Евродепутатът Томас Вайц: Парите чакат българското правителство

През фондовете за възстановяване големите държави застават на една линия с малките, заяви в интервю за БНР австрийският евродепутат Томас Вайц, съпредседател на европейските „Зелени“, който посети страната ни.

„Трябва да сме сигурни, че тези пари се използват в полза на гражданите, а не единствено от големите бизнеси или от олигарсите. Тези пари България трябва да ги ползва и за прехода към зелена икономика, към възобновяема енергия, публичен транспорт, енергийна ефективност на сградите. Уникален шанс за държавата, за да може чрез фондовете да се промени икономическият модел, който ще е и бъдещият модел за функционирането на Европа. Бих препоръчал на България да не изостава да не се бави, а просто да грабне възможността“, каза Томас Вайц в предаването „Преди всички“.  

„Парите чакат българското правителство. Чакат стратегическия план на правителството за това как да бъдат използвани. Важно е тези пари по-скоро да бъдат получени, защото България трябва да се възползва от тези пари, от това европейско финансиране.“ 

Българските гори все още са запазили добър генетичен фонд, но трябва да има по-строго прилагане на закона за опазване от нелегалната сеч, смята Вайц, който е специалист по гори и селско стопанство.     

„Видях много много защитени местности и мога да кажа, че страната ви има фантастично наследство. Запознах се и с методите за борба с вредителите по културите. В България, както и в Румъния все още използвате вредните да насекомите препарати, а това оказва влияние на пчелите. Пестицидите при вас се използват в големи количества“, отбеляза Томас Вайц.

Споделяйки своите впечатления от Рила и Витоша той подчерта:

„Наблюдаваме известни практики, които не са според законодателството ви за опазването на горите. Видяхме сеч с тежка механизация. Машините оставят доста сериозни следи, което води до ерозия. Добиването на дървесината, където е сравнително ОК, самият процес оставя доста щети по околните дървета.“

Австрийският евродепутат е на мнение, че ситуацията у нас е „донякъде много добре“ заради многото защитени територии, които по думите му се поддържат добре.

„Но в отдалечените места от главните пътища наистина има проблеми с нелегалното добиване на дървесина. А също така и с рязането „до корен“.  

След 10 дни Европейската комисия ще оповести нов проект за стратегия за горите. Какво всъщност трябва да се знае? 

Тази стратегия за горите е своеобразен опит за създаването на единни стандарти за опазването и управлението на горското стопанство в цяла Европа, изтъкна Томас Вайц.

„Ако ефективно искаме да се справим с климатичните промени на глобално ниво, или със затоплянето на глобално ниво, трябва не само да се ограничаваме в земеделието, но и да говорим и за поддържането на горите. Важно е тези гори да са подготвени не само за начина, по който ще се отнасяме с тях чисто икономически, но и за това как те трябва да посрещнат промените в климата. За да може и занапред от тях да добиваме дървесина, но и да предоставят онова, което винаги са ни давали - вода и биоразнообразие. Нужно е да бъде намалено значително рязането на дървесината „до голо“, защото това не само носи вреди за почвата, но създава проблеми със засушаването и горещината. Дори е необходимо да направим промени в начина на залесяване. Например в райони, които са залесени със смърч или иглолисти видове, е добре да има и широколистни видове. Трябва тези гори да бъдат трансформирани в смесени, за да може да оцелеят в по-горещите периоди, когато и ако те зачестят в бъдеще.“  

Нелегалната сеч е не само проблем в България или Словакия. В Румъния също има проблеми, посочи Томас Вайц.

„Но подобен нелегален добив се случва, ако институциите, които го контролират, са слаби. Това е и корупционен въпрос. Но тези проблеми засягат и бъдещите поколения. Виждам, че в България има наистина силно гражданско общество, което се застъпва за своите гори и за природната среда. Затова е нужно самите институции да вършат своята работа и да проверяват постоянно дали дърводобивът става по правилата.“

Въпросът с опазването на горите дори опира и до проблемите в България, свързани със заменките на гори, категоричен е евродепутатът.

„Където се забелязва някакъв съюз между политици и олигарси. Има много въпроси, които засягат и правосъдната система. Но, както казах, Европейският съюз има съответните механизми, ако прецени, че политиката на съответната държава не е в съответствие с европейските ценности. И затова може да приложи съответните наказания със спиране на фондове. (…)Друга стъпка е възможността да пренасочва фондовете директно към общините, на местно ниво. Заобикаляйки правителството, което не изпълнява критериите. Но и да може в същото време гражданите да получават европейската подкрепа.“  

Горската стратегия е част от Зелената сделка, уточни Томас Вайц, който вярва, че „това е начинът, по който можем да променим Европа да бъде по-устойчива - да се развива не само в следващите 10-15 години, а в следващите 50.“  

В регионите, където се отглеждат интензивно слънчоглед или зърнени култури, особено слънчоглед, Вайц отчита много сериозна употреба на вредни за пчелите пестициди.

„Веществата проникват в растението и стават опасни или смъртоносни за което и да е насекомо. Не говоря само за пчела - може да е пеперуда, всичко, което е важно за опрашването. Те могат да умрат или просто да загубят ориентация. Икономически това е голяма загуба за пчеларите и за биоразнообразието. При моето посещение сега не съм говорил с местните власти за това как да се ограничат тези пестициди, но съм в постоянен контакт с българските си колеги в Европейския парламент. И те са наясно, че има такъв проблем. Един от начините за ограничаването употребата на пестициди е просто културите да се редуват в годините. Не трябва да садите едно и също нещо всяка година на едно и също място, защото това всъщност е причината за замърсяването. Ако промените начина на засаждане, няма да имате нужда използвате тези пестициди. България и Румъния са единствените държави в Европейския съюз, които към момента ги използват. Има и други европейски страни, но те са като изключения, защото засягат производството на по-малко култури и са в ограничен район. Не е като в България, където 70 процента от площите се обработват с тези пестициди.“ 

Цялото интервю слушайте в звуковия файл.

Прочети цялата публикация