Съдът окончателно отстрани гражданите от проекта "Белене"

Българските граждани нямат право да обжалват решението на кабинета "Борисов" за подновяването на строежа на АЕЦ "Белене", взето през 2018 г. Това реши окончателно петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС) по дело, заведено от съпредседателите на "Демократична България" Христо Иванов и Атанас Атанасов. Според ВАС правителственото решение не поражда правен интерес за българските граждани, не засяга техни права и поради това те не могат да го оспорват по никакъв начин.   "От установените по делото релевантни за спора юридически факти не се обосновава наличие на процесуални предпоставки за упражняване на съдебен контрол върху решението на Министерския съвет. Касае се за акт, чийто адресат е министърът на енергетиката, на когото е възложено и изпълнението на акта (да възобнови проекта "Белене"- бел. ред.)", се казва в решението на ВАС.   Съдът постановява, че решението на МС създава права и задължения само за държавните органи, които са му подчинени, но не засяга правата на гражданите.   "Волеизявлението, макар и формирано от административен орган, няма властнически характер и не е с обвързващо действие по отношение на други лица", допълва ВАС.   Решението за реализиране на проекта за АЕЦ "Белене", който датира от 1980-те години, е взето от правителството на НДСВ през април 2005 година. То бе отменено през 2012 година от първото правителство на Бойко Борисов с аргумента, че държавата не разполага с необходимите средства. Народното събрание впоследствие също гласува за прекратяване на проекта и сагата изглеждаше приключила.   Руската "Атомстройекспорт" обаче осъди през лятото на 2016 г. българската "Национална електрическа компания" (НЕК) за това, че е поръчала, но не е платила ядреното оборудване за спрения проект. Още тогава Борисов, който отново е министър-председател, заговори за рестарт на строежа. Под заплаха от иск за фалит на НЕК, държавният бюджет отпусна близо 1.2 млрд. лв. заем на компанията да се разплати с руснаците. През март 2017 г. България получи първата пратка ядрено оборудване, а през есента на същата година и втория реактор.   През май 2018 г. Министерският съвет одобри отмяна на решението си за прекратяване на проекта от 2012 година. Възложено бе на Министерството на енергетиката да търси стратегически инвеститор за дострояването на централата, което бе одобрено от парламента, но формално депутатите не отмениха решението си от 2012 г. за закриването на проекта.   Аргументът бе, че нормативно единствено Министерският съвет има право да решава дали да се строят ядрени мощности.   "Не е необходимо да си юрист, за да осъзнаеш, че изграждането на ядрена централа засяга живота, здравето и правата не на един човек, а на милиони и подобно ядрено съоръжение не е ограничено от държавни граници", коментира пред Mediapool Александър Кашъмов, който е адвокат по делото.   Той напомня, че в чл.45 от Закона за безопасното използване на ядрената енергия е записано, че едно решение на правителството за изграждане на ядрена централа подлежи на обществено обсъждане.   Решението за построяване на АЕЦ подлежи и на консултации дори със засегнатите съседни държави. Всичко това трябва да стане след изготвянето на три анализа - на използваната технология, на социално-икономическия ефект и на управлението на радиоактивните отпадъци и отработеното ядрено гориво.   "През по-миналото десетилетие върховните съдии нямаха съмнение, че решението за изграждане на АЕЦ "Белене" подлежи на съдебен контрол, тъкмо защото е заложен животът и здравето на милиони хора. Сега с лека ръка ВАС отваря вратите за произвола, извършен от правителството през 2018 г., когато по-скоро по метода на фокусничеството, отколкото на правото, вместо да се стартира отново процедура по изграждане на централата, се отмени решението за отмяна на проекта", коментира той.   "Трикът" на изпълнителната власт с отмяната на отмяната на проекта заобиколи и нуждата от актуални анализи, от съобразяване на новото законодателство на ЕС, създадено след разтреслата света авария във Фукушима, но заобиколи нуждата от провеждане на обществено обсъждане и консултиране със съседните засегнати държави.

Прочети цялата публикация