Какво си спомня Веселин Боришев

Имате ли хубави спомени от последните 20 години? Вероятно ще отговорите утвърдително. А ако въпросът се отнася към спомените от политическия живот у нас? Тогава едва ли... Особено ако не сте от тях, от политиците и техните приближени, едва ли ще искате да си припомняте лицата им, жестовете, думите, лъжите... А трябва, налага се да ги помним, за да не забравим как тъкмо тези хора ограбиха нашия живот. Защото политиката засяга всеки в тази държава и така става наша лична работа. 

Такива и подобни мисли предизвиква книгата на Веселин Боришев „О, спомняте ли си, госпожо“. Книга с много фотографии, подбрани от още повече фотографии, заснети през тези години от Боришев. Всяка от тях е придружена с текст, който в няколко изречения припомня контекста. И от тази минималистична комбинация те стяга гърлото. Уж ги знаеш тези неща, уж физиономиите от снимките са ти познати до втръсване от телевизора, а се задушаваш от това, което четеш и виждаш. Защото, както пише в един от текстовете „тинята пак изплува отгоре“ за тези 20 години, запечатани между фотографията на баба Ванга в ковчега и последната – на линейката с болния от COVID-19. И неволно си припомняш заглавието „Похищението на България“ на Ани-Илковия публицистичен сборник.

Веселин Боришев не губи чувството си за хумор и в подбора на фотографиите, а и в съпътстващите текстове на Светослав Метанов и Емил Тонев се долавя онзи горчив сарказъм, който помага все пак да продължим да дишаме, да опитваме да живеем с достойнство въпреки политическата помия, наречена от писателя Емо Тонев „софтпънк версия на живота ни през последните двайсет години“. Впрочем темата, обединила целия този паноптикум, е „Спасителят“. Чакаме ли го още?  

Чуйте Веселин Боришев.

Снимка – личен архив на Веселин Боришев

Прочети цялата публикация