Fakti.bg | 25.07.2021 13:00:13 | 188

Паричен пир в чумаво време


Анализ на Васил Сивов

Трилионите долари, изразходвани за борба с коронавируса, подкопават основите на международните финанси. Анализаторите предупреждават за невероятно прегряване на всички пазари – от фондовите до криптовалутните. Проявяват се всички признаци на невиждана по мащаби финансова криза. Обзор на мощния финансов конгломерат JPMorgan Chase констатира, че световната икономика е пред прага на инфлационен шок. Инвестиционните мениджъри никога не са се сблъсквали с подобен растеж на котировките на ценни книжа, цените на стоковите пазари и инфлацията.

Като една от главните причини за новата инфлационна вълна се посочва рязката промяна на подхода към монетарната политика от ключовите централни банки в света. Има се предвид комплекса от мерки, известен като количествени облекчения – изкупуване от финансовите регулатори на ценни книжа, главно облигации, когато основният лихвен процент е около минимума. Средствата, изразходвани за покупка на облигации от търговските банки, се включват в техните баланси като допълнителни резерви, съхранявани в централната банка, която им изплаща процент по тях.

Този механизъм, показал някакви резултати при изхода от глобалната финансова криза през 2008 г., бе приложен от Федералната Резервна Система (ФРС) на САЩ, Европейската Централна Банка (ЕЦБ) и Банката на Япония веднага след началото на пандемията. Само за миналата година те увеличиха своите баланси с 8 трлн. дол., равняващи се на съвкупния им растеж за предшестващите 8 години. Към тях следва да добавим и средствата за други форми с цел поддържане на икономиките, включващи и така наречените „хеликоптерни“ пари, пакета от антикризисни мерки за 2 трлн. дол. при Тръмп и помощи за 1,9 трлн. дол. при Байдън.

Пирът на евтини пари вече достига своите критични граници. Пускайки печатниците на безпрецедентна в историята мощност и заливайки пазарите с повече от 10 трлн. дол. допълнителна ликвидност, ключовите банки в света се готвят дружно да натиснат спирачките. Според прогнозата на Bank of America ФРС на САЩ, ЕЦБ и още 4 емитенти на резервни валути ще бъдат принудени да прекратят програмите за парично напомпване през 2022 г. Към края на настоящата година общият им баланс ще достигне 28 трлн. дол. с цел да се стабилизира на това равнище.

Гигантските размери на парична емисия провокираха ценово рали на пазарите с рекордно за 40 години поскъпване на суровините и продоволствието до 40% по индекса на ФАО. Спекулативният бум удари реалния сектор с рязко ускоряване на инфлацията. В САЩ темповете на растеж на потребителските цени достигнаха 5,4% годишно – скок невиждан от времето на Роналд Рейгън. През тази година Федералният резерв захранва пазарите със 120 млрд. дол. всеки месец чрез закупуване на държавни и ипотечни облигации, а от началото на юли неговият баланс надхвърли 8 трлн. дол., съставящи 36% от брутния вътрешен продукт (БВП). Председателят на ФРС Джером Пауъл вече заяви, че банките са готови да пристъпят към съкращаване на количествените облекчения, а през второто полугодие към повишаване на лихвения процент.

От началото на миналата година ЕЦБ също увеличи баланса си до 7.926 трлн. евро, съставящи 75% от БВП на еврозоната. Банката изкупува активи със скорост 18 млрд. евро на седмица, но вече съкращава екстрената си програма за закупуване на облигации до пълното ѝ прекратяване през март 2022 г. Според управителя Кристин Лагард само нови щамове на КОВИД-19 могат да предизвикат продължаване на печатането на пари без покритие.

По този начин миналата година световната икономика бе сполетяна от паричен потоп. Това не можеше да не доведе до форсиране на инфлацията след като горещите пари нахлуха на спекулативните пазари – от традиционните фондови до излезлите на мода криптовалутни. Ситуацията стана още по-проблематична защото лихвите на водещите централни банки оставаха на минимални равнища. Никога в историята на световната икономика парите не са били толкова достъпни. От миналата година централните банки както на развитите, така и на развиващите се страни започнаха да провеждат мека и свръхмека парично-кредитна политика. Водещият аналитик на руската инвестиционна компания QBF Олег Богданов отбелязва: „Количествените облекчения играят положителна роля само на етапа на изкупуване на лошите активи.“ Когато на централните банки се налага да изкупуват добри активи, това създава деформации на паричните пазари. Цените на акции, суровини и други активи се устремяват към исторически максимум и решаваща роля в спекулативния растеж играе нулевият лихвен процент. Това принуждава консервативните инвеститори да се оттеглят от дългосрочните банкови депозити и да прехвърлят средства на фондовия пазар.

