Fakti.bg | 07.06.2021 13:12:15 | 174

Инициатива на ФАКТИ: Гласът на българите в чужбина (част 16)


От ФАКТИ няма да се уморим да повтаряме, че българите в чужбина са неделима част от общата ни Родина България. Колкото и различни политици да се опитват да настроят обществото срещу тях, любовта им към България е по-силна от политическите интереси и дребната жлъч на някои псевдопатриоти. Такива, които нямат и частичка принос в разграждането на постокомунистическия мутренски модел на управление, за разлика от нашите сънародници, живеещи отвъд пределите на България.

Днес от медията ни, в продължение на своята инициатива „Гласът на българите в чужбина“, ще ви срещнем с достойния българин Хари Попов – потомък на ярки родолюбци, каквито са Георги Петров, Харалампи Попов и Димитър Х. Попов.

Повече четете в следващите редове:

- Г-н Попов, какво Ви мотивира да вземете решението да напуснете България и кога се случи това?

- Това е мое решение от ранна възраст. Не знам дали вие или близките ви помните характеристиките, които се правеха за всеки един още от училище. Там пишеше кои са ти родителите, къде членуват – в БКП или ОФ, какво работят. И това определяше бъдещето ти. Аз моята т.н. „характеристика“ си я видях в казармата, която като син на политически дисидент прекарах в Строителни войски. Синовете на подобни „бивши хора“ нямаха право да служат в редовете на редовната армия. Даже бях разпределен да служа в мини „Перник“, но дядо ми намери негов съвипускник от Военното училище и с връзки успя да издейства да ме преразпределят. В казармата имах приятел, който чистеше кабинета на началника на поделението. Една привечер ме извика и ми каза, че полковникът си е забравил ключа да виси на касата и ме попита искам ли да си прочета „характеристиката“. Той си бил чел неговата и била много лоша. Аз изявих желание и тогава с очите си видях как няколко листа бяха подчертани с червен молив, което беше лошата част според хората в ДС. Пишеше, че „баща му произхожда от заможен род на търговец на зърнени храни, чийто складове и имущество е експроприирано от Народната власт. Дядо му е бил царски офицер и враг на същата власт. Баща му е дисидент, съден, с 6-годишна присъда, лежал в „Белене“ два пъти и т.н., и т.н. Веднага ми стана ясно, че и за мен животът няма да бъде лесен. През 70-те години на 20 век нашето семейство – баща ми, майка ми, аз и сестра ми бяхме изселени от София за вечни времена. И това стана не с присъда от съда, а със заповед на Народната милиция. Само Бог знае как успяхме да се завърнем в София след известно време, прекарано на село.

Вече като студент исках да избягам от България, защото политическата обстановка в късния разпад на социализма беше тягостна. Но това беше по-скоро желание за обучение в САЩ, отколкото решение за емиграция. Имах предложение да живея и работя в централата на „Амнести интернешънъл“ в Лондон през 1990 г., което дойде доста неочаквано за мен. Тогава Айвън Фишър – от Международния секретариат на „Амнести интернешънъл“, беше в София заедно със завеждащата секцията на „Амнести“ за Източна Европа. И аз, без да помисля, отказах, мотивирайки се, че сега е интересна и напрегната политическата обстановка в България и че „Подкрепа“ се очаква да обяви общонационална стачка. С една дума избрах да остана, за да срутим остатъците от комунизма. Но пък това се оказа трудна задача. Пристигнах в САЩ със Зелена карта, която дойде през 2010 г. Не се поколебах и за минута, защото Борисов беше спечелил изборите. Аз анализирах този пожарникар-кмет и се убедих, че предстоят дълги и трудни години за страната ни. Така се и оказа.

- Какво можете да кажете на аудиторията ни за живота Ви в САЩ?

