Катастрофата Кабул и крахът на „експертната класа“

Думите не са достатъчни, за да опишат обхвата и дълбочината на историческия провал на администрацията на Джо Байдън в Афганистан. Танцуващи от щастие талибани и отчаяни клетници, които се катерят върху излитащ американски самолет и секунди по-късно падат от небето към смъртта си. Хаос на стероиди. Сюрреалистични сцени като от зомби апокалипсис. Нелепи обяснения от засрамено началство в Пентагона. Американски президент във ваканция, който буквално се крие с дни, докато репутацията на Америка се разпада пред очите на света. Кадри на евакуация от посолството в Кабул, които почти едно към едно повтарят падането на Сайгон преди 46 години.

След две десетилетия на напълно излишна и безплодна военна интервенция в Афганистан изтеглянето беше задължително и очаквано. Ала безумно некомпетентният начин, по който администрацията на Байдън го „планира“ и изпълни, шокира дори критиците, които отдавна публично провъзгласиха видимия когнитивен колапс на стария гафаджия Джо. 

Талибаните превзеха цялата страна и стигнаха до столицата за няколко дена. Там завариха „подаръка“ на Пентагона за тях – изобилие от скъпи боеприпаси и военни машини, оставени при трескавото и унизително бягане. За часове се изличи всяка следа от 20-годишни американски опити за изграждане на армия, правителство, институции и нация по западен модел. С цена от трилиони долари, които със същия успех можеха да бъдат изгорени или изсипани в океана.

Катастрофата Кабул е един от най-жалките и срамни моменти във външната политика на САЩ. За всички времена. Петно, което никога няма да се отмие от администрацията, генералите и службите.

А хаосът идва с няколко утежняващи вината обстоятелства. Дни преди превземането на Афганистан Байдън и началниците в Пентагона твърдяха, че това, което се случи, няма да се случи. Уверяваха публиката, че няма как да има кадри на евакуация с хеликоптер от покрива на посолството. На тичащи по пистите на летището тълпи, които се катерят по крилата и колесника на движещ се самолет и после падат от въздуха. На останали в капана на талибаните хиляди американски граждани без план за тяхното безопасно изтегляне. На освободени от затвора стотици ислямски терористи, които като бонус получават наготово и американски оръжия за милиарди долари...

Преди реалността подмолно да подлее вода на пропагандата, Джо и неговото вице Камала парадираха с „плана“ за изтегляне и с решенията на администрацията. Това трябваше да бъде звезден момент за обожествяваното в сервилните медии дуо. Байдън винаги е бил рекламиран от безгръбначни западни журналисти като абсолютен майстор на дипломацията и външната политика. „Америка се завърна“, писна президентът в началото на мандата си и безброй медийни тюлени запляскаха по команда с мокри плавници като в цирка.

„Възрастните идват да оправят кашата на Тръмп“, „Експертите се заемат с възстановяването на образа на Америка“, „Елитни възпитаници на престижни университети поемат нещата в свои ръце“, „Опитни и умни кадри се връщат в управлението“...

Тези фрази бликаха като радиация от корпоративните медии, подхващани от алгоритъма на технологичните гиганти и запращани в съзнанията на милиони хора. Облъчване с куха реторика, драстично разграничена от реалността на терен. От материалната, фактическа ситуация във всяка сфера на живота.

А реакциите на „експертната класа“ и „възрастните в стаята“ след краха в Афганистан изпълни ролята на допълнителна гавра с истината и нормалността. Американският президент се скри по време на апокалиптичните кадри на хаос и разпад, а дни след падането на Кабул трудно изчете кратко обръщение, без да признае каквато и да е било вина. И без да отговори на нито един журналистически въпрос. Нито един. Дори на традиционно избираните приятелски медии, с предварително подготвени питания, проектирани така, че да го представят във възможно най-добрата светлина.

Само си представете – по време на най-голямата външнополитическа криза за Америка от десетилетия действащият президент първо липсва, а после отказва да отговаря на журналисти. Талибаните дадоха пресконференция преди Байдън и за разлика от него отговаряха на въпроси. Чак дни по-късно той даде нещо като интервю, болезнено за гледане, само и специално за водещ, който преди години е бил съветник на Демократическата партия и комуникационен шеф при Клинтън. Сюрреалистична ситуация.

Другите „експерти“ се изявиха, като помолиха същите тези талибани да формират „инклузивно и представително“ правителство. Съвсем сериозно. Генералите в Пентагона бяха заети в последните седмици да нападат водещи от „Фокс нюз“ и да бълнуват за „белия гняв“ на американски граждани, които просто бяха против военните да бъдат официално индоктринирани с критическата расова теория. Службите също. Ето ги и резултатите.

Това е кашата на „класата от специално селектирани експерти“. Това е унижението на „опитния Джо Байдън“. Неадекватност и некомпетентност от друго измерение. Най-подготвените, най-образованите, с най-много ресурси, с подкрепата на най-голямата медийна машина в историята на човечеството... И какво произведоха – танцуващи талибани и хора, падащи от самолети. Кабул трябва да стане гробница на мита за „елитната експертна класа“. Но нещо ни подсказва, че тези хора ще продължат да „оправят нещата“. 

Прочети цялата публикация