Журналист: Слави се оказа крайно амбициозен провинциалист и успя да изпревари Бойко
"Забелязвам, че с времето все по-упорито развивам потребността непрекъснато да търся непознати улици (чуждите земи имат способността измамно да внушават перспектива), на които обаче с изненада откривам единствено добре познати знаци от отдавна непотребно минало. Често това ме успокоява, но и малко ме отчайва, честно да ви кажа...
Предполагам, например, че за част от вас Тошко и ИНТ са били именно такава крива и непозната улица. Стъпвате за пръв път на нея и макар да няма официален знак, вие още в самото начало интуитивно знаете, че в дъното ѝ ви очаква надпис “Dead end”.
Ясно е, че е трудно да задминеш Борисов. Слави обаче се оказа крайно амбициозен провинциалист. И успя. Да изпревари Бойко. Ама с 200 го изпревари! А това вече официално се нарича - “конкурентна среда”. Конкурентна среда от брутална простота", пише журналистът Васил Петев във Фейсбук.
"Гъста мрежа от идиоти, и всички по шорти - тичат ли, тичат. Към dead end-а. И това на фона на неспиращия, кълчещ се танц на полуголата политическа грехота. Един-двама я гледат еректирало. Останалите обаче ги мачка унизителна импотентност. Защото, уважаеми приятели, очевидно не им стават пишките на нашите пишман мъжкари, не им стават и това е...
Комплексирани мъжлета, хлипащи кърджалийки, обикновени измамници и арогантни селтаци с шокиращо постоянство редят пъзела на общия ни провал. Вманиачени от страстта си за власт и пари тези хибриди на долнопробието постоянно се опитват да оригиналничат от най-високата народна трибуна. Тази на окаяната и дрипава, последна общонационална надежда.
Абе, тъжна история, уважаеми хора. Обидна история. И евтина история.
Паднахме. Баш на финала, паднахме. Трагично паднахме!
И то при положение, че още в самото начало всички интуитивно знаехме, че накрая ще прочетем единствено - Dead end.
Затова, помнете - некадърният клоун е единствено некадърен клоун. Само гримът му е различен.
Време е - смърт за некадърниците, свобода за цирка!"
Прочети цялата публикация