Брюксел не признава над половината от 16-те млн. лв., платени за Ларгото в София

Брюксел не признава над 50% от изхарчените 15.8 млн. лв. евросредства за ремонта на Ларгото в София. Това стана ясно във вторник от изказване на министърът на културата Велислав Минеков и от разпространени писма с кореспонденцията между Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ), ЕК и България, публикувани във фейсбук от Българска легия "Антимафия". Министърът обяви, че изпраща проекта за Ларгото, заедно с потенциални злоупотреби в галерията "Квадрат 500" и реставрацията на крепостта в местността Яйлата за проверка от европейския главен прокурор Лаура Кьовеши. 4.5 млн. евро за Ларгото не са усвоени по правилата Нередностите по проекта "Античен културно-комуникационен комплекс "Сердика", известен като Ларгото, са установени след разследване на ОЛАФ. Европейската служба установява, че финансовият ефект върху бюджета на ЕС в следствие на потенциалните злоупотреби е 4 320 807 77 евро (без ДДС). "Становището на ОЛАФ по отношение на реставрацията - ремонт в Ларгото: много от нещата вътре не мога да ви споделя - става дума за изчезнали по някакъв начин или усвоени, както се нарича, близо 4.5 милиона евро от целия проект. Докладът е много широк, много подробен, има препоръки да се търси отговорност от трима министри от предишното управление и един кмет", каза Минеков. Част от кореспонденцията обаче бе осветлена във фейсбук от Българска легия "Антимафия". От писмата става ясно, че още на 22 декември 2020 г. Марк Льометр, директор на Генералната дирекция за регионални и градски политики, уведомява с писмо правителство на Бойко Борисов, че ОЛАФ е приключила своето разследване за измами или нередности за проекта. "Разследването е приключило с препоръка за предприемане на мерки и действия за изключване на европейско финансиране за 4 320 807.77 евро, платени в проекта", пише в писмото. По последни данни на Министерство на регионалното развитие целият проект е за 15.8 млн. лв., а получател на средствата за изпълнението му е Министерство на културата. "Информираме ви, че препоръка на ОЛАФ относно това разследване също така е изпратено до Касационния съд към Спезиализираната прокуратура в България", пише още в писмото. На 2 февруари 2021 г. следва ново официално писмо от Главна дирекция регионална и градска политика, в което отново се посочва, че нередностите по проекта са за над 4.3 млн. евро. В това писмо обаче Брюксел "приканва" България в рамките на 2 месеца да представи данни за предприетите мерки от страната във връзка с казуса. "Вашият отговор ще бъде напълно анализиран и от това ще стане ясно дали ще се стартира процедура за финансова корекция", се казва още в писмото. Mediapool попита Министерство на регионалното развитие дали предходното правителство е взело някакви мерки в посочения двумесечен срок и очаква позицията на ведомството. "Ало, Банов съм" Изграждането на Ларгото се случи основно под надзора на министър Вежди Рашидов, но в крайна сметка бе запомнен избухналият през 2019 г. скандал около запис на наследника му Боил Банов. Тогавашният депутат от БСП Елена Йончева изнесе записи, за които твърдеше, че става ясно как Банов дава инструкции да се оформят документи, за да не дължат изпълнителите на ремонта неустойка. Прокуратурата се зае с проверка на случая. От нея обаче нищо не излезе, защото държавното обвинение обяви, че не било сигурно дали предоставените от Йончева записи не са били манипулирани. От своя страна Банов на няколко пъти заяви, че не може да бъде обвиняван, че се е опитал да ощети държавата, защото министерството води дело за неустойка. То обаче е заведено не веднага след приключилия със закъснение ремонт, а чак след доклад на Агенцията за държавна финансова инспекция, в който се казва, че министерството трябвало да поиска обезщетение от строителя. Развръзката по казуса дойде на 13 ноември 2019 г., когато стана ясно, че Министерството на културата е пропуснало последния срок за обжалване на съдебното решение, с което бе отхвърлена претенцията му за неустойка към строителя на столичното Ларго. Така ведомството не само няма да получи неустойка от 753 хил. лв., но ще трябва да плати и над 73 хил. лв. разноски. Какво имаше в записите? Единият от разговорите е от 24 март 2016 г. и е проведен в кабинета на Банов. В него участват още Татяна Цановска – и.д. директор "Дирекция правна", Ангел Ангелов – дирекция "Европейски програми" и арх. Мечкунов – ръководител на проекта от страна на Министерството на културата. От този разговор става ясно, че има проблем заради забавяне на строителството с 33 дни и Министерството на културата трябва да иска от изпълнителя неустойка от 700 000 лв. Банов обаче нарежда забавеното изпълнение на обекта да се покрие. "Тези 33 дни да се покрият с акт 10 назад, за да изчезне въобще това условие", се чува от пуснатия запис. Другият разговор е между Банов и Атанас Ангелов, който упражнява независимия строителен надзор на обекта от страна на ДЗЗД "Инвест консулт". Третият запис е между Банов и Драгомир Драганов, ръководител на проекта от страна на изпълнителя ДЗЗД "Антична Сердика". В тези два разговора се обсъждаше как точно да се прикрие закъснението от 33 дни, така че фирмата да не плаща неустойка и всичко да бъде законно. Спаси София: Фандъкова ли е кметът? Първи коментар по казуса за нередностите с Ларгото направи гражданската инициатива "Спаси София". "Съдебна отговорност ще бъде поискана от "трима министри на културата и един кмет". При положение, че Ларгото се намира в центъра на София, този кмет вероятно е Йорданка Фандъкова?", написаха във фейсбук оттам. И добавиха: "Oчакваме отговор от нея какви ги е вършила, за да бъде спомената в доклад на Европейската служба за борба с измамите". До момента Фандъкова не е реагирала на призива на "Спаси София". И още нередности Велислав Минеков посочи още, че проектът за галерията "Квадрат 500" също ще бъде подаден към европейската прокуратура за проверка, но не влезе в подробности за нарушенията. Още средства, които са използвани в нещо, което министърът определи като бутафория, е "имитационната крепост в Яйлата за 1.6 милиона евро от итонг и гипс". Този европроект също се изпраща на вниманието на Кьовеши. Служебния министър на културата каза още, че е изключително тежко състоянието и на Националния дворец на културата. До първи януари тази година загубите на НДК възлизат на 86.5 милиона лева, което било повече от целия бюджет на Министерството на културата. Министърът посочи, че няма да разреши приватизация на НДК, въпреки че е чувал за такива намерения.

Прочети цялата публикация