Служебният кабинет поиска нова позиция за Северна Македония

Най-прекият път за решаване на проблемите между Скопие и София е двустранно споразумение, каза служебният външен министър Светлан Стоев. "Постигане на двустранно споразумение относно прилагането на вече подписаните договори между българската и македонската страна. Ако го постигнем, ще докажем, че двете държави могат да решават чувствителни проблеми без да занимаваме ЕС", каза той. През 2017 година двете държави подписаха Договор за добросъседство, но той е с прекалено общи формулировки и в пожелателен тон, така че очаквано се провали като инструмент за регулирането на двустранните отношение. Миналата година България стана единствената държава, която не подкрепи официално преговорната рамка на Северна Македония. Скопие засега не показва, че е склонно да подпише ново споразумение в отговор на българските изисквания. В същото време македонците се надяват до края на годината България да промени позицията си. Стоев припомни, че България настоява в Конституцията на Република Северна Македония да бъде записано съществуването на българското малцинство в страната. Той обърна внимание, че повече от година Скопие не изпраща посланик в София, а езикът на омразата продължава да бъде сериозен проблем в двустранните отношения. "Ако вие погледнете Конституцията на РСМ след 2001 година, там българите като народност, която населява територията на настоящата държава, не фигурират като такива. Има сърби, има албанци, има роми, има турци, бошняци, но няма българи", посочи той. Стоев посочи, че българската позиция категорично остава, че бъдещето на Република Северна Македония е в Европейския съюз. "Преговорният процес върви по две линии - засилен диалог с македонските политици и с европейските партньори за разясняване на българската позиция", посочи той. "Предстои в бъдеще продължаване на диалога. Целта е една, целта е обща – РС Македония да започне преговори. За да тръгне по този път, РСМ се нуждае от политическо лидерство. Те трябва да спазват и договорите", допълни Стоев. Той посочи още, че на МВнР трябва да се даде една по-широка рамка за воденето на преговорния процес.      

Прочети цялата публикация