Гешев се загрижи за правата на обвиняемите и няма да дава информация на парламента

Главният прокурор Иван Гешев няма да даде на парламентарната комисия, оглавявана от Николай Хаджигенов, информация за дела срещу протестиращи, нито за подслушване със СРС-та. Това става ясно от отговори на прокуратурата до депутата. На няколко пъти Хаджигенов, който оглавява комисията за разследване на полицейското насилие по време на протестите и подслушване на недоволните от властта, е искал данни за конкретни дела от прокуратурата. Отговорът е бил отрицателен. Така Гешев продължава политиката си на пълно мълчание. Този път обаче има и друг аргумент – нарушаване на правата на обвиняеми, ако се действа по обратния начин. Главният прокурор пише и че не може даде информация за прилагане на СРС-та, защото това би било нарушение на закона. Прокуратурата неведнъж е разпространявала такива данни, но с оправданието, че наблюдаващият прокурор е разрешил. За вас СРС-та не може Миналия четвъртък Хаджигенов е изпратил писмо на Гешев, с което го е призовал да присъства на заседанието на комисията, насрочено за 18 август. За тогава е предвидено изслушване на шефове на служби и служители, участвали в прилагането на СРС-та, чрез които са били подслушвани протестиращи. Това се е случвало с оправданието, че има дело за готвен бунт и насилствена смяна на властта. Обвиняем по него е хазартният бос Васил Божков. Още през миналото лято прокуратурата пусна извадки от СРС-та, в които той си говори с журналиста Огнян Стефанов и тогавашния депутат от БСП Александър Паунов. Целта бе да се докаже, че Божков се опитва да радикализира протестите. Освен да присъства от Гешев са поискани информация и документи по делото за преврат, водено от спецпрокуратурата, както и доказателства, изготвени на база на СРС-тата срещу Паунов и Божков. На поканата за участие в заседанието от прокуратурата отговарят по следния начин: "Като изключим общоизвестния факт, че Народното събрание няма правомощия да призовава, би следвало да приемем, че се касае за покана за явяване по смисъла на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание...Ноторно известно е, че органите на съдебната власт не могат да участват в никакви форми на парламентарен контрол..." По повод искането за материали от СРС-та отговорът също е отрицателен. Аргументите са два. Първо – материалите по разследването са защитени от следствената тайна. И второ – СРС-тата са класифицирана информация и по силата на едноименния закона достъп до тях имат само определени хора – заявителите им (прокурор, полицай и т.н.), както и съдът, който е разрешил прилагането им. "Никакви други длъжностни лица и институции нямат право да изискват и получават информация в посочения смисъл", пишат от прокуратурата. Нямаме такава статистика Отказани са и данни за разследванията, водени срещу протестиращи, които настояваха за оставката на кабинета "Борисов" 3 и за тази на самия Гешев. Хаджигенов е поискал данни за тези производства, както и за мерките по тях (арест, гаранция, подписка и т.н.), както и за резултатите от тях – движение на преписки и евентуални присъди, ако има такива или други наказания. "Прокуратурата не води статистика по посочения от вас признак "досъдебни производства срещу протестиращи граждани" и не би могла да предостави информация в този смисъл. Нещо повече, събирането и обобщаването на информация по подобни признаци би означавало нарушение на конституционно признатите права на българските граждани", отговарят от държавното обвинение. Четете решенията на Конституционния съд Гешев, който вече обяви, че няма да се яви в парламента, защото това би означавало да се наруши конституцията, отново се е впуснал в тълкуване на нормите й, за да докаже, че депутатите не могат да му задават въпроси за конкретни дела. Тази формулировка бе записана в решение на Конституционния съд от 2017 г. по дело, започнало с искане на неговия предшественик Сотир Цацаров, и редовно служи за оправдание да не се дават конкретни данни на парламента. Гешев цитира и решение на КС от 2011 г., според което съдебната власт не може да се контролира от законодателния орган, т.е. от парламента. Гешев посочва, че според конституцията той внася в парламента доклади за работата на прокуратурата. В тези документи няма никаква конкретика, те представляват обемна статистика за всичко свършено през годината, но нищо повече от това. В отговора на прокуратурата се посочва, че всичко различно от тези доклади би било нарушение. "Осведомяването на народните представители за конкретно наказателно производство, за извършени действия по разследването, за събраните доказателства или за предстоящи процесуални действия може да доведе до нарушаване на редица права, включително и на правото на личен и семеен живот по чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи като част от националния правен ред и то не само по отношение на обвинените лица, но и относно пострадалите от престъпление лица и свидетелите по делото...", заявяват от прокуратурата.    

Прочети цялата публикация