Газ, водород, ВЕИ, СО2 склад – всички опции са на масата за "Марица Изток"

Трансформацията на въглищния комплекс "Марица Изток" е една от най-дискутираните теми в последните месеци с отварянето на редица от европейските фондове, които безвъзмездно ще финансират енергийния зелен преход на страните в ЕС. Спазването на европейските екоизисквания и отказът от мръсните индустрии, сред които е и въглищната, поставят времева граница за съществуването на топлоелектрическите централи у нас. Колкото и да не им се иска на българските политици да не заковат точна дата, е ясно, че до 2030 г. трудно ще избутат българските ТЕЦ. Затова трескаво върви подготовката на териториалните планове за промяната на регионите Стара Загора, Перник и Кюстендил. Става дума за мерки, които да смекчат социално-икономическите последици за тези райони и за 43 хиляди души, заети пряко и непряко в комплекса. Близо 1.2 млрд. евро от Фонда за справедлив преход на ЕС са предвидени да финансират проекти по тези планове за внедряване и използване на чисти енергийни технологии, за рекултивация на площи за използването им за възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), за стартъпи, бизнес инкубатори и създаване на нови работни места. Това обаче са само част от европейските средства, които могат да се използват за енергийната трансформация на страната. Преди време служебният енергиен министър Андрей Живков каза, че от различни еврофондове, включително този за възстановяване и устойчивост, могат да се осигурят до 700 млн. евро за замяната на 1.5 гигавата въглищни мощности в "Марица Изток" с газови. Финално може да бъдат намалени на 1 гигават, но средства се предвиждат и за възобновяеми енергийни източници, каза Живков преди дни на конференция на Американската търговска камара в България (АмЧам), посветена на възможностите и предизвикателствата на Зелената сделка на ЕК. Как най-добре да изхарчим близо 4 млрд. лв. Най-общо казано – пари има и то не малко, търси се как да се изхарчат най-добре за технологии, които хем ще намалят замърсяването на въздуха, хем ще запазят работните места в регионите, хем ще доведат до растеж и подобряване благосъстоянието на хората там. В това планиране на масата са всички опции за намирането на комплексен и комбиниран подход за решаването на сложното уравнение за енергийния преход, коментираха пред Mediapool изпълнителните директори на двете т.нар. американски въглищни централи – Иван Цанков на "Ей И Ес България", притежаваща мощността в Гълъбово, и Красимир Ненов на ТЕЦ "КонтурГлобал Марица Изток 3". Макар и тези две електроцентрали да са най-модерните въглищни мощности у нас и да покриват в най-голяма степен европейските екостандарти, те също ще бъдат засегнати от промените заради Зелената сделка на ЕК. Затова двете частни дружества работят съвместно с държавната ТЕЦ "Марица Изток 2" в търсене на общи решения. Те включват трансформация на трите ТЕЦ в различни посоки – използване на биомаса, на природен газ с опция за водород, продължаващо горене на въглища, но с улавянето, съхранението под земята и дори преработката на въглеродния двуокис във вторични суровини в една бъдеща индустриална зона на територията на комплекса "Марица Изток". Проектите за улавяне и съхранение на въглеродни емисии бяха в застой по целия свят през последните години, но с главоломното поскъпване на парниковите квоти - двойно от миналата година досега - вече има завръщане към тези идеи. Да печелиш от СО2, вместо да плащаш за тях Трите ТЕЦ са възложили на Минно-геоложкия университет (МГУ) в София да извърши проучвания възможно ли е да се изгради СО2 хранилище в радиус от 100 км на комплекса "Марица Изток". Изследвани са три тектонски зони в зададения периметър и до шест месеца ще е ясно има ли възможност за съхранение на СО2 там. Идеята не е всички събрани емисии да бъдат вкарвани под земята, а да се използват за производство на вторични суровини като амоняк, карбонит и други, каза по време на форума на АмЧам Ивайло Копрев, ректор на МГУ. "Цялата идея да се захванем с този проект тръгна миналата година след посещението на експерти от САЩ в комплекса. Те огледаха инсталациите и излязоха с обобщен доклад, според който при определени допускания система за улавяне може да е алтернатива", разказа Иван Цанков пред Mediapool. Разглежданата от американците възможност за СО2 депо в Северна България обаче би оскъпила неимоверно проекта заради тръбата за преноса на въглеродните газове под Стара планина и на 200 км. "Решихме да търсим друга алтернатива и да преценим. Да, технологиите са скъпи, но в САЩ и Европа идеята за съхранение на СО2 отново предизвиква интерес и са възобновени доста проекти. Да, основно за индустрията, но ако това може да се случи в индустрията, може и в енергетиката", допълва шефът на "Ей И Ес". По думите му ако се намери подходящо място за такова хранилище, вече ще се направи оценка колко би струвало и да се вземат предвид и допускания за цената на парниковите емисии в бъдеще и като цяло на електроенергията при вкарване на разходите за подобна инсталация. Разумни разходи и най-добър социален ефект "Шансът за реализация вероятно е много малък, но ако се сложат всички разходи по такъв проект, трябва да се отчете, че неговият социален ефект би бил най-голям. В противен случай имаш десетки хиляди застрашени работни места, което не е регионален, а национален проблем. Какво ще стане с тях? Ако се отчете това и разходите за мерките за нови работни места на тези хора, ще е интересен балансът", коментира Цанков. Той посочи, че проекти за улавяне и съхранение на въглеродни емисии се финансират по някои от европейските фондове, но не и по този за справедлив преход. "Има опции, но най-щекотливата част е ако проектът е свързан със запазването на работа в мини, дали някой от фондовете ще го финансира, тъй като самите