Светът през седмицата - между Covid тревоги и олимпийски постижения

През тази седмица международният информационен поток беше доминиран от нови рекорди в броя на заразените с коронавируса, тревоги за ситуацията в Афганистан, политическа криза в Тунис десет години след т.нар. Арабска пролет и подновен руско американски Стратегически диалог за ядреното разоръжаване.

На фона на общо взето конструктивната атмосфера след неотдавнашната среща между Джо Байдън и Владимир Путин, тази седмица Съединените щати и Русия си размениха словесни нападки. Американският президент обвини Москва, че разпространява дезинформация и продължава да извършва кибератаки в опит да повлияе на частичните изборите за Конгрес догодина. А по адрес на колегата си Владимир Путин Байдън заяви:

„Той е начело на една икономика, която има ядрени оръжия и петрол, и нищо друго. Според мен това го прави още по-опасен", каза американският президент в реч по време на посещение в централата на американското разузнаване. На изявленията на Байдън реагира говорителят на Кремъл Дмитрий Песков. Според него е нормално американският президент да подържа подобна реторика, когато говори пред специалните служби.

Независимо от тази размяна на реплики между Белия дом и Кремъл, САЩ и Русия подновиха своя Стратегически диалог за сигурност. В Женева се срещнаха вторият по ранг високопоставен американски дипломат - заместник-държавният секретар Уенди Шърман и руският заместнник-министър на външните работи Сергей Рябков. Според прессъобщенията след срещата двете страни са изразили задоволство от възстановяването на преговорите за сигурност и контрола над ядреното въоръжаване.

Северна Корея и Южна Корея възстановяват горещата линия за комуникация, беше съобщено тази седмица. Линията беше прекъсната от Пхенян преди година, тъй като отношенията се влошиха след неуспешна среща на върха между двете страни. Сега лидерите на двете корейски държави са се договорили да възстановят доверието и да подобрят връзките.

Тревога за сигурността в Афганистан изрази тази седмица мисията на ООН в Кабул. Заради ескалацията в сраженията между талибаните и афганистанските сили за сигурност, през май и юни са загинали или пострадали близо 2 400 цивилни афганистанци. Това е най-високият брой от 2009 година насам. Ситуацията се влошава, откакто президентът Джо Байдън съобщи, че американските военни части ще се изтеглят изцяло от Афганистан до септември. От американското военно командване увериха, че тяхната авиация се намесва все по-активно в сраженията между армията и бунтовниците и ще поддържа тази подкрепа през идните седмици, ако талибаните продължат нападенията си.

10 години след т.нар. Арабска пролет, Тунис отново стана арена на протести, като изпадна и в остра политическа криза. Президентът Каис Сайед уволни премиера и суспендира работата на парламента. Сайед аргументира тези свои действия с недоволството от парализата на институциите на фона на високата заболеваемост от Ковид. В отговор председателят на парламента Рашид Гануши обвини президента, че е извършил преврат. Поддръжници на Гануши и привърженици на президента Сайед се замеряха с камъни и скандираха срещу опонентите си. Ден след тези събития обаче Гануши прикани своите поддръжници да избягват нови демонстрации и призова за политически диалог. А президентът Сайед се срещна с представители на гражданското общество и ги увери, че извънредната ситуация е временна, и че правата и свободите няма да бъдат засегнати.

Северна Македония, Албания и Сърбия направиха тази седмица още крачка към регионална интеграция. Споразумения, с които да бъдат установени общ пазар на труда и на стоките и услугите, подписаха в Скопие сръбският президент Александър Вучич и премиерите на Северна Македония Зоран Заев и на Албания Еди Рама. Инициативата, досега позната като „мини Шенген“, е с ново име – „Отворени Балкани“.

Принципите, които Република Северна Македония да защитава в отношенията си с България, бяха заложени в приетата от парламента в Скопие национална позиция, в която така наречените „македонски език и идентичност“ са определени за червени линии.

Според позицията „македонската идентичност“ черпи своята легитимност от многовековни традиции, предания, обичаи, колективна памет, манталитет, език и принадлежност към отделно географско и историческо пространство“. Позицията, предложена от опозиционната ВМРО-ДПМНЕ, беше подкрепена и от депутатите от управляващия Социалдемократически съюз на премиера Зоран Заев. България обаче изрази разочарование от приетия документ. „Този акт идва в момент, в който двустранният диалог между София и Скопие започна да преминава в по-положителна и обещаваща фаза“, заяви Министерството на външните работи в София.

В новините на тема „Covid-19“ преобладаваха информации за нови рекорди в броя на заразените и нови предпазни мерки.

Редица държави като Гърция, Япония, Иран, Казахстан отчетоха рекорди по брой заразени за денонощие. В Австралия локдаунът в най-големия град Сидни беше удължен до края на август, като спазването на ограниченията ще бъде контролирано и от армията. И в Гърция властите затегнаха контрола, след като в зоните с висок риск бяха включени 13 острова в Егейско море - сред тях са най-популярните туристически дестинации Санторини, Миконос и Родос.

Във Франция, според новоприетия закон ваксинирането на медицинския персонал става задължително, а посещението на ресторанти, кина, музеи, клубове и пътуването с влак и самолет, ще бъде възможно само след ваксинация или отрицателен тест. Подобни изисквания подготвя и Италия. Израел пък върна изискването за "зелен пропуск" за масови прояви с над 100 души, а хората на възраст над 60 години ще бъдат ваксинирани и с трета доза.

В Европейския съюз 70 процента от пълнолетното население вече е ваксинирано поне с една доза. Целта това да стане до края на юли е постигната, обяви тази седмица председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен.

През седмицата светът, освен всичко друго, беше и Олимпиада. Игрите в Токио набраха скорост и донесоха първите отличия. 

След медалистите вече е и България - Антоанета Костадинова взе сребро при стрелбата на 10 метра с въздушен пистолет. Олимпийските игри в Токио да бъдат знак за надежда в пандемичната ситуация - за това се помоли папа Франциск. "В този период на пандемия, нека Игрите бъдат знак на надежда, на всеобщо братство и здравословен състезателен дух, каза папата пред вярващите на площад „Свети Петър“.

Обзора на новините от света може да чуете в звуковия файл.

Прочети цялата публикация