Психиатри: Властта не е място за лечение на неврози и комплекси (обновена)

Необяснимите и притеснителни за обикновения човек изяви на политическия "елит" в България през последните седмици провокираха реакцията на психиатри и психолози. Те твърдят, че тези изяви имат не само политико-икономически и социологически, но и чисто психологически и психиатрични измерения, които са изключително важни за управленските качества на лидерите. Според специалистите много от българските политици страдат от "висок властохолизъм", "злокачествен управленски нарцисизъм", "синдром на придобития емпатичен дефицит", които имат реални обществени последствия. За Петър Илиев: Да влязат санитарите Актуалният повод за подобни анализи е телевизионното интервю на адв. Петър Илиев, номиниран за силов вицепремиер и вътрешен министър в проектокабинета на "Има такъв народ". Партията на Слави Трифонов очевидно държи изключително много на Илиев, за да го остави в състава на правителството си дори след като за юриста се появи обезпокоителна информация, че е плагиат. Петър Илиев, Скрийншот: Нова телевизия "Толкова натрапчива патология не ми е по вкуса. Аз предпочитам по-граничните варианти на човешката патология, тази, която е загатната, но прикрита и има нужда да бъде осветена, да стане видима за всички... Тук нещата са толкова ясни, че изобщо не се налага каквато и да било професионална интерпретация", коментира малко след интервюто психиатърът д-р Владимир Сотиров, който сред най-последователните в своята гилдия анализатори на публичните изяви на политическите лидери. "При този човек вероятно става въпрос за първичен нарцисизъм (а не за компенсаторен, вторичен нарцисизъм, както е при другия човек), както и че с цялостното си присъствие и поведение той представлява желан модел, към който другият човек се стреми и от който има нужда да бъде представен около него, за да го ползва като модел, чрез който да се опитва да преодолее собствения си комплекс за малоценност... но честно казано вече вдигам ръце - нещата са отчайващо безнадеждни! Да влязат санитарите...", пише психиатърът. За етиката на коментарите за психичното здраве Преди година, "вдъхновен от невротичните характеристики във външния вид и поведението" на тогавашния министър-председател Бойко Борисов, д-р Владимир Сотиров стартира фейсбук рубриката "Червеният конец на властта". Наскоро д-р Сотиров поднови анализите си, провокиран от червен конец, забелязан върху ръката на зам.-председателя на ИТН Тошко Йорданов. "Едно много широко разпространено поведение, основано на такива ирационални вярвания, е носенето на червен конец на китката с цел защита от негативни външни, невидими въздействия. Ако видите, че вашият лекар, особено вашият психиатър или психолог, носи червен конец, бягайте от него! Защото ако той лекува собствената си невротичност и ирационални страхове с червен конец, как очаквате да лекува вас по друг начин?! ... Когато обаче видите министър-председателят и неговите приближени министри да носят червен конец, имате сериозни основания да бъдете силно обезпокоени както за неговото психично здраве, така и за своето собствено благополучие. Защото решения на най-високо ниво в държавата се взимат мотивирани от страх. И не просто от страх, а от дълбоко ирационален, суеверен страх. Страх, който се "лекува" с червен конец на ръката, чукане на дърво и плюене през рамо", отбелязва Сотиров. Психиатърът смята, че коментарите, които прави въз основа на професионалните си познания, не нарушават етиката, а са в изпълнение на гражданския му дълг. По думите му злоупотреба с власт е ползването й за лекуване на лични нарцистични нужди. "Мисля, че много хора попадат във властта по същия механизъм, по който много млади хора избират да учат психология – те избират това, водени от интуитивно усещана, но неосъзната нужда да се лекуват. Проблемът е, че когато не осъзнаваш, тоест не разбираш какво правиш, лесно можеш да си навредиш, вместо да си помогнеш. А когато практикуваш публична власт по същия начин - неосъзнато, злоупотребявайки с нея, вероятността да навредиш освен на себе си, но и на големи групи от хора е нещо, което не може да бъде оставено на