- Първата ми работа започнах на втория месец от пристигането си. Работех в офиса на „Американ Еърлайнс“ до 2013 г. След това имаше обяви за набиране на персонал за поредния проект за българска телевизия в Чикаго. Аз кандидатствах, издържах конкурса и ми предложиха работа там. Заедно с главния директор по онова време – Павлик Пръвчев работех по създаването на 4 отделни предавания. После прехвърлиха проекта в София, а след това умишлено фалираха Би Ай Ти. Това е известно на всички.

В момента работя в чикагската компания CLESE. Тя е посредник при преводи от над 30 езици за възрастни хора, които не говорят или малко знаят английски. Аз съм преводач от руски и български на английски. След коронакризата в момента разработваме платформа за онлайн преводи и това е много интересен за мен проект.

- Като човек, който живее в САЩ достатъчно време, за да има изградено мнение, можете ли с увереност да кажете, че американската демокрация не е някаква митология, а реалност, за която си струва да се борят граждани из целия свят?

- Американската демокрация не е цвете за мирисане, но Конституцията е перфектна. А това е и основният закон на страната. Последните президентски избори миналата година създадоха един прецедент дори за демокрацията тук. Имам предвид огромните фалшификации и нарушения. Знаете, че Доналд Джей Тръмп събра най-голям брой гласове, даден за президент, кандидатстващ за втори мандат, от всички досега президентски избори провеждани в Америка. Това е необорим факт. Както и че имаше стотици свидетели, които се явиха пред специални комисии и застанаха с имената си, разказвайки онова, което са видели. Гледах онлайн тези заседания, които нито един тв канал не излъчваше. Джеси Морган беше един от многото. Той е шофьор за американските пощи и е превозвал цял тир с празни бюлетини от Ню Йорк за Пенсилвания късно през нощта, когато става известно, че Тръмп води с огромно мнозинство пред другия кандидат и в 23 ч. преброяването на бюлетините му спря. Гледах свидетелските показания на този млад американец и останах възхитен от смелостта му и неговата честност.

Знаете, че в момента тече пълна ревизия на изборните бюлетини в Аризона, където разликата между двамата претенденти беше няколко хиляди гласа. 12 топ адвокати са наети, за да възпрепятстват този процес. Съдът е разрешил поотделно преброяване на 1 милион и 900 хиляди бюлетини, натъпкани в специално изработени картонени кутии, също и за пратените по пощата, както и сканиране със специални камери с 5К резолюция за наличието на воден знак и мястото на прегъване на бюлетините. На много места се оказва, че гласувалите са 120%, което е невъзможно. За гласувалите мъртви от избирателните списъци също стана известно. И това е само върхът на айсберга. Но какво може да се направи срещу няколкото милиарда долара, които хай-тек компаниите и най-големите фармацевтични гиганти наляха в касата за предизборната кампания на Байдън. А зад Тръмп стояха само 80 милиона, събрани от членовете на новосформираното всенародно движение и 1-2 спонсорски фирми: „Гоя“ и „Май пилоу“ на Майк Линдел. За други не се сещам, но може да се провери.

- В България в момента времената са доста бурни. Или поне така изглежда и се усеща. Наблюдавате ли процесите в Родината и ако – да, то какъв е коментарът Ви за тях?

- Наблюдавам е слабо казано. Аз живея с тези процеси. Денят ми започва с четене на новините от България. Гледам на запис интересни за мен събеседници.

Коментарът ми е, че началото е обнадеждаващо, но има да се извърви дълъг път. Десетки години ще бъдат нужни. А действията на служебния кабинет трябва да са още по-решителни и мащабни.

Не разбирам как може да има партия, на която се възлагат надежди за бъдещ кабинет, а лидерът ѝ Слави Трифонов да не коментира нищо и да липсва от политическата сцена. Много се опасявам това да не се окаже новият „месия“, който хората чакат да ги спаси, защото ще бъде още един шамар и разочарование дори за най-големите оптимисти.

Другото, което виждам е, че политиците не могат да водят преговори и да стигат до предизборни споразумения. Всеки един е велик, а всички поотделно са №1.

