Нов обрат: Партията на Слави Трифонов отлага еврото за далечното бъдеще

Налице е обрат в позицията на партията на Слави Трифонов по въпроса за влизането на България в еврозоната. В деня след изборите - 12 юли, Трифонов обяви първото си проектоправителство начело с Николай Василев и посочи членството в еврозоната сред основните приоритети на "Има такъв народ". Съвсем различна теза обаче разви на 4 август номинираният от партията за финансов министър Пламен Данаилов. Той смята, че България трябва да въведе еврото, когато "доходите на българите достигнат средноевропейските" и че въобще тепърва трябва да се дискутират плюсовете и минусите от влизането в паричния съюз. При положение че сега България е на около 50% от средноевропейските доходи, може да се очаква, че хоризонтът за приемане на еврото е след 20 до 50 години. "Моята позиция е, че тук не става въпрос дали, а кога трябва да бъде прието еврото. Еврото е добре да бъде прието, когато доходите на българите достигнат средноевропейските... Трябва да бъде отворен един голям дебат за плюсовете и минусите от въвеждането на еврото. Надявам се БНБ, заедно с Министерството на финансите, да отвори този дебат", каза Данаилов в сряда пред БНТ. Само преди около месец служебното правителство чрез финансовото министерство и БНБ препотвърдиха курса на България към еврозоната с целева дата на членството 1 януари 2024 г.  Министър Асен Василев дори публикува за обществено обсъждане националния план за приемане на еврото, който съдържа технически детайли около смяната на валутата и задълженията на търговците. Членството в еврозоната бе основен приоритет и за правителството на ГЕРБ, а бившият финансов министър Владислав Горанов и управителят на БНБ Димитър Радев бяха основните двигатели на присъединяването към чакалнята за еврото (валутно-курсовия механизъм ERM II) – на 10 юли 2020 г., и към Банковия съюз на ЕС – от 1 октомври 2020 г. Досега партията на Слави Трифонов не е поставяла въпроса за отлагане на членството в еврозоната в неопределеното бъдеще. А това е нещо, което би трябвало да бъде казано на избирателите още преди изборите, най-малкото защото целият бизнес у нас вече се е настроил за влизане в еврозоната. Бившият премиер Бойко Борисов за кратко се опита да свърне от поетия курс, заявявайки изненадващо през февруари м.г., че "няма да насилваме влизането в чакалнята" на еврозоната, докато "няма абсолютен консенсус" в обществото. Два месеца по-късно Борисов се извъртя на 180 градуса и заяви, че България в крайна сметка ще кандидатства за чакалнята за еврозоната до 30 април. Завоят дойде часове след като председателят на Еврогрупата обяви, че министрите от ЕС са се разбрали за спасителен пакет за съюза на обща стойност 500 млрд. евро. Около половината от тях ще бъдат достъпни и за държавите извън еврозоната, включително България. Другите 240 млрд. евро от спасителния фонд на еврозоната ще се ползват само от 19-те страни в паричния съюз. Въпреки че именно правителството на ГЕРБ постави целевата дата 1 януари 2024 г., остава неясно доколко тя е изпълнима, дори българските власти да направят всичко възможно процесът да приключи успешно. Със сигурност се знае, че българският лев трябва да премине успешно участието си във валутния механизъм ERM II (чакалнята за еврото) поне до 10 юли 2022 г. След това е необходим положителен доклад на Европейската централна банка и на Европейската комисия, както и постигане на съгласие сред държавите членки на еврозоната. България трябва успешно да изпълни и т. нар. Маастрихтски критерии за влизане в еврозоната, включително условието за ниска инфлация, което не успя да направи при последната оценка на ЕЦБ. Заради извънредните разходи покрай кризата с Covid 19 могат да се появят и проблеми, свързани с бюджетния дефицит. Българското общество продължава да е раздвоено за членството в еврозоната, сочи проучване на Евробарометър, публикувано през юли. 54% от българите одобряват стъпката, но 53% заявяват, че предпочитат приемането на еврото да стане "след известно време" или "колкото може по-късно". 47% смятат, че членството ще донесе предимно позитивни последствия, а 49% - предимно негативни. Хората се опасяват най-много от непосредствения ефект от присъединяването към еврозоната – покачването на цените, което е почти неизбежно в следващите години у нас заради очакваната по-сериозна инфлация, но според някои - и заради ценовата конвергенция. Колебанията в общественото мнение не са изненада, тъй като БНБ и кабинетът "Борисов 3" не предприеха широкомащабна кампания, която да информира и обясни на гражданите целия процес. По-голямата част от политическия и финансов елит у нас подкрепя влизането в еврозоната най-вече заради геополитическата принадлежност към центъра на вземането на решения в Европа и заради имиджовия ефект пред чуждите инвеститори. Директните икономически ползи са понижението на риска на страната, на лихвените проценти и възможността за ползване на спасителните фондове и механизми на еврозоната в случай на криза. За държава с доказани проблеми в регулацията, допуснала фалита на четвъртата си по големина банка (КТБ), от съществено значение е, че членството в еврозоната гарантира стриктен контрол върху българската финансова система, без рискове регулаторите да обслужват определени местни играчи в ущърб на обществото. Консенсусът за членството обаче не е 100-процентов. Има отделни икономически тинк танкове и финансови експерти, които твърдят, че членството в сегашната ситуация носи сериозни икономически рискове за страната. Например с приемането на еврото България ще трябва да се откаже от валутния борд и свързаните с него забрани за финансиране на търговските банки и правителството, тоест ще се увеличи чувствително рискът от неразумна фискална политика. С влизането в еврозоната България ще трябва да плати сериозни вноски в спасителните фондове и да поеме държавни гаранции. С това тя започва да носи и риска на проблемите в самата еврозона, в която има големи недисциплинирани и сериозно задлъжнели държави като Италия, Испания и Португалия. За България съществуват рискове и от продължително пребиваване в сегашната раздвоена ситуация, в която нито е в еврозоната, нито е извън нея. За първи път в историята на еврозоната към България и Хърватия бе наложено изискването за едновременно присъединяване към ERM II и към Банковия съюз на ЕС. Почти няма спор, че държавите, които членуват в Банковия съюз, но не и в еврозоната, са в доста неизгодна позиция да носят редица рискове, без да имат достъп до част от спасителните механизми на паричния съюз.

Прочети цялата публикация