случайността и налага то да бъде осветлено. Ето затова е оправдано да обсъждаме психологическите/личностовите особености на политиците", аргументира се Сотиров. Пламен Димитров: Презрението към другите е симптом на злокачествен нарцисизъм Според бившия председател на Дружеството на психолозите в България и психолог с огромен опит Пламен Димитров редица научни изследвания доказват, че хората с висок властохолизъм често губят способността си да съпреживяват и да изпитват емпатия към другите човешки същества и губят връзка с обществено-политическата и икономическата реалност. "Хората с висок властохолизъм (нарцистично социопатичен компулсивен стремеж към власт, статус и управленски контрол) - проследени в изследвания от над 20 години - действат сякаш са преживели травматични мозъчни увреждания. Ще ги разпознаете както по засилената им раздразнителност и гневливост, така и по влошената преценка за рисковете и последствията от действията и взаимодействията си", пише Пламен Димитров в пост във Фейсбук. Според психолога това води до често необратимо изменение – неспособността тези хора да виждат нещата от гледната точка на другите и особено на тези, над които се опитват да доминират. "Говоря ви за т. нар. “Hubris syndrome”, който е изследван от много години. Аз наричам този синдром "властохолизъм" или "злокачествен управленски нарцисизъм", посочва Димитров. Според доктора по психология синдромът се познава по 14 симптома, от които най-важните са: загуба на връзка с обществено-политическата и икономическа реалност; необмислени, импулсивни и/или компулсивни публични действия/изяви; нечувствителност (липса на рефлексия) при демонстрацията на собствената некомпетентност; неспособност да се поема отговорност за последиците - в личен и обществен план - от собствените постъпки и изказвания; манифестирано презрение към другите (опоненти, партньори, широка общественост). Владимир Сотиров: Не е лошо Слави Трифонов да има психоаналитик В един от най-новите си постове психиатърът д-р Сотиров коментира публикувано през 2020 г. 7-минутно виртуално "интервю" на лидера на ИТН Слави Трифонов с дългогодишния журналист Мира Баджева, в което политикът коментира с госта си собствения си "егоцентризъм". На няколко пъти Трифонов се опитва да разбере от Баджева защото хората го смятат за егоцентрик. "Малко след втората минута, г-жа Баджева му каза в прав текст, че един ясен индикатор за "обуздано его" е способността да слуша повече другите около него. Равносметката от анализа на времето, което г-н Трифонов прекара в слушане на своя събеседник, когото беше поканил за да чуе какво мисли по въпроса с неговото его, е следния: 2:40 мин. говори г-жа Баджева, почти два пъти повече (4:25 мин) е времето, през което говори г-н Трифонов, прекъсвайки многократно своя събеседник. За времето, през което той говореше, произнесе 19 пъти личното местоимение "аз" и поне 9 пъти производната на "аз" частица: "мен/моя". Та, ето така той отрече отсъствието на "огромно его" и егоцентризъм у себе си", отбелязва Сотиров. Според психиатъра в представата на Слави Трифонов властта представлява "да мога да кажа на някакви хора да направят нещо", което Сотиров окачествява като "много елементарно разбиране за практикуване на власт, произтичаща от личността на един зрял човек". В "интервюто" с Мира Баджева Трифонов признава, че "няма психоаналитик". "Ами никак не е лошо да има! И никак нямаше да е лошо, ако през тези години беше имал – сега може би щеше да изглежда значително по-здрав и не така егоцентричен", смята психиатърът. Властта не е място за лечение на неврози и комплекси Според Сотиров в изявите на Трифонов и други политически лидери може да се открие "симулация на спонтанност и автентичност". "Подобно поведение на преиграване се нарича формиране на реакция, в случая - отричане на определен дефицит, определено неможене, чрез прекомерна демонстрация на обратното. Обаче това е напъната работа, изнасилена. Например, ако искам да прикрия стиснатостта си (дори и от себе си) мога да демонстрирам (дори само пред себе си) щедрост; ако искам да прикрия презрението и ненавистта си към хората, мога да се преструвам на филантроп, ако