те в процес на формиране. Нека да видим какво ще покажат анализите и какъв ще е въглеродният отпечатък на такъв проект", коментира представителят на "Ей И Ес". "Решихме да не разчитаме на спекулации по темата, а да стъпим на реални данни и възложихме на МГУ да проучи подходящи геоложки формации за съхранение на поне две трети от емисиите от трите ТЕЦ трайно и по безопасен и екологосъобразен начин", допълни шефът на "КонтурГлобал Марица Изток 3" Красимир Ненов. По думите му има такива места, а се оказва, че разходите за изграждане на подобно съоръжение са разумни като по-значимият разход е в системата за самото улавяне на емисиите. "За момента отговорът за такова съоръжение е по-скоро положителен, но е въпрос на разчети и на това дали обществото би желало да се спре на това решение, което може да има много положителен ефект като енергийна сигурност и съхранение на работни места. Но това е само една, а не единствената технология, която гледаме", посочва шефът на "КонтурГлобал Марица Изток 3". Решения, базирани на яснота за цените на тока "Търсим как с най-малко разходи да се постигнат целите за декарбонизация и чак тогава да се определи технологията, да се създаде инвестиционна рамка. Част от възможните разглеждани решения е и внедряването на ВЕИ на мястото на въглищните централи с батерии за съхранение на произведената енергия, да се разнообрази горивната база с биомаса, с природен газ. В този смисъл е важно да има цялостна картина", каза Ненов пред Mediapool. "Решенията са разнообразни, важното е да се стъпва на данни, за да знае обществото, че това, което плаща като цена за електроенергията, отразява най-доброто решение и се гарантира сигурността на снабдяването", допълни той. "Най-вероятно бъдещето ще включва разнообразни технологии. При всички случаи, каквито и да са решенията, те трябва да отчитат запазването на енергийната сигурност на системата, да се приложат плавно – с планиране, разработване на проекти и да се осигури надеждната работа на съществуващите централи", продължава Ненов. По думите му наличните публични средства за енергийния преход трябва да привлекат частни инвестиции, защото първите създават растеж, а вторите - устойчивост. Двамата шефове на американските централи са предпазливи относно обявеното намерение на енергийния министър да има търгове за инвестиционни проекти за замяна на 1.5 гигавата въглищни мощности с газови, които да получат безвъзмездно европейски съфинансиране. Поглед също към биомаса и газ, но важен е и инвестиционният климат "Нека видим какво ще се обяви, защото до преди месец идея за такива търгове нямаше. Ясно е, че идеята не е финализирана. Нека видим дали ще е 1 гигават или 1.5, но преминаването на газ със сигурност е една от алтернативите. Ако има нормална инвестиционна рамка за такъв проект и ако няма по-добри алтернативи, това е нещото, което ще гледаме", коментира Иван Цанков. Ненов също каза, че в ръководената от него ТЕЦ разглеждат сценарий за природен газ, тъй като подобна мощност е диспечеруема . "Въпросът е да има устойчив инвестиционен климат и да са подходящи условията за планиране и подготовка на проектите", отбелязва той. "ВЕИ са част от потенциалните възможности за замяна на въглищните мощности, но да си представиш как огромни мощности като нашите се заменят с ВЕИ не е реално", смята Иван Цанков. "Винаги съм казвал, че решението ще е комплексно – нито ще е само улавяне на СО2, нито само газ, нито само ВЕИ, а комбинация от тези неща. В "Марица Изток" има много развита инфраструктура и има сериозен капацитет като знание и умения и всички тези идеи могат да се случат", допълва шефът на "Ей И Ес България". Той отбелязва, че дори има идеи за привличане на инвеститор за инсталиране на малки модулни реактори, а проектът за съхранение на СО2 би могъл да обслужва бъдеща индустриална зона с химически завод, който да използва тези емисии. Защо не и малки модулни реактори и индустриална зона с химически завод Подобна идея преди време лансира пред Mediapool Йордан Янков от Института за публични политики, който от години работи по прогнози, модели и стратегии в енергетиката и притежава консултантската компания "Нуклеон". По думите му се обмисля част от въглищните мощности в комплекса да се заменят именно с малки модулни реактори (ММР). Според него отделяната при охлаждането на тези реактори топлоенергия пък може да се използва в добива на неконвенциален петрол и дори за производство на водород, на който се гледа като на бъдещото гориво за автомобили и влакове. Янков отбеляза, че собственик на компанията с първия лицензиран ММР "НюСкейл", с която дори АЕЦ "Козлодуй" подписа рамково споразумение за проучване на възможностите за инсталиране на такива мощности у нас, е гигантът за производство на оборудване в химическата промишленост "Флуор". При ползването на негови ММР може да се очаква интерес за строеж на химически заводи, които да използват отделяния от запазените въглищни мощности въглероден двуокис. Така няма да се налага купуването на парникови емисии и цената на електроенергията от тези мощности няма да е толкова висока, колкото сега. Експертът разказва, че има възможност чрез газификация на въглища да се произвеждат дизел и химикали. "При сегашните 5 млн. тона годишен добив на въглища може да се осигури дизел за целия вътрешен пазар в страната", пресметна той. Според него такъв план има шанс да спечели еврофинансиране за предпроектно проучване, а след това да привлече и реални инвеститори и кредитори. По думите му американската банка за експортно кредитиране "Ексимбанк" би финансирала изграждането на американски ММР в България. Кои от всички тези идеи ще се впишат в плана на енергийната трансформация и дали те ще бъдат одобрени от Европейската комисия за финансиране предстои да се види още в следващите месеци.

Прочети цялата публикация