- Живял сте в част от ерата на злокобния комунизъм, за който стана дума и по-рано в разговора ни. Накратко казано - защото е ясно, че може с часове да се говори по темата, какво представляваше онзи строй?

- Всичко започва от 5 септември 1944 г., когато Съветският съюз обявява война на Царство България и тяхната армия нахлува на българска територия. Настъпват зловещи месеци на терор. По указания на Георги Димитров от Москва започва експроприация и убийства на десетки хиляди заможни българи. Това е истински геноцид в най-новата ни история. По списъци, които се правят ден за ден от Народната милиция и се раздават вечер, отряди от по двама-трима техни служители обикалят по адреси и арестуват за „малка справка“ т.н. „бивши хора“. Това са предприемачи, банкери, търговци, адвокати, преподаватели, дори свещеници. Отвеждани са на различни места в София - в сградата на МВР на Лъвов мост, в бившия хотел „Севастопол“ на бул.“ Руски“, в мазето на къща на ъгъла на „Оборище“ и бул. „Евлоги Георгиев“ и на други места, защото в един момент арестуваните са се оказали прекалено много и арестите, и мазетата не са достигали. Милиционерите също не са били достатъчно. Затова освобождават затворници и криминални престъпници от Софийския затвор, назначават ги в редовете на милицията, раздават им оръжие и мракобесни задачи. Те започват също да изпълняват поръчките на новата ОФ власт. Изтезанията на арестуваните са жестоки и безсмислени, защото тяхната съдба е определена предварително – смърт. В началото ги удушавали с въжета още по време на разпитите. В един момент това става непосилно за садистите-милиционери, защото е тежък физически труд и им отнема дълги минути за всяка една жертва да бъде удушена. Тогава те започват методично да ги застрелват в тила, по съветски образец. Проблемът идва със съседите, които нощем чуват изстрелите, както и виковете, стоновете на тези невинни българи, оплакват се и отново се минава на удушаване. Плъзват мълви из града, а и стотици от арестуваните не се прибират никога по домовете си. Хората са сковани от страх и ужас. Семействата им ги търсят в милицията, но никой не им казва нищо, защото труповете са заравяни в ями в покрайнините на София. Техните близки сами стават жертви и носят злато, ценности, пари, за да омилостивят насилниците и да откупят живота на арестуваните, които в много случаи вече са били мъртви. Имотите на арестуваните са отнемани в полза на държавата и в тях са настанени новите властници. Идват, дават ти настанителна заповед, в която се казва, че еди-кой-си другар ще живее в твоя апартамент, а ти имаш 24 часа срок да го опразниш и да се изнесеш. Бъдещите комунисти експроприират имоти и стават новата управляваща каста. А телеграмите от Москва на Димитров (или както са го наричали Гошо телеграмата) стават още по-настоятелни – трябва да се действа по-решително и да се пречупи гръбнакът на врага. Не щадете никого. Цитирам по памет. И така жертвите стават 30 000 само за два месеца, според книгата на Нася Кралевска – „Без заглавие“.

Това са първите години на установяването на новата ОФ власт. След това ликвидират опозиционните партии, избиват лидерите им или ги пращат в затвора. Местата в затворите не достигат. Започват да строят трудови лагери. Всеки може да попадне там с разпореждане от МВР – заради изказано негодувание, за недоволство от режима или дори за политически виц. Всички инакомислещи бяхме тотално контролирани и следени. И е смешно сега да се говори в някакви Фейсбук дискусии за хубавия живот при социализма. Четете книгите на Христо Христов за трите фалита на режима. Четете и за това как Тодор Живков предлага на Брежнев да направи България 16-та република на СССР. Заинтересувайте се как е изнесено златното съкровище на България с влак и е закарано в СССР. Икономиката ни е тотално срината, липсват основни храни и стоки от първа необходимост. През 1989 г. България се оказва с външен дълг от близо 11 милиарда долара под „вещото“ ръководство на БКП. Ако се замислим, всичко е работело на празни обороти и парата е отивала в свирката. Произвеждала се е продукция с толкова ниско качество, че се е правел бартер срещу други боклуци от „братските“ страни. А Живков продава голяма част от нефта, който измолва всяка година от СССР, за да се сдобие държавата с щатска валута.

