Линас Линкевичус: Изкушението за стратегическа автономия на ЕС застрашава НАТО

Под влияние на събитията в Афганистан от това лято някои политици в Евросъюза отново настояха за европейска армия и повече самостоятелност на Съюза във външната политика. Но Западът може да бъде глобална сила само при координация между ЕС и САЩ, изтъкна дългогодишният външен и военен министър на Литва Линас Линкевичус в интервю за БНР.

Господин Линкевичус, Съединените щати и съюзниците им воюваха 20 години в Афганистан и накрая го оставиха обратно в ръцете на талибаните. Америка ли носи цялата вина за този провал?

"Неуспехите са част от живота. И е важно да си вадим поуки от тях, вместо да ги отричаме. На всички ни беше ясно, че мисията в Афганистан все някога трябваше да приключи - нямаше как да е безкрайна. Затова решението за изтегляне само по себе си беше разбираемо. Но изпълнението му повдигна много въпроси, заради които определено трябва да се поучим и в бъдеще да имаме по-добра координация.

Като цяло трябва да си дадем сметка, че неуспехът ни в нещо не значи непременно поражение. И че ще сбъркаме, ако започнем да се обвиняваме едни други. Особено вредно ще е ако се стигне до разцепление в алианса заради някои в Европа, които се изкушават да настояват за "стратегическа автономия" и за европейска армия. Това за мен може да се окаже дори пагубно за сплотеността на Евроатлантическия съюз".

Европейските съюзници са недоволни, че американският президент Джо Байдън не се съобрази с мнението им за сроковете и начина на изтегляне от Афганистан, също както президентът Джордж Буш се държа, след като започна войната през 2001-а. Дали този път поведението на Вашингтон няма да се окаже сериозен удар върху алианса с дълготрайни последици?

"Не бих казал удар, а по-скоро стрес-тест. Много е важно в бъдеще да избягваме такива ситуации. Не бива да разцепваме алианса, защото това би било по-тежък удар - поражение, ако щете - дори от случилото се в Афганистан. Ще трябва да направим усилие да го преодолеем".

"Западът е на смъртен одър", гласи една от пропагандните мантри на Русия, която несъмнено сега ще започне още по-настоятелно да се опитва да наложи своите интереси, след не само безславния изход от Афганистан, но и някои мекушави позиции на Байдън, като например за "Северен поток 2". Как да противодейства Западът с толкова накърнен имидж?

"Това, което изброихте, не са всички обезпокоителни събития, които се случват заради липсата на лидерство от страна на Запада. Спомнете си за събитията в Кавказ през 2008-а, когато 20 процента от територията на Грузия беше окупирана, за анексията на Крим през 2014-а от Русия и сега паспортизацията в Донбаския регион на Украйна, за отравянията на опозиционни фигури, някои от които са граждани на други европейски страни.

Всичко това са примери, че диктатурите определят какво се случва, а Западът е в позиция само да реагира на техните действия. Не че сме в по-слаба позиция, но определено не определяме ние дневния ред - не е у нас инициативата. А в геополитиката не може да има вакуум. Когато някой остави празнота, друг я запълва.

Затова трябва да променим тактиката и стратегията си така че да е ясно на всички какво да очакват от нас, включително опонентите ни. Сега процесът на вземане на решенията ни отнема твърде дълго време и много често сме ужасно закъснели. Това не бива да продължава".

Мъдро ли ще е Европа да се еманципира повече от могъщия си съюзник отвъд Атлантика, който е прекалено зает с вътрешнополитическите си проблеми?

"Твърде радикално би било да тръгнем автономно да си решаваме проблемите. Теоретично е възможно, но практически е неосъществимо. Не би било правилно обаче и само да разчитаме на Съединените щати. Трябва да действаме координирано с тях - да се допълваме, а не да се дублираме или да се конкурираме. Евроатлантическото единство