НС ще проверява подслушването, насилието срещу протестиращи и Борисов

Сред първите задачи на новия парламент е да разнищи фактите около полицейското насилие срещу протестиращи миналото лято, подслушванията на политици преди тазгодишните избори, както и управлението на предходната власт. С работата ще се заемат две временни парламентарни комисии, решиха в четвъртък депутатите още на втория ден след формирането на 46-тото Народно събрание. Отделно бе гласувана комисия, която да провери т.нар. морски сарай на Доган в Росенец. Всичко това взриви ГЕРБ, които демонстративно напуснаха пленарната зала и отказаха да участват в комисията за проверка на подслушването и полицейското насилие, след като останалите партии отказаха в нея да се включи бившият вътрешен министър и настоящ депутат от ГЕРБ Младен Маринов. Именно той ръководеше МВР по време на антиправителствените протести миналото лято. Малко по-късно той се раздели с поста си заедно с още двама министри, а обяснението на ГЕРБ бе да се разсеят съмененията, че те са в пряка зависимост от ДПС и Делян Пеевски. Бившият премиер Бойко Борисов тогава посочи още една причина – действията на полицията по време на протестите в Росенец. Комисията за проверка на подслушването и насилието срещу протестиращи трябва да е на паритетен принцип – от всяка парламентарна група да има по двама представители. ГЕРБ предложи Младен Маринов и Тома Биков. Социалистите обаче поискаха кандидатурата на Маринов да бъде гласувана отделно от другите, защото той е в конфликт на интереси – да проверява сам себе си. Така номинацията му бе отхвърлена от мнозинството, а от ГЕРБ не предложиха друг. Комисията ще разследва всички обстоятелства при използването на сълзотворен газ, употреба на сила и помощни средства от страна на МВР срещу протестиращи граждани на 10 юли и 2 септември 2020 г. Малко по-рано Маринов нажежи страстите като обяви пред депутатите, че по време на протестите е видял само бити полицаи, но не и протестиращи: "Аз и като министър в началото на протеста, и като гражданин след това, постоянно гледах излъчвания как немирно протестиращи граждани нападаха полицейски служители (...) Не видях полицаи да бият мирно протестиращи граждани", заяви бившият вътрешен министър. Това е официалната версия на МВР и на прокуратурата, които бяха призовани и от европейски институции да разследват насилието по време на протестите. "Вие сте една от причините, която доведе до потъпкване на достойнството на българския полицай. Вие окървавихте българските протести. Нещо, което не се е случвало у нас", обърна се Стоян Мирчев (БСП) към Маринов. Борислав Сандов от "Демократична България" каза, че по време на демонстрациите срещу него е използван сълзотворен газ и е имало насилие срещу протестиращите хора: "Нямам съмнение, че това не били само действия на служители на МВР, а действия продиктувани от заповедите на политически ръководители". "Мутро-милиционерщината, наложена от ГЕРБ в МВР, не само трябва да бъде осветена, но и виновните да си получат заслуженото", заяви Тошко Йорданов от "Има такъв народ". Мая Манолова от "Изправи се БГ! Ние идваме" Мая Манолова обясни, че гласуването не е лично срещу бившия министър, а срещу това конфликта на интереси. Та акцентира и върху информацията за подслушвани политици и заяви, че целият офис на партията й е бил незаконно подслушван. "Въпросът е на чие бюро са отивали данните от това", каза тя. След като номинацията на Маринов бе отхвърлена, от ГЕРБ се възпротивиха, че така се нарушава паритетния принцип, но отказаха да възстановят принципа, предлагайки друг свой депутат. Председателят на парламента Ива Митева от ИТН прикани ГЕРБ да излъчат друг свой представител вместо Маринов. Вместо това, депутатите от ГЕРБ демонстративно излязоха от залата. Тома Биков, другият член на ГЕРБ в комисията, заяви на излизане, че няма да присъства на заседанията й. След това от ГЕРБ обвиниха останалите партии в "болшевизъм". "Не става дума за ограничаване на политически права, а за ограничаване на граждански права. Става дума за зачеркване на човек", каза шефката на групата Десислава Атанасова и обобщи: "Поредното дъно постигнаха новите варвари в 46-ото НС". Просъществувалата за кратко, но с ярки разкрития комисията в предходния парламент за ревизията на управлението на Борисов, има своето продължение сега. Проверката ще обхване 10 последните години. Предложението за създаването на комисията беше на Мая Манолова, която оглавяваше такава комисия и в 45-ото НС. Целта на комисията е установяване на злоупотреби и нарушения при разходването на средства от Министерския съвет, министерствата, държавните органи, държавни и общински предприятия, дружества с повече от 50 на сто държавно и общинско участие и местните власти. Създаването на комисията бе подкрепено единодушно от всички останали в залата народни представители след напускането на ГЕРБ- 145 души, без "против" и "въздържал се". Председател на комисията отново е Мая Манолова, а за заместник бе избран Борислав Сандов от ДБ. От "Има такъв народ" в комисията влизат Васил Георгиев, Георги Георгиев, Росен Димов. След разгорещения скандал с Младен Маринов, ГЕРБ вкараха свои депутати в комисията по ревизията. Все пак със свито сърце и с риск да ги отхвърлите, ще предложа за членове Александър Иванов, Христо Гаджев и Анна Александрова, каза Александър Ненков от ГЕРБ, иронизирайки останалите партии. БСП излъчи за членове на комисията Румен Гечев, Явор Божанков и Христо Проданов, от ДБ - Борислав Сандов, Иван Димитров и Владислав Панев, ДПС - Петър Чобанов, Байрам Байрам и Адлен Шевкед.

Прочети цялата публикация