- Макар и като страничен наблюдател, освен ако не си идвате доста често в България, забелязвате ли доста прилики между България сега и тази преди 1989 година?

- Аз си идвам всяка година, защото семейството ми е в България, а също и приятелите. А за прилики с онова време не бих казал, че забелязвам. Но ми беше любопитно как е възможно да се копира начинът на живота в Америка като се взима най-абсурдното. На отделни места в София се появяват каравани, от които се продават бургери и пържени картофки. Тези въздушни хлебчета, месото с неясен произход и мазните, солени картофки, както и сосовете за добавка са ужасно вредна храна, която може да ви разболее. Защо в София? Е, да, лесно и бързо се приготвя, но е боклук.

Преди 2 години докато чаках за представление в Народния театър, погледът ми попадна на една сватба. Всички шаферки и шафери бяха облечени еднакво – с еднакви по цвят рокли и костюми. Фотографката им правеше аранжирани снимки пред фонтана и всичко беше ужасно нелепо и смешно за мен. Оставаше всички да се накачат в една дълга лимузина и да започнат неистово да викат.

- Грешка ли бе т.нар. „Мирен преход“ в България според Вас? И когато се задава този въпрос не се казва, че е трябвало комунистите да бъдат избити, но лустрация и декомунизация в страната ни със сигурност е трябвало да бъде осъществена.

- Да, грешка беше. Много се спори за тези години. Но точно такава беше целта на БКП и лидерите ѝ още с примамката за т.н. Кръгла маса. Това е стройна и цялостна стратегия, изпълнена от Лилов и Луканов. Вероятно са замесени и кръгове от МВР – ДС. На всички митинги по площадите имаше хора с камери – цивилни агенти на милицията, които снимаха наред. Забелязвал съм ги по време на студентските протести и стачки, защото аз 5-ти курс го изкарах на площад „Ал. Невски“. И докато ние сме били по площадите, МВР е работело по различни сценарии. А тогава беше много по-лесно да се изправиш решително срещу шишкавите милиционери, които се бяха видели в чудо. Имаше едни смешни метални ограждения, които лесно прескачахме. Не ни плашеха дори думите на Пешо Танкиста, който на 14 декември 1989 г. искаше да дойдат танковете. Е, как да дойдат? Трябваше им гориво, а те го нямаха. Голямата грешка е сляпото доверие, което имахме в т.н. лидери на СДС. Препоръчвам книгата на Пламен Даракчиев „ДНК на прехода“, за да се запознаят хората с предателската роля на всеки един поотделно, като се започне с Желев. И само той ли беше? 90% от лидерите на СДС бяха креатури на Държавна сигурност. Само Петър Дертлиев, Крум и Иван Неврокопски, които познавах лично, бяха хора от автентичната опозиция. Може би пропускам някого, но в момента не се сещам.

Колкото до лустрацията и декомунизацията, не вярвам някога да се пристъпи към провеждането им. Няма кой да го направи. Повечето политици са бивши членове на комунистическата партия или родителите им са били партийци. Те са израснали и възпитавани вкъщи с тези убеждения, ползвайки привилегиите на родителите си я да влязат във висше учебно заведение, я да ги настанят на топло служебно място в държавната администрация. И това е нисшият ешелон. Какво да говорим за висшия – хората от ЦК на БКП, от Политбюро. Ами наред с всичко друго те имаха специално снабдяване с ресторантски приготвена храна, която им я караха по домовете от кухнята на хотел „Рила“. Сещате ли се колко са плащали за това? Стотинки. Когато стана аварията в Чернобил, за първи път разбрахме, че партийните другари са ползвали специални екологични продукти – внос или от стопанството „Врана“. Аз съм ходил там и знам за какво става дума. И не на последно място съм песимист, защото огромната част от политиците в България са левичари с открити леви убеждения. За това е нужна автентична дясна партия, а такава липсва и няма да се появи скоро.

