Карадайъ призна общоизвестното: ДПС е етническа партия

Разни интересни неща се случиха в нашата татковина през последната седмица.

Общественото мнение се възбуди от едно изявление на председателя на ДПС Карадайъ на срещата му с председателя на Великото национално събрание на Турция Мустафа Шентоп, в което казва „Турция е нашата родина”, коригирано по- късно от ДПС, че преводът бил неправилен, трябвало да се преведе не така, а като „Турция е нашата майка- родина.”

Все тая, и такова изявление изразява едно нежелание от лидерите на ДПС за интегриране и един стремеж за капсулиране на българските турци в отделна общност, като не част от балгарската. „Нашата борба е да защитим турската си идентичност. Да защитим нашия език, религия и обичаи”- добавил още Карадайъ.

Това му изявление разкрива един отдавна известен факт: че целите на ДПС и идеологията на ДПС не са да се води борба за права и свободи, а както Карадайъ казва - да се защитя турската идентичност, език, религия и обичаи. Което пък разкрива втори важен факт- Карадайъ всъщност признава общоизвестният факт, че ДПС е етническа партия, в нарушение на българската конституция. И ако това са целите на тази партия, какво правят в нея Йордан Цонев и ред други приобщили се към ДПС на синекурни постове етнически българи? И те ли са там за да защищават турската идентичност, език или обичаи? Или са просто там, за цвят, за демонстрации, че ДПС партия, видите ли в нея има и българи, макар че те се броят на пръсти.

В България има и значителна арменска общност, но да имат партия? Арменски емисари да посещават Ереван и да провеждат там срещи на високо държавно ниво,на които да прокламират, че в България те водят борба за защитят своята идентичност, език и обичаи? Няма такова нещо, защото арменците си пазят обичаите, но са се интегрирали успешно сред българската общност, те са българи от арменски произход, както например Хенри Кисинджър с родено име Хайнц Алфред Кисингер е американец от германски произход.

*************************

Тези дни убиецът Джок Фрийман наново се подигра с българското правосъдие, като осъди страната ни в Страсбург (присъдиха му 5,200 евро) за „нечовешко и унизително отношение” . Това му е за втори път- през ноември 2016 г. той осъди страната ни (присъдени му бяха 3,500 евро) „за нарушаване на свободата на свободно изразяване”.

На 28 декември 2007г. на пл. Света Неделя в София при свада австралиецът пробожда Антоан Захариев и Андрей Монов, който умира от дълбоката прободна рана. Полфрийман е осъден на 20 г. затвор за хладнокръвно убийство. В затвора „малтретираният” Полфрийман се радва на внимание, той е особено активен, създал е с подкрепата на Българския хелзинкски комитет-БЗК- Българското затворническо движение за рехабилитация. Общува с пастор Иводор Ковачев, който лично препоръчва на Апелативния съд Полфрийман да бъде освободен предсрочно. Както съобщава бившият Главен прокурор Сотир Цацаров, върху него и върху предшественика му Борис Велчев е оказван силен дипломатически натиск от австралийска страна за освобождаването му. През 2015 г. Джок Полфрийман е номиниран за "Човек на годината" от БЗК, впоследствие оттеглено, защото предизвиква обществения и медиен скандал

На 19 септември 2019 г. Апелативен съд – София в състав Калин Калпакчиев- председател, Весислава Иванова и Виолета Магдалинчева освобождава предсрочно Джок Полфрийман 8 години преди изтичане на присъдата, защото според съдиите се бил поправил. Тримата апелативни съдии са подложени на унищожителна критика в медиите, като се посочва, че един от тях Калин Калпакчиев бил през 2013 г. подгласник в класацията на БХК за човек на годината. Посочено беше още, че съдиите игнорирали заключението на затворническата администрация, че Полфрийман не трябва да бъде освобождаван.

На 11 юни 2020 г. във в-к „Труд” публикувах коментар със заглавие : „Как Джок Полфрийман се подигра с българското правосъдие”. В него, след обстойно проучване на личността му и миналото му в Австралия, описах това, което установих за него, а именно следното:

- По време на инцидента с групата на Андрей Монов той вади нож, тип „пеперуда” смъртоносно оръжие, забранено в Австралия, но не и в България, което употребява без колебание и съобразяване с неизбежните последствия. Действието му е импулсивно, типично за психопатите. Самият негов баща Саймън Полфрийман признава, че синът му е „с неспокоен дух, импулсивен”.

- Не проявява чувство за вина, твърди, че е използвал ножа за самозащита. Но според доклад на съдебен лекар, Андрей е прободен в гърба.

- Поддържа тезата, че е несправедливо осъден, като обяснява това с корумпираната съдебна система.

