Ако Европа е сериозна в намерението си да се бори с антисемитизма, трябва да бойкотира Дърбън 2020

Страни от различни точки на земното кълбо започнаха да застават една до друга, обявявайки, че няма да присъстват на 20-та годишнина от небезизвестната, състояла се в рамките на ООН, Световна конференция срещу расизма, расовата дискриминация, ксенофобията и свързаната с тях нетърпимост (СКПР), проведена в Дърбън, Южна Африка. Честването на годишнината от събитието тази година е планирано да съвпадне с откриването на Генералната асамблея на ООН на 22 септември. Може би се питате защо събитие, целящо да обедини света срещу важната и значима кауза на борбата срещу расизма, ще бъде бойкотирано от нарастващ по брой страни между които САЩ, Австралия, Канада, Обединеното кралство, Австрия, Холандия, Унгария, Израел, Чешката република и други? Причината бе емоционално посочена от канадския професор и бивш министър на правосъдието Ървин Котлър по време на конференцията, състояла се през 2001 г., когато той заявява: "Ако 11 септември бе Кристалната нощ на терора, то Дърбън може да бъде определен като "Моята борба" (на немски: Mein Kampf)". Конференцията в Дърбън, която се състоя няколко дни преди терористичните атаки на 11 септември 2001, се превърна в ужасна пречка пред универсалната борба срещу расизма. Вместо това форумът бе изопачен и използван като инструмент, насочен срещу ционизма, Израел и евреите. Провъзгласявайки позорното обвинение, че ционизмът е всъщност форма на расизъм, конференцията се превърна в платформа на атака срещу държавата Израел. Отиващ по-далеч и в по-заплашителна посока бе и форумът на неправителствените организации в рамките на събитието, на който много от участниците открито изразиха своята омраза към еврейската държава, отправяйки дори открити заплахи към представители на еврейските неправителствени организации, взимащи участие в конференцията. "Вече не си позволяваме да ходим сами до бара или банята," признава лидерката на еврейската студентска организация Европейски съюз на еврейските студенти (European Union of Jewish Students – EUJS) Жоел Фис в своите "Дневници от Дърбън", публикувани от Американския еврейски комитет (АЕК). "Определени членове на групата ни вече не носят своите баджове. Други смениха своята кипа с шапка." Активистите по човешки права в Дърбън биват заплашвани физически от тълпи, скандиращи "Вие не принадлежите към човешката раса!". На демонстрация, водена от палестинци, в която взимат участие хиляди хора, на един от плакатите е написано: "Хитлер трябваше да довърши започнатото". В това време наблизо се продават антисемитските "Протоколи на Ционистиките мъдреци". "За мен като човек, лично преживял ужаса на Холокоста, това беше най-отвращаващата омраза срещу евреите, която съм виждал от времето на нацистка Германия," споделя лидерът на американската делегация, по-късно член на Камарата на представителите на САЩ, Том Лантос, след конференцията. През последните двадесет години опитите на ООН да продължи "традицията" на конференцията от 2001 г. се оказват безуспешни. Най-значимите западни държави отказват да присъстват на Конференцията за преглед – Дърбан II, състояла се през 2009 г., както и на Дърбан III през 2011 г. (На 9 семптември 2011 г. тогавашният външен министър на България Николай Младенов обявява, че България няма да участва във форума и че това решение е свързано с индикации, че "небалансираната критика и интерпретации на проблеми, свързани с расизма, за съжаление, отново ще съпътстват тази среща на високо ниво",бел. прев.). Истината е, че Дърбън представлява своеобразна превратна точка в начина, по който се проявява съвременният антисемитизъм. Не следва да очакваме никакъв по- различен резултат от всичко, което следва този модел. Евреите вече не са мразени в името на расизма, а в името на антирасизма. Последствията от Дърбън 2001 са осезаеми до ден-днешен. По време на последния конфликт между Израел и Хамас множество гласове от двете страни на Атлантика осъдиха Израел, позовавайки се на "расовото неравенство", на клеветнически набедения Израел, които извършва "геноцид" или "апартейд". Антисемитизмът винаги е конструирал свой собствен измислен образ за "евреиТЕ". Той слага "евреиТЕ" в центъра на всички световни злини. Днешната натрапчива омраза към ционизма и Израел продължава да изгражда облика на еврейската държава и събирателния образ за евреите като централни и имащи символично значение за основните злини на планетата. Това, което е толкова притеснително по отношение на този антисемитизъм са не просто клеветническите, делегитимиращи обвинения, призоваващи към разпад на еврейската държава, а преди всичко поставянето на този идеологичен антисемитизъм под маската на борбата срещу расизма, апартейда, дори нацизма, трансформираща едно антисемитско по своята същност обвинение в нравствен императив. Осъждането на държавата Израел и определението й като "расистка държава", сравнена с режима "Апартейд" в Южноафриканската република (ЮАР), е равносилно на нейното световно отлъчване, дори унищожително осъждане. С абсолютния враг не се спори – той трябва да бъде елиминиран! Нищо чудно, че през последните двадесет години евреите са атакувани и дори убивани в името на "защитата на палестинците". Това бе и оправданието на Мохамед Мерах за разстрела и убийството на еврейските ученици в Тулуза през 2012 г. Това бе и лайтмотивът на онези, които излязоха две години по-късно да демонстрират по улиците на няколко града във Франция, призоваващи към убийство на евреи. През последните двадесет години въпросът за съществуването на държавата Израел бе използван като един от идейните гръбнаци на идеологията на ислямистки и крайно- десни екстремисти. Като резултат, проявите на антисемитизъм в по-голямата част от Европа и в преобладаващата част от Запада увеличиха своите размери. Проучвания, направени от Американския еврейски комитет, както и от други организации през последните години, показват една последователна тенденция, според която евреите не само изпитват нарастващо чувство на страх, но много от тях са станали директна жертва на антисемитски прояви. Последното проучване на АЕК и френския тинк танк "Фондапол" за образа и възприятието на евреите във Франция, публикувано през 2020 г., разкри че 70% от евреите във Франция са станали жертва на антисемитски инциденти през живота си, като процентно техният брой е особено висок сред младото поколение. През последните две десетилетия европейските лидери по много поводи са изразявали своята отдаденост към борбата с антисемитизма, обръщайки специално внимание на същността на антисемитизма, свързан с държавата Израел. Когато Франция прие Работната дефиниция за антисемитизъм на Международния алианс за възпоменание на Холокоста - МАВХ (България приема Работната дефиниция на МАВХ през октомври 2017 г., бел.прев.), френският президент Еманюел Макрон отиде една стъпка по-напред като поясни, че "анти-ционизмът е една от съвременните форми на антисемитизма", а германският канцлер Ангела Меркел квалифицира анти-ционизма като "нелегитимен". Ако европейските лидери са наистина сериозни в своите намерения да признаят заплахата от антисемитизма, свързан със съществуването на дърважата Израел и да потвърдят намеренията си за борба с него, то те задължително трябва да бойкотират Дърбън 2020. *Симон Родан Бензакен заема длъжността Управляващ директор на Американския еврейски комитет за Европа.

Прочети цялата публикация