И наистина вие сте прав като казвате във въпроса си, че под лустрация никой няма предвид ликвидация на хора. Стига с това. Модерна България трябва да върви по нов безкръвен път. От Освобождението ни насам се е проляла много кръв. Това са десетки политически убийства по улиците на София. Това са репресии и насилие над комунисти и земеделци, над журналисти и инакомислещи. Има книга, която е в три тома и я препоръчвам на ценящите най-новата ни история, за да се убедите, че насилието не е решение. Казва се „Жестоки времена – Надежди, погроми, терор“ от Димитър Х. Попов, издателство Вулкан. Може да се купи онлайн.

- Вие като син на човек, изтормозен от комунистическата власт в България, а и въобще като потомък на „врагове на народа“, по извратения комунистически израз, кого вините за неслучилата се декомунизация, в това число и лустрация в България?

- Вижте, това е един цялостен замисъл за прехода в Източна Европа. Може би трябва да виним Юрий Андропов, който в продължение на 15 години е начело на КГБ и е най-дългогодишният ѝ ръководител. Той лично дава нареждане да се изработи и подготви план за трансформация на политическата власт на КПСС в икономическа, защото вижда залеза на социализма. А както знаете съветското КГБ и българската ДС са братски организации. В България постоянно има руски „съветници“ в МВР, които помагат на българските другари, защото нашата страна се водеше като най-верен сателит на СССР. И това проникване на техните щатни сътрудници на КГБ в МВР е толкова мощно, че 30 години след това – през 2015 г., и то когато страната ни е член на ЕС, група от няколко агенти влиза неколкократно с фалшива самоличност под носа на ДАНС и прави опит за отравянето на Емилиян Гебрев, сина му и производствения директор на компанията му. Всичко това беше изнесено от Христо Грозев и разследващата група „Белингкет“. С това отклонение исках да подчертая, че е много вероятно българските тайни служби да са следвали съветите на КГБ и плана на Андропов – тоест да са подготвили почвата за трансформация на икономиката и преминаването ѝ в частни ръце на доверени комунисти. Припомнете си създаването на задграничните дружества. И куфарчетата с пари не са празни приказки. Естествено, не в буквален смисъл, но прехвърляне на огромни средства от банките в сметките на тези хора – да. Как може крехката опозиция, която на всичкото отгоре е инфилтрирана с агенти и тайни сътрудници на службите, да противодейства? Икономическата мощ на новите капиталисти, назначени от БКП, огромните финансови потоци са предпоставка да се блокират всички опити за лустрация и декомунизация. Това продължи и в последните десет години при ГЕРБ, но пък потоците бяха пренасочени към други субекти и фирми от техния кръг. Затова ще е много трудно да тръгне страната към истинска демокрация, защото финансовият ресурс е в техните ръце.

- Упражнявате ли правото си на глас на български избори?

- Всеки път, на всички избори. Това е мое право.

- За всичките години, които сте извън родната земя, са се сменили различни правителства. Имали ли сте усещане някога, че държавата има адекватна политика, или поне такова поведение спрямо българите в чужбина?

- Никога. Знаете последното развитие за включването на Петър Харалампиев и Красимир Томов от Държавната агенция за българите в чужбина в списъка от лица, на които им е забранено да влизат на територията на САЩ. Аз просто не знам какво прави тази агенция, освен да издава някакви безсмислени брошури, диплянки или кой знае какво.

Единственото, на което се радват българите с деца тук е, че държавата отпуска някакви средства за българските училища.

- Не толкова отдавна в България правителствени лица говореха, че „българите в чужбина се връщат обратно България“. Вие със сигурност познавате доста наши сънародници, имащи Вашата съдба. Съществува ли според Вашата социология такова завръщане?

