След разкритията на служебния кабинет: ще има ли още "изчегъртване"?

Изпята песен ли е “изчегъртването”, с което се прочу настоящият служебен кабинет на президента Румен Радев? Или пък тази политика ще продължи и при третото правителство на президента?

Обективната действителност е такава, че още “изчегъртване” трудно може да има. След всички провалени опити за съставяне на правителство и противоречията между партиите, от които се очакваше да донесат промяната, тази политика би могла да предизвика обратния ефект. Пролетният ентусиазъм се е изпарил. В здравеопазването ситуацията изглежда непроменена - България отново страда от най-висока смъртност от Ковид-19, а високите енергийни цени и инфлацията създават напрежение. Освен това разрушаването на модела зависи и от действащ парламент, който да промени законодателната база, опаковала голямата корупция, и от редовно правителство, зад което има парламентарно мнозинство за реформи. Така че усилията за “изчегъртване” засега остават на стендбай.

Освен ако прокуратурата не бъде ефективна при проверка на сигналите, подавани ѝ от служебните министри. Почти сигурно е обаче, че в следващия назначен от президента кабинет няма да ги има двама от най-активните - Кирил Петков и Асен Василев, чиято политическа звезда изгря благодарение на ролята им на мъстители за разхищенията на предишните управници. Те няма да ръководят министерствата на икономиката и на финансите в следващия служебен кабинет, тъй като се заемат с политически проект. По всяка вероятност техните постове ще поемат най-доверените им заместници, които да следват предначертаната от предишните титуляри посока.

Кадрите си отиват, договорите остават

Служебното правителство смени областните управители, шефовете в МВР, директорите на горските стопанства, бордовете на държавните дружества. С нови ръководства са агенции и институции, които управляват голям финансов ресурс като Българската банка за развитие (ББР), Агенция “Пътна инфраструктура”, ДФ “Земеделие”, а тепърва ще бъдат сменени и директорите на Фонда на фондовете, управляващ част от европейските средства. Но служебното правителство не може да прекрати сключените договори. Затова и, независимо от разкритията за разхищения на публични средства, регионалният министър Виолета Комитова поиска и получи уверение от колегата си - министъра на финансите Асен Василев, че в бюджета за 2022 г. ще бъдат заложени 1.5 милиарда лева за пътища. Макар че Комитова смени ръководството на Агенция “Пътна инфраструктура” (АПИ), тези пари са все така дължими по договори за строителство и поддръжка на пътища. Контрактите са сключвани при управлението на ГЕРБ и разплащани по традиция в края на годината от излишъците в бюджета, без да са заложени предварително в разходите на АПИ. И макар Василев да съобщи вчера по БНР, че ще изпрати договорите на прокуратурата заради нарушения на ЗОП, плащанията трудно ще бъдат избегнати.

Служебното правителство не може да премахне механизмите, които позволяват да съществуват например in house поръчките. През тях, както разкриха Петков и Василев, се претакват милиарди левове към определени фирми или мрежи от фирми - било за пътища, било за язовири. Независимо че преди десетина година, когато се дискутираха промените в Закона за обществените поръчки (ЗОП), свързани с in house поръчките, тогавашният министър за еврофондовете Томислав Дончев се кълнеше, че те ще се използват за ограничен кръг дейности като например комунални услуги в общините като сметосъбиране и почистване.

Изгубената пътна карта

“Изчегъртване” реално се случи в ББР - министърът на икономиката смени ръководството, а то пък промени правилата за кредитиране след разкритията за концентрация на кредити в осем фирми. Но в енергетиката например, където са най-големите държавни дружества, не се стигна до съществени промени. Скандално е, че повече от три месеца в енергийното министерство, “Булгартрансгаз” и Българският енергиен холдинг не могат да открият пътната карта, подписана през 2017 г. между министъра на енергетиката от ГЕРБ Теменужка Петкова и руската компания „Газпром“ за проучване развитието на газопреносната мрежа на България. В нея са заложени стъпките по изграждането на газопровода “Турски поток-2”, който бившите управляващи от ГЕРБ предпочитаха да наричат “Балкански поток” - проект от особена полза за руските геополитически интереси. За “неоткриваемостта” на толкова важен документ все някой носи отговорност, но служебният министър на енергетиката Андрей Живков не отваря дума за това.

Добре забравено е как преди два месеца служебният премиер Стефан Янев обеща ръководеното от него правителство да внесе в 46-ото Народно събрание пакет от “потенциално добри закони, за да се направят промени, отговарящи на обществения интерес”. Накрая се оказва, че парламентът едва ще успее да гласува промени за редуциране на броя на лицата с охрана от НСО, но не намери време да гласува за отпадането на “златните паспорти”, за които България е критикувана от ЕС.

Срещу една и съща концесия

Изглежда, че третото президентско правителство ще има други приоритети и тонът е зададен. Обмислят се съществени промени като обявените от Асен Василев за концесионните такси, след като президентът наскоро коментира как “концесия” се е превърнала в мръсна дума. Необходимостта от повишение на концесионните такси в името на бюджетните приходи министърът на финансите аргументира с пример за канадската компания “Дънди прешъс”, която плащала ниска концесионна такса за златния концентрат, добиван в България. Съвпадение или не, но същите аргументи изтъкна и Любомир Каримански от “Има такъв народ”. Лидерът на “Атака” и бивш коалиционен партньор на ГЕРБ Волен Сидеров пък от години атакува същата концесия и дори беше внесъл искане в парламента за прекратяването ѝ. Едно е сигурно: след като отиващият си 46-ти парламент одобри актуализацията на бюджета, служебният кабинет ще раздава - на пенсионери, на медици, на бизнес. Разбира се, в интерес на хората, и по съвпадение преди избори.

Автор: Емилия Милчева

Прочети цялата публикация