съм безидеен и скучен и искам да прикрия естествената си тъпота, мога да остроумнича и да разказвам смешки по сценарий, ако не се чувствам достатъчно мъж, мога да се преструвам на мъжкар, който гледа лошо и се държи неуважително (предизвикателно, даже агресивно) с другите, ако мисля, че съм жалък и незначителен, мога да се опитам да заблудя другите (но най-вече себе си) като създам политическа партия и обявя, че само аз (и моите зависими от мен служители) можем да съставим добре работещо правителство...", посочва психиатърът. По думите му това е защитен механизъм, който не е дълбоко патологичен, но определено не е сред зрелите защити, които психически здравите хора използват. "Формирането на реакция се причислява към невротичните защитни механизми и много често се открива при индивиди с невротична личностова организация", коментира Сотиров. Друг синдром, който психиатърът открива в изявите на водещите политици у нас, е комплексът за малоценност и свръхкомпенсация. Много често той се дължи на тежко детство. "Чувството за малоценност обикновено е неосъзнато и компенсирано с илюзорна представа за собственото величие, което обаче се нуждае от непрекъснато потвърждаване отвън... А ако (лицето с власт, б. р.) получи отказ, изпитва силна фрустрация, раздразнение и гняв, което може да доведе до агресия и санкциониране на онези, които отказват да обслужват тази невротична нужда на носителя на комплекса", подчертава психиатърът. Според него много типична характеристика на носителите на този комплекс е стремежът да се постигне лична компенсация и себеутвърждаване чрез убеждението за липсата на стойност у всички останали. "Колкото по-малък, слаб и незначителен се преживяваш вътре в себе си, толкова повече имаш нужда да се идентифицираш с позиции, през които да демонстрираш сила, власт, влияние, значимост. Сякаш се сдобиваш със сила и значение. Нищо, че тази сила и значение не произтича от теб, от личността ти, а идва отвън, от позицията, която заемаш – главен прокурор, министър-председател, почетен председател, изпълнителен директор, председател на борда на директорите… В аналитичната психология този процес се обозначава с понятието "идентифициране с персоната", обяснява Сотиров. Според него проблем за обществото е, че партиите, които се обединени не от ценности, а от личността на своя началник, влизат в много проблемен цикъл – ако (партийците, б. р.) не се подчиняват на нарежданията и изискванията на лидера, колкото и нелепи да са те, рискуват да бъдат низвергнати, изхвърлени извън играта, извън схемата с разпределението на порциите и да преживеят "тежка абстиненция". Психиатърът се спира и на някои инфантилни психически реакции на политиците. "Сърденето, оплакването, цупенето, обвиняването на другите, прекалено експресивната демонстрация на страдание, липсата на премереност и въздържаност са симптом за личностова незрялост или регрес... Разсърдил се Бойко Борисов, че никой не му бил благодарил! Разстроил се Слави Трифонов, че върху него се била изляла "такава невероятна помия"! ... Здравите хора не отиват във властта, за да обслужват чрез нея свои психологически потребности, произтичащи от ранни нарцистични травми или други интрапсихични конфликти. Здравите хора не са във властта, за да им благодарим или да се грижим за тях (за емоционалните им, вкл. нарцистични нужди), респективно, не се сърдят, когато това не се случва. Те са там, водени от алтруистични подбуди. И от чувството си за общност. Те използват властта в името на общия интерес. Нездравите хора използват властта в личен интерес, което е злоупотреба с власт. Използването на властта е част от тяхната невроза и представлява невротичния опит за "лекуване" на емоционални травми", твърди Сотиров. От личен опит, като лекар в психиатрична клиника, той твърди, че "преживяването на властта е невероятно". "Властта покварява, защото дава усещане за мощ, каквото никой друг стимулант не може да даде. Предлагам ви да мислим за властта (особено за институционализираната власт, облечена в униформа – не само военна) като за еуфоризираща дрога, с която може лесно да се злоупотреби", обяснява експертът.

Прочети цялата публикация