- Социология дори държавата не води. Тя няма представа какъв е броят на българите в чужбина и на сляпо се цитират някакви цифри, които са чували от устите на емигрантите. Във всеки случай броят на върналите се е неколкократно по-малък от тези, които са тук. А към тях се присъединяват нови и нови отчаяни хора. Защото, според мен, ако човек си има хубава работа в Родината, дом, любящо семейство, той не би станал емигрант. Аз имах всичко това, че дори повече, но дойдох в Щатите, за да дишам свободно и да се радвам на по-широк хоризонт. Не съм икономически емигрант. Нашата фамилия и цялото ни семейство плати много висока цена за свободата, която имаме сега в Родината, наред с хилядите поборници за нея. Дядото на майка ми е Георги Петров - български революционер от Белица, който става и най-младият опълченец на Шипка. След Освобождението е касиер на Върховния македоно-одрински комитет. Легендарна и безстрашна личност. За по-младите ви читатели трябва да отбележа, че става въпрос за автентичната ВМРО, а не за хората, откраднали името им. Въобще не искам да си представя какво би направил, ако беше жив, с тези, които са узурпирали имотите на организацията. Дядо ми Харалампи Попов е участвал като офицер от Моторизираната бригада в двете фази на Отечествената война. Баща ми Димитър Х. Попов още като ученик на 17 години е дисидент на режима. Като студент в Юридическия факултет на СУ сформира група, която печата позиви и пропагандира решителна борба срещу комунистическия режим, както и свободни избори. Разпръсват позиви по време на погребението на Георги Димитров. Нещо повече, той създава Български съюз за европейски щати, пропагандиращ обединение на всички страни в Европа по примера на Съединените американски щати. И това е десетилетия преди Робърт Шуман да заговори за обединена Европа. Уви, цената, която плаща е жестока – 6 години по затворите и на два пъти е пращан в лагера „Белене“.

Сега е по-лесно. Да, знам - Гешев, Борисов, Пеевски, 112-о място по свобода на словото и ниските доходи. Но фактът е, че сутринта в 5 часа ДС не може да потропа на вратата ви, да ви извлече за „малка справка“ пред смаяните очи на жена ви и децата ви и те повече никога да не ви видят, защото сте разстрелян като куче. Или, ако късметът е на ваша страна, да получат открита картичка след половин година, на която сте написали, че се намирате в затвора „Белене“, отряд еди-кой-си и че имате право на 1 колет месечно.

- Лично Вие обмисляли ли сте завръщане в България?

- Не правя подобни планове. Но емигрантството е тежка работа и не е за всеки. Тръгваш за друг континент, а сърцето ти остава в Родината и ти си като Тенекиения човек /Tin Man/. Аз не мога да забравя погледа на майка ми при раздялата, на баща ми, който стои и ме следи с поглед от балкона. Последните ми срещи с приятелите – Жоро, Мишо, Влади, Аси. Това не се забравя.

- Сред някои българи цари оптимизъм за бъдещето на Родината ни. Оптимизъм, който е породен от младите поколения в страната. Вие оптимист ли сте за България в перспектива?

- Много бих искал да бъда. Бъдещето зависи от решимостта за борба на младите. Първо, всички съзнателни българи трябва да гласуваме на следващите избори. А и на по-следващите, ако резултатът бъде същият. И второ, нужна е решителност, за да се отвоюва държавата обратно. Младото поколение е единствената надежда за по-добро бъдеще. Надявам се, че всички млади хора са разбрали, че последното 10-годишно управление беше лъжа. Кохортата около Борисов открадна милиарди, които европейските фондове даваха по програми, с които се целеше животът на хората навсякъде в България да се подобри значително. Защо оставихме малограмотни и неуки хорица с аграрни физиономии да крадат от тези пари? Идва лято. Надявам се да бъде горещо политически като предишното.

Прочети цялата публикация