Съдийският съюз настоява за министерски извинения към съдия Вранеску

Съюзът на съдиите в България остро разкритикува нападките на двама министри от служебното правителството срещу съдията от Софийския градски съд Мария Вранеску. Според съсловната организацията коментарите на Кирил Петков и Виолета Комитова са напълно недопустими. Тя настоява двамата да намерят начин да се извинят за нанесените вреди. Съдия Вранеску бе атакувана за няколко свои съдебни решения, свързани с промяната на управителните органи на Българската банка за развитие и държавния мастодонт "Автомагистрали". "Отговорният подход за укрепване на автентичната сила на съда да бъде независим арбитър със сигурност не означава интервю на министър по обществената телевизия и радио с нападки срещу съдия, който дори не присъства в студиото. Поради това очакваме министър Петков и министър Комитова, които са накърнили авторитета на съда, без да са изяснили пред обществото конкретните факти за организацията на СГС по конкретния вид регистърни производства и противоречивата съдебна практика и без да разполагат с факти, че съдът е бил мотивиран да постанови съдебните актове по причини извън делото, да намерят уместен начин да поправят нанесената вреда за доверието в правосъдието и за личното и професионално достойнство на засегнатия съдия", се казва в позицията на ССБ. На 25 юни пред БНТ министър Кирил Петков обясни, че решението на съдия Вранеску, с което бе спряно назначаването на новото ръководство на ББР, е "в пълнo нecъoтвeтcтвиe cъc зaĸoнa" "Toвa дълбoĸo вътpeшнo yбeждeниe нa cъдийĸaтa e бaзиpaнo нa нeщo дpyгo ocвeн cлeдвaнeтo нa зaĸoнa", каза Петков. В същото интервю министърът каза, че бългapcĸият cъд трябва да разпределя делата на cлyчaeн пpинцип, защото делата за ББР отивали само в трима съдии. Два дни по-късно пред БНР министър Виолета Комитова обясни, че за четвърти път съдия Вранеску е спряла вписване на различни ръководства на държавни дружества, като е направила връзка между поведението на бившия изпълнителен директор на "Автомагистрали“ ЕАД и съдията от СГС. По този случай Съюзът на съдиите в България напомня, че публични критични коментари на съдебните актове са допустими, но ако това се прави от висши представители на изпълнителната власт, те са подложени на известни ограничения "Отправянето на непроверени и лишени от фактологическа основа обвинения за наличие на зависимост и пристрастност на съдия Вранеску, както и за нарушения на реда и организацията в СГС, представляващи предпоставки за корупционни практики, води единствено до неоснователно уронване на авторитета на съда и професионалното и лично достойнството на съдията", се казва в позицията на ССБ. Съдийската организацията напомня, че въпросът за вписванията на ръководните органи е налице противоречива съдебна практика, което произтича от възможното различно тълкуване на закона. "Не съществува задължителна съдебна практика, така че единственият законен път на защита е чрез обжалване на акта на съдия Вранеску пред Софийския апелативен съд. Не бива да се създава впечатление, че изпълнителната власт се опитва да изнесе правния въпрос извън съдебното производство и разчита на резултатите от публичното унижаване на съдията, т.е. на извънпроцесуалното "респектиране" на съдиите от горната съдебна инстанция. За съжаление сме били свидетели на подобни дългогодишни опити от други високопоставени представители на изпълнителната власт. Няма значение кои са конкретните носители на власт – подобен подход винаги е несъвместим с правовата държава и разделението на властите", коментира съдийската организация. ССБ обяснява, че министър Кирил Петков не познава работата на съдилищата, което става ясно от оплакването му за тримата съдии. Въпросните дела се разглеждат от дежурни съдии, които се определят по график от ръководството на съда и се произнасят същия ден. Постъпилите в срока на графика дела се разпределят измежду тримата съдии на случаен принцип. "Държавният интерес се защитава само с правни средства. Всички останали действия, независимо дали са продиктувани от добри намерения и преследват общественополезни цели, освен че са безполезни за самите носители на власт, нанасят дългосрочни вреди за държавата, защото липсата на доверие в съдебната власт е предпоставка за правен нихилизъм и за произвол на изпълнителната власт", се казва в позицията на ССБ. В случая въпросните актове на съда, които са възбудили неодобрението на двамата министри, могат да бъдат обжалвани и да приключат в много кратки срокове.

Прочети цялата публикация