- Не проявява съжаление, че е отнел човешки живот и съчувствие към близките им, на които не понася извинения.

- Манипулативен е: съзнава, че е важно да получи добра характеристика от затворническия свещеник, Успява да впечатли и председателя на БЗК Красимир Кънев, който му издава положителна характеристика за целите на предсрочното му освобождаване.

- Притежава чувство за изключителност и обича да привлича внимание към себе си като личност, която се извисява над другите.

Тези негови личностни характеристики са типични признаци за психопатична личност, но никой никога не е прави опит да диагностира Джок Полфрийман. След освобождаването му е арогантен, обявява за своя цел реформирането на съдебната система в България и на българските затвори. Лично правосъдния министър Данаил Кирилов го кани в кабинета си, в качеството му на представител на Българското затворническо сдружение за рехабилитация, за разговор по проблемите в затворите, като двамата се споразумяват "да провеждат регулярни срещи с неправителствената организация, на които да бъдат обсъждани въпроси, свързани със средата в пенитенциарните заведения".

Джок Полфрийман е осъден и да плати кръвнина от 400,000 лв. на родителите на Андрей Монов. Сума, която те никога няма да получат, а той вместо благодарност към българското правосъдие, което с лекота и без сериозно основание му спестява осем години затвор, се подиграва с него, като съди на два пъти страната ни.

*************************

Че българският съд е милостив към убийците пролича отново тези дни.

Във врачанското село Три кладенци 52 годишния Николай Петров залива с туба бензин спящата си жена и я запалва, причинявайки смъртта и в жестоки мъки. Преди това, в семейния им живот редовно я е пребивал, не е работил, тя го е издържала, често се е напивал, налитал и на синовете си.

За такова убийство в страна като Америка осъждат на смърт, а в щатите, където няма смъртна присъда- на доживотен затвор без право на замяна.

Врачанският съд осъжда убиецът на 20 години затвор. В мотивите си магистратите пишат, че за такава присъда са взели предвид две смекчаващи вината обстоятелства. Имало събрани данни за психично страдание на Петров, без то да го прави невменяем, както и това, че подсъдимият съжалявал за извършеното.

Петров е извършил предумишлено убийство, осъзнавайки какво върши, и след като не е невменяем никакви данни за някакво психическо страдание не могат да служат за смекчаващо обстоятелство. А това, че са приели твърдението му, че съжалява за стореното за смекчаващо обстоятелство е смехотворно- няма убиец, който пред съда да не се разкайва за стореното, в опит да омилостиви съдиите и намали присъдата си.

Изминалата седмица мина под знака на шоковата новина за наложени санкции от Министерството на финансите на САЩ по линия на закота „Магнитски” спрямо Васил Божков и Делян Пеевски, наречени „олигарси”, на настоящият зам.-председател на Бюрото за контрол на СРС Илко Желязков., „дясна ръка” на Пеевски и схеми. Американците ни сервираха и списък на 64 фирми, свързани с първите трима, които също ще бъдат засегнати от санкциите.

И веднага възниква въпросът: как така българските правоохранителни и разследващи органи, МВР, ДАНС, и органите за противодействие и борба с корупцията, Главният прокурор Гешев, а и предшественикът му Цацаров не знаят, че санкционираните шест души са нарушавали законите като са участвали в корупционни практики и не са ги разследвали тях и тези 64 свързани форми, а американското финансово министерство знае всичко, или доста много за тях и предоставя факти и подробности?

Всичките тези наши органи са в патово положение. Ако признаят, че са знаели, ще трябва понесат най- сериозна отговорност, с обвинение, че са ги прикривали. Ако кажат, че не са знаели, ще признаят, че са некомпетентни и напразно данъкоплатците са ги издържали и ще трябва масово да си подадат оставки.

Тук изскача и една друга любопитна подробност. Американците са се сдобили с тази информация по единственият логичен начин- чрез своя агентура, чрез свой агенти в самите тези органи. „Шпионствали” са както се изрази премиера Борисов по отношение на руските дипломати, които има не мине месец и се обявява за персона нон грата. Американските шпиони и техните агенти, минават метър обаче, тях никой не разследва. Те са наши хора.

А що се отнася до това, доколко двете сили САЩ и Русия са успешни в своята разузнавателна дейност в България , фактите показват, че руснаците имат трева да пасат по сравнение с американците.

Но пък, ако се погледне от друга страна, трябва да сме благодарни на американците и техните шпиони, иначе как щяхме да научим важни неща за българските олигарси и техните корупционни далавери? Така че да са живи и здрави и да ни поднасят още подобни разкрития.

Прочети цялата публикация