Шефът на КЕВР пред президента: Полагаме усилия за по-малко поскъпване на ток и парно

Президентът Румен Радев не устоя на изкушението да призове енергийния регулатор да съобрази поскъпването на електрическата и топлинната енергия от 1 юли с възможностите на българските граждани и на бизнеса. Това е станало на среща във вторник с председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов, който на свой ред уверил, че регулаторът ще положи усилия цената да бъде възможно по-ниска от очакваното, въпреки рязкото поскъпване на природния газ и цените на въглеродните емисии. Това стана ясно от съобщение на прессекретариата на Президентството сред срещата на "Дондуков" 2, която била по искане на Иван Иванов. Енергийният регулатор, чиито председател и комисари се назначават от парламента и се води независим орган, неведнъж е бил подлаган на натиск от бившия премиер Бойко Борисов относно вземане на решения за натиск върху ръста на цените на тока, парното и природния газ, особено след като първото правителство на ГЕРБ подаде оставка след протести срещу повишението на енергийните тарифи. Опити за вмешателство в работата на КЕВР са си позволявали и от БСП, а сегашният национален омбудсман Диана Ковачева продължи традицията на предшественичката си Мая Манолова да иска по-ниски цени на тока и парното. На 1 юли КЕВР трябва да се произнесе по заявленията на електроснабдителните и топлофикационните дружества за новите им тарифи в следващите 12 месеца. Това ще е точно десет дни преди деня на предсрочните парламентарни избори. Регулаторът вече изчисли, че поскъпването на тока ще е средно с 3 процента, а на топлинната енергия – средно с 10 на сто. Разчетите обаче бяха направени преди 20-процентното поскъпване на природния газ от 1 юни, а за юли "Булгаргаз" прогнозира ново повишение с 3.5 на сто. Иванов вече коментира пред журналисти, че това вероятно ще покачи допълнително направените вече изчисления за цените на топлинната и електроенергията, но от думите му сега става ясно, че се търси по-малко от обявеното повишение. Този подход и друг път е бил прилаган в сложни политически ситуации На срещата си с президента Иванов описал най-належащите проблеми в енергетиката, нерешени през годините, и е очертал нуждата от реформа. На свой ред Румен Радев е коментирал, че натрупаните проблеми в енергетиката създават сериозни рискове пред този сектор, икономиката и хората. Като сериозен проблем Иванов е посочил забавянето на междусистемната газова връзка с Гърция, чието изграждане продължава вече 12 години. Регулаторният шеф е повдигнал и въпроси, свързани и с изграждането на българската част от газопровода "Турски поток". Липсата на разклонения на газопровода до градове от Северна България като Свищов, Козлодуй, Лом и Видин показва, че това е само транзитен газопровод, построен изцяло с български средства, без яснота дали те ще могат да бъдат възстановени от транзитните такси при ниските обеми на пренос, е посочил Иванов, който преди да оглави регулатора през 2015 г. бе депутат от ДСБ. Критиката за липса на разклонения на т.нар. "Балкански поток" е част от предизборната кампания на "Демократична България" Президентът и председателят на енергийния регулатор са обсъдили и тежкото състояние, в което се намира ТЕЦ "Марица Изток 2" и необходимостта от устойчиво решение за бъдещето на въглищните електроцентрали. Обща е била позицията, че България има остра нужда от национална енергийна стратегия, която да даде повече яснота и предвидимост за бъдещото развитие на българската енергетика в контекста на прехода към по-ниски въглеродни емисии и защита на работещите в сектора. В момента България няма такава стратегия, след като предишната изтече в края на 2020 г., а новата, изработена от ГЕРБ, бе критикувана от енергийните среди и така и не бе разгледана от 44-ото Народно събрание. Сега държавният глава е посочил изработването на такъв документ като една от първите задачи на следващото управление. Според Радев, в енергетиката са необходими устойчиви и дългосрочни решения, които да дават предвидимост за хората и бизнеса. В плана за възстановяване и устойчивост, по който работи служебният кабинет, има иновативни енергийни проекти, които могат да допринесат за развитието в тази посока, отбелязал още президентът.
Прочети цялата публикация



Петте проблема на Нетаняху, които войната в Иран може да реши
The New York Times: Шефът на Пентагона отказал повишения в генерал на цветнокожи мъже и жени
Владимир Путин: Отношенията ни с Европа са в сериозна криза, но не по руска вина
Пакистан разчита на връзките си със САЩ и Иран, за да играе ролята на потенциален посредник за мир
Отказът на Макрон и НАТО подразниха Тръмп, който го дефинира като „една наистина глупава грешка“
Берлин отряза Доналд Тръмп: Войната в Иран не е на НАТО! Няма да съдействаме за тези усилия
Пентагонът e загрижен от изчерпването на боеприпасите и загубата на контрол над Иран
С две знакови речи на Макрон за 2 дни Франция се върна в центъра на голямата геополитика
Войната срещу Иран излезе от пределите на Близкия изток
Морковът и тоягата! Кремъл определи Сърбия като приятелска държава на Русия
The Wall Street Journal: Тръмп иска да завърши войната срещу Иран, дори ако Ормузкият проток остане затворен
Техеран: Нито един кораб, превозващ товари за враждебни страни, не е прекосил Ормузкия проток, няма и да го направи
Арагчи към съседите на Иран: САЩ доказаха, че не могат да гарантират сигурността ви, време е да ги прогоним от региона
Четирима ранени при обстрел в сърцето на Дубай, Саудитска Арабия отблъсна за час най-малко осем ирански ракети
Кувейтски танкер гори край Дубай ВИДЕО
Техеран: Тръмп може да прати войници на остров Харг, но Иран ще реши дали ще се върнат
Арабски страни призовават САЩ да продължат войната срещу Иран, Тръмп може да поиска да плащат за нея
По-малко шофиране и летене: Еврокомисарят по енергетика
Отложеното от Главчев споразумение с Украйна ли подписа Гюров?
Томова постигна нов успех в Чарлстън и продължава напред в турнира