Според главния аналитик на международната финансова компания TeleTrade Марк Гойхман става дума за глобални слабоконтролируеми емисии на излишъци. От една страна безпрецедентните методи на парично стимулиране на икономиката и пазарното търсене дават някакви резултати в борбата с пандемията, а от друга – нарастването на предлагането на парична маса неизбежно води до преобразуването на тези средства в различни финансови инструменти и откъсването им от обективната стойност на реалните активи. За това свидетелства резкият ръст на фондовите индекси в страните, преживяващи икономически спад.

Друг нагледен резултат от понижаването на лихвите е ускорената поява на така наречените „зомбикомпании“, които не печелят достатъчно за изплащане на дълговете си, но преживяват благодарение на достъпната стойност на обслужването на корпоративни заеми. Аналитикът на американската платформа ТradingView, Inc. Игор Кучма прогнозира, че ФРС ще задейства механизъм за съкращаване програмата за количествени облекчения след възстановяване на равнището на икономиката на САЩ преди пандемията. Обратната страна на този процес е спадането на ликвидността на различните фондове без оказваната им поддръжка. Финансовите пазари не бяха готови за такова изкуствено напомпване с количествени облекчения. От помощно средство в икономическата криза те се превърнаха в нов механизъм за финансова регулация. Ръстът на инфлацията заставя инвеститорите да преминават към рискови активи в стремежа си да компенсират загубите.

Характерна особеност на възникващата нова конструкция на глобалните финанси е нарастващото присъствие на непрофесионални инвеститори. Нашумял пример е бързата капитализация на американската мрежа за видеоигри и игрови приставки Gamestop, финансово поддържана от участниците в популярната социална платформа Reddit. Тези непрофесионални инвеститори се довериха на криптовалутата Dogecoin само защото бе препоръчвана от гуруто на съвременния капитализъм Илон Мъск. Когато той съобщи, че тя е просто едно „разиграване“, нейната стойност изведнъж рухна. Анализаторите видяха в тези събития пряка връзка с раздаването на „хеликоптерни“ пари.

Всеки път когато властите на САЩ отпускат помощи на населението, криптовалутният пазар достига нов максимум. Показателно е как изкушените от примамливи обещания граждани възприемат криптовалутите като средство за бързо обогатяване. Нормална става ситуацията, при която получаваните помощи се обръщат в биткойни – един безкраен порочен кръг, където всяко последващо събитие влошава състоянието на финансовите пазари.

Безпрецедентният приток на частни лица в тези сфери и увеличаващото се въздействие на непрофесионалните играчи върху финансовата динамика дават основания и на професионалните инвеститори да започват да вярват, че е по-евтино и изгодно да влагат средства във финансови инструменти. Такъв подход води до нарастване на потенциалните рискове от паническа разпродажба на активи в случай на внезапни шокове на пазарите, както и от информационни кампании, които могат да манипулират намеренията на инвеститорите.

Налице са всички признаци, че финансовите механизми са проникнали като ракови метастази в организма на реалната икономика и са я подчинили на себе си. През първото тримесечие на тази година производителят на електромобили Tesla – най-известната компания на Илон Мъск декларира печалба от 438 млн. дол., но не от продажба на своите машини, а от финансови манипулации на криптовалутния пазар.

Дисбалансите в световните финанси дават нов тласък на стремително растящите дългове на страните, напомнящ ситуацията през 70-те години. В условията на настъпващата криза много развиващи се страни, включително и нефтодобиващи, започнаха активно да привличат евтини западни кредити за модернизация на своите икономики. Но когато в края на периода новият шеф на ФРС Пол Уолкър рязко повиши лихвения процент, натрупаните в тези страни нефтодолари нахлуха в САЩ и в Третия свят се разрази остра дългова криза, породила серия от дефолти.

Подобен сценарий започна да се реализира на развиващите се пазари като следствие от количествените облекчения в развитите икономики. При рязко ограничаване на стимулирането и скок на лихвените проценти отпусканите средства ще се насочат към по-надеждни финансови инструменти, което ще причини резки сътресения на пазарите на по-слабо развитите страни. Адептите на съвременната монетарна теория считат спекулативните финансови инструменти за безобидни и твърдят, че държавите могат неконтролируемо да нарастват своите дългове. Но дяволът се крие в детайлите: почти всички валути на слабо развитите страни са зависими от долара и суровинните пазари, което може да доведе до критически последствия за техните икономики. Всъщност количествени облекчения могат пълноценно да реализират само страни с традиционните резервни валути – САЩ, по-богатите страни от еврозоната и в по-малка степен Япония. Дори Китай при цялата си икономическа мощ е ограничен във възможностите си за използване на този инструмент.

Програмата за количествени облекчения доведе до нова реалност, водеща световната финансова система до задънена улица. Монетарните стимули за икономиката престават да действат. Въпросният механизъм в ЕС така и не успя да доведе до по-висок стопански растеж от 1-1,5%. Какви други чудеса ще ни поднесат откъсналите се от реалността финансови пазари предстои да видим.

Прочети цялата публикация