнеса на Пеевски, който не фигурира почти никъде в официалните регистри. Често банките се налага директно да се допитват до OFAC по конкретна трансакция, за да са сигурни, че не нарушават санкциите на службата. Понякога дори най-големите международни финансови институции са хващани да нарушават мерките. Според статистиката на компанията за дю дилиджънс Refinitiv от 2010 до 2019 г. 36 банки по света са отнесли сериозни глоби за нарушаване на санкциите, наложени от службата OFAC на Министерството на финансите на САЩ. Най-сериозната глоба е била наложена на BNP Paribas през 2014 г. - 8.9 милиарда долара. През 2012 HSBC трябваше да плати 1.9 милиарда долара, а през три години по-късно германската Commerzbank се съгласи да плати 1.45 млрд. долара заради неспазване на санкциите срещу бизнеси в Иран и Судан. ЕС няма да накаже Божков и Пеевски Освен САЩ, няколко други държави също имат закони, наподобяващи "Магнитски", които дават възможност за въвеждане на национални санкции срещу лица и компании, нарушаващи правата на човека или ангажирани в сериозна корупция. Това са Канада, Великобритания, Литва, Латвия и Естония. Процедурата по налагане на санкции от САЩ включва задължителен опит за синхронизиране на действията с партньорските държави, които имат санкционни закони, подобни на американските. Вашингтон изпраща покани до партньорите за предприемане на общи действия срещу санкционираните. Преди половин година и председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен се изказа в полза на въвеждането на европейски санкционен механизъм, а през декември 2020 г. външните министри на ЕС приеха законодателната рамка на санкциите. ЕС няма да накаже шестимата българи, санкционирани от САЩ, заяви обаче в четвъртък говорител на Европейската комисия. На въпрос дали Брюксел е готов да наложи мерки срещу тях, според приетия през декември 2020 г. глобален санкционен режим, от Европейската служба за външна дейност отговориха, че няма практика на Съвета на ЕС да налага санкции на граждани на съюза. На въпрос дали американските санкции ще намерят отражение в предстоящия през юли доклад за България за върховенството на закона, говорителят на Еврокомисията Кристиян Виганд, цитиран от БНР, отговори: "Важно е развоят на събитията в България да не обръща поетата посока на напредък. България трябва да приключи с прилагането на реформите, отбелязани в доклада от 2019 г., все още има несвършена работа. Важен елемент в него е да продължи сътрудничеството с органите на Съвета на Европа, за да се преодолеят някои слабости, свързани с антикорупционната рамка и ефективността на криминалните разследвания". Виганд допълни, че в България трябва да се наложи солиден опит по издаването на окончателни присъди за корупция по високите етажи на властта. Той добави, че ЕК ще продължи да наблюдава отблизо работата в тази насока в контекста на годишните доклади по върховенството на закона.

Прочети цялата публикация