Иван Тимофеев: Едва ли може да се очаква пробив на срещата в Женева

"Едва ли може да се очаква някакъв пробив. Не съм прекален оптимист". Това очакване от разговора очи в очи между Джо Байдън и Владимир Путин в Женева изказа в предаването "Събота 150" Иван Тимофеев - програмен директор на дискусионния клуб “Валдай” и експерт от Руския съвет по международни въпроси.

По време на международния форум „Примаковски четения“ тази седмица руският министър на външните работи Сергей Лавров заяви, че Москва няма завишени очаквания от срещата между Владимир Путин и Джо Байдън в Швейцария. В същото време той подчерта, че диалогът между лидерите на двете най-големи ядрени държави е обективна необходимост. Наскоро Вие публикувахте статия по темата, в която пишете, че прекаленият оптимизъм преди преговорите в Женева е неуместен. На какво се дължи тази сдържаност?

"Тази сдържаност е присъща на професионалната общност, която познава както историята на руско-американските отношения, така и текущото им състояние. Ако погледнем историята на срещите на високо равнище, винаги има очаквания за някакви пробиви, постижения и т.н. Медиите също обичат да раздухват тези завишени очаквания, но историята показва, че дори срещите да протичат конструктивно, това не гарантира нищо. Даже и ако между президентите има добри лични отношения. Помним, че личните отношения между Владимир Путин и Джордж Буш младши бяха добри, имаше определен напредък в двустранните отношения, но след това те започнаха да се влошават.

Сега ситуацията е по-лоша, защото са се натрупали много противоречия, които трудно могат да бъдат преодолени. Това са взаимните обиди, недоверието, санкциите, дипломатическата война. Имам предвид съкращаването на дипломатическия щат и влошаването на условията на работа на дипломатите. Всичко това създава труден фон на преговорите. Едва ли може да се очаква някакъв пробив. Не съм прекален оптимист". 

В статията си, която споменах отбелязвате, че срещата в Женева има всички шансове да стане по-успешна от преговорите на Владимир Путин с Доналд Тръмп през 2018г. в Хелзинки. Защо?

"Защото Тръмп беше подложен на много сериозен натиск в самите Съединени щати. Първо, американският истаблишмънт и така наречената дълбока държава не го приеха. Оказа се под натиск и заради скандала с така наречената руска намеса в американските избори. Някои направо го обвиняваха, че едва ли не е агент на Кремъл. Ясно е, че договореностите между Путин и Тръмп се натъкваха на много сериозна съпротива в самите Съединени щати и за нищо конструктивно не можеше да става дума. 

Сега Байдън има по-широко поле за маневриране. Като цяло той се ползва с подкрепата на истаблишмънта и ако постигне някакви минимални договорености с Путин, ще може да ги реализира. Путин и Тръмп можеха да имат реторични успехи по време на срещата си. Но реализирането на тази реторика на практика беше невъзможно. Разговорът между Путин и Байдън може да е труден, но ако Байдън поеме някакви ангажименти, има възможност да ги изпълни на практика. Нашият президент също разполага с такива възможности". 

По кои въпроси е възможен диалог между Русия и Съединените щати и по кои позициите на двете страни са прекалено различни, за да могат да водят ефективни преговори?

"Диалогът е възможен преди всичко по темата за стратегическата стабилност и контрола на въоръженията. Още повече, вече има добър резултат като продължаването с пет години на Договора за стратегическите настъпателни оръжия, познат като СТАРТ 3. Сега може да бъде даден сигнал към ресорните ведомства за продължаване на диалога по режима за контрол на въоръженията. Не трябва да очакваме бърз пробив, но потенциалната възможност за споразумение е налице. Има диалог и по темата Афганистан с оглед на окончателното изтегляне на американските войски. Не изключвам и диалог за Сирия. От друга страна имаме много сериозни разногласия по въпроса за Украйна и евроатлантическата сигурност. По темата Сирия също има проблеми. Въпреки това разговорът по регионалните проблеми е напълно възможен". 

През седмицата президентът Путин даде телевизионно интервю, в което обозначи евентуалното членство на Украйна в НАТО като „червена линия“ за Кремъл. Можем ли да кажем, че това всъщност е предупреждение на Путин към Байдън преди срещата в Женева?

"Владимир Путин повтори гледната точка, която руската дипломация защитава през последните десет години. Той просто още веднъж подчерта, че това е червена линия, което означава, че руската позиция не се е променила". 

Беларус също ли е „червена линия“ за Русия? Възможни ли са някакви договорки в Женева за бъдещето на беларуския лидер Александър Лукашенко например, както предположиха някои анализатори?

"Въпросът е какво Съединените щати и Русия могат да договорят за Беларус. Не съществува предмет за някакви договорки. Беларус е суверенна държава, съюзник на Русия в Организацията на Договора за колективна отбрана и партньор в евразийската икономическа интеграция. Американците могат да кажат, че не са доволни от това, което става в Беларус, че ще въвеждат нови санкции, но не мисля, че Беларус ще бъде ключова тема на преговорите в Женева". 

Как изглежда „руската заплаха“ от гледна точка на Вашингтон и съответно „американската заплаха“ от гледна точка на Москва?

"Мисля, че тези възприятия си приличат. Във Вашингтон възприемат Москва първо като политически съперник и второ като страна, която не приема американските ценности и американската политическа линия, може да противодейства на тази линия, а понякога може да застрашава и вътрешната стабилност в Съединените щати. Имам предвид познатите твърдения за така наречената намеса в американските избори. 

Възприятията в Русия са сходни. Съединените щати са смятани за свръхсила и военна заплаха за Русия. В Русия са убедени, че една от външнополитическите цели на Съединените щати е дестабилизацията на руската политическа система. Целта е Съединените щати да постигнат определени външнополитически отстъпки в резултат на вътрешнополитически промени в Русия". 

Как според вас ще отговори администрацията на президента Байдън за засилващото се руско-китайско стратегическо партньорство? Ще води политика на двойно възпиране или ще се опита да вбие клин между Москва и Пекин?

"Американците вече водят политика на двойно възпиране и засега нищо друго не им остава. Ако допреди няколко години във Вашингтон се отнасяха доста скептично към сближаването между Москва и Пекин, сега вече го възприемат като заплаха. Като цяло обаче те няма какво да предложат на Русия в замяна на някакво отдръпване от Пекин. За Москва такова сближаване има смисъл не под формата на съюзнически отношения, а на тясно партньорство, защото ще й е трудно сама да възпира Съединените щати. Пекин също е подложен на безпрецедентен натиск от страна на Америка. Затова имаме общи интереси в областта на сигурността". 

Интервюто на Ангел Григоров разговаря с Иван Тимофеев в предаването "Събота 150" можете да чуете от звуковия файл.

Прочети цялата публикация