"Хора, припомнете си, че ние трябва да живеем по различен начин"

Джулай морнинг идва във Варна с фюжън вариант на мюзикъла "Коса", разказва маестро Страцимир Павлов часове преди да се срещнe с публиката. "Предизвикателството е, че стилово като музика това е рок мюзикъл, споделя музикантът в разговор на Мартин Николов. Не случайно премиерата на спектакъла „Коса” на режисьора Борис Панкин съвпада с Джулай морнинг – един варненски празник на свободата, на плажа, на морето, на тези летни емоции. Спектакълът е осъществяван в София преди години, но сега в столицата на мюзикъла Варна имаме чест и радост да го направим отново. Предизвикателството е най-вече в стилово отношение. Ние като музиканти не сме най-силните рокаджии, но се стараем. Естествено, че ще има джазов и етно отенък в нещата, но мисля, че на хората ще има хареса този наш фюжън вариант на „Коса”.

Трудно ли се смесват стиловете или те са си били вече напаснати и единственото, което се изисква от Вас е да ги интерпретирате?

Интерпретация е посоката, в която вървим, защото мисля, че искам да намерим нашия си облик на този музикален текст. Песните са световни хитове. Аз откакто се помня ги знам тези текстове, а и публиката – също. Но ние искаме да направим нещо, което е нашето усещане за този мюзикъл. Мисля, че ще стане много интересно.

Къде си позволявате волности?

По-голямо внимание обръщам на госпъл момента. Цялото послание за братство, равенство, свобода, мир са понятия от християнската църква, но по този начин са и в рок стила. Обръщаме внимание и на трансовите моменти, понеже наркотиците от 70-те години не са тези от 2021 година. И затова трябва да преразгледаме темпото в някои моменти и състояния, които тогава са били търсени, защото вече не резонират с хората като цяло.

Каква е атмосферата на мюзикъла?

Ние вече тръпнем в очакване да получим енергийното завъртане между сцената и публиката. Като цяло мисля, че спектакълът е много хипнотичен, много зареждащ, много бърз, хит след хит и много въздействащ на финала.

Филмът на Милош Форман е световен филм, известен, популярен. „Коса” като мюзикъл съпоставим ли е с филма?

Принципно бродуейският мюзикъл коса е много различен от филма в сюжетно отношение. Там героите са около един лагерен огън и започват да си разказват истории от житието и битието. Докато във филма един млад новобранец отива да се бие във Виетнам и хората, които той среща преди военната комисия. А идеята на режисьора Борис Панкин е да представим филмовата версия, а не оригиналната бродуейска пиеса.

Актуален ли е сюжетът към днешна дата? Онова е било антивоенен протест.

Войните не са спрели и днес. Нито меркантилността, нито стремежът към власт, нито расовите различия. На практика духовната и емоционална революция, за която са се борили хората тогава, не мисля че се е случила. Сега има неща, които на моменти изглеждат по-добре, но в други моменти изглежда, че се пързаляме стремглаво по баира. Така че не само е актуално, но даже е задължително това послание за ерата на водолея. Всичко, което стои зад това астрологично понятие ера на водолея – хилядолетие, в което ще властва интелектът, добрината, разбирателството и братството. Цялото шоу започва с песента за ерата на водолея. Ние в момента вече твърдо сме в тази ера. Посланието на мюзикъла е: "Хора припомнете си, че ние трябва да живеем по различен начин". Прекалено много сме вкопчени в неща, които са преходни и приходящи. Любовта, братството, приятелството - това са нещата, върху които трябва повече да се фокусираме.

А това приложимо ли е днес?

Да, защо да не е. Ерата на водолея е време за превключване на съзнанието. Съзнанието определя нашата реалност. Върху каквото си фокусиран, то действа като витамин. Ако обръщаш внимание на децата си, те ще бъдат здрави, щастливи, умни, интелигентни и възпитани. Ако се фокусираш върху работата си, то ти израстваш в нея. Всяко нещо, върху което фокусираш вниманието си, то действа като витамин върху това нещо. Затова ако можем да се фокусираме върху вечните християнски и човешки ценности като любов, братство, разбирателство, мир, то това ще даде витамина, който ще промени човешкия ни свят.

Тази американска история приложима ли е за българската действителност?

Тя действителността е еднаква навсякъде. Странно е, че навремето, когато заминах за Щатите видях един свят, в който ние живеем днес. Външният ни свят вече е моделиран по американски модел и живеем един сходен на американския начин на живот.

Т.е приложим е 50 години по-късно

За да настигнем хората ние бягаме в обратната посока и така нещата закъсняват при нас. Но това си е една хубава балканска черта, която ни позволява по-спокойно да си постигаме нещата без големи стресове и революции. Нашите революции са мирни,  хвърляме яйца, бутилки, бомбички, но не е като в други държави, където хората припират повече с желание да се случат по-бързо нещата и промяната да дойде. Но ние си го нагаждаме по нашенски.

Моментът, който е най-вдъхновяващ за Вас самия?

Моментът, в който се получава общата вибрация на единството, на това всички да чувстваме в този момент едно и също нещо. Това е най-вдъхновяващото. Във всеки спектакъл, в който може да се получи това усещане е страхотно, но специално при този заради тематиката и сценария е много въздействащо, когато се случи.

Цялото интервю на Мартин Николов с маестро Страцимир Павлов можете да чуете тук:

Прочети цялата публикация