Юбилей на Мати Пинкас в НДК заедно с нейните ученици

Името на Мати Пинкас /1921- 2016/ е свързано с един от най- силните периоди от историята на националната ни оперна сцена – от началото на петдесетте до края на седемдесетте години на миналото столетие. Време, когато репертоарът бе изключително богат, спектакли имаше всеки ден и най- главното нивото им беше високо, а залата винаги пълна. Време на подем, на творчески кипеж, на изграждане на силен ансамблов театър, което може определено да се каже и за днешния ден на Софийската опера, сега сред малкото наши културни институти, които въпреки трудностите и кризата продължават успешно своите търсения, предначертания си път. Мати Пинкас е родена на 11 август 1921 година, под знака на Лъва в София, в еврейско семейство. Родителите ѝ са образовани хора, с пиетет към изкуствата. Баща ѝ умира млад. Семейството живее трудно и бедно.

Майка ѝ, културна, високообразована жена, я въвежда в прекрасния свят на музиката. Четиринайсетгодишна я завежда при голямата певица Христина Морфова, която одобрява гласовите ѝ данни и природната й музикалност и обещава след мутацията да я вземе за своя безплатна ученичка. Но през 1936 Морфова загива при автомобилна катастрофа и Мати Пинкас започва да взема уроци при Людмила Прокопова. Получава солидна музикална и вокална подготовка / това е школата на прочутия пражки педагог проф. Пивода, учителят на Морфова и Прокопова/. След като завършва гимназията, по време на войната, Мати Пинкас се включва активно в антифашистката борба, член на младежка бойна група. През зимата на 1943 става провал, осъдена е от военно- полеви съд на смърт. Успява да избяга в Пловдив, а след това и в Панагюрище. След 1944 година се завръща в София и завършва образованието си в Музикалната академия. През 1947 е вече солист на Ансамбъла на МВР, където започва да натрупва концертен репертоар. След три години се явява на коркурс и става стажант- солистка и на Софийската народна опера. Първата ѝ роля е Ксения от „Борис Годунов”, следвана от Барбарина в „Сватбата на Фигаро” от Моцарт и Микаела от „Кармен” на Бизе. Ръководството на Операта решава, че ще бъде необходима за състава, оценява голямата й музикалност и качествата на гласа ѝ – добре школуван лиричен сопран с приятен тембър, пробивен, полетен .Така се утвърждава в силната трупа, в която има немалко талантливи млади певици- сопрани като: Катя Попова, Райна Михайлова, Лиляна Барева, Надя Шаркова, Вася Радева, Серафина Динева, Катя Георгиева... През 1958 – 1959 година специализира в Болшой театър, където има шанса да работи с големи режисьори и диригенти като Покровски, Хайкин, Ермлер, Анисимов, Акулов, да подготви нови роли, да усъвършенства пеенето си, да се запознае с големия руски класически репертоар, да се представи на сцената на този световен театър, да гостува и в редица други градове. За 27 години на сцената Мати Пинкас се превъплъщава с успех в 45 роли от класическия и съвременния репертоар – от български, славянски и западни автори. Репертоарният ѝ диапазон е наистина впечатляващ – от Глук и Хендел през Моцарт и Бетовен, Верди и Чайковски до Прокофиев и Пуленк. Трудно е да се отделят най- силните ѝ роли, но все пак могат да се споменат: Микаела от „Кармен“, Настя от „Семейството на Тарас” на Дмитрий Кабалевски, Марцелина от „Фиделио” на Бетовен, Лаурета от „Джани Скики”на Пучини, Памина от „Вълшебната флейта” от Моцарт, Маргарита от „Фауст” от Гуно, Жената от „Човешкият глас” на Франсис Пуленк / първо концертно изпълнение у нас /. На сцената е изнесла близо

хиляда спектакъла. А на концертният подиум изявите ѝ са може би повече. Мати Пинкас е една от водещите български камерни певици. С огромен репертоар, изграждан години наред солидно, задълбочено, с вкус и познания. Много от изпълненията ѝ, особено на френски автори / на безупречен френски! /, могат да се приемат като еталонни, особено песните и циклите на Морис Равел, Габриел Форе, Клод Дебюси, Франсис Пуленк. Незабравими ще останат концертите и във вече несъществуващата камерна зала „Славейков” на едноименния площад, на които Мати Пинкас години наред представяше своите любими автори, своите открития от прекрасния свят на художествената песен. През 50-те и 60-те години гостуваше с успех като оперна и концертна изпълнителка в много страни на Европа и винаги получаваше високата оценка на критиката и публиката. И всички бяха във възторг от отличната й школа, от перфектната фраза и дикция, от задълбочения ѝ прочит на авторите, които изпълняваше. От произношението ѝ, а тя пееше съвършено на редица чужди езици. Още като солистка в Операта Мати Пинкас започна да работи и като вокален педагог. Нейната отлична школа и дарбата ѝ да преподава дадоха отлични плодове. Много от учениците ѝ направиха голяма кариера, спечелиха международни конкурси, утвърдиха се на наши и чужди сцени. След като се пенсионира в Консерваторията, тя замина за Испания, където продължи да преподава на студенти от тази и от редица други европейски страни като си извоюва и там името на голям вокален педагог. Почина на 18 август 2016 г. като ни остави и своите прекрасни записи на оперна и камерна музика в БНР.

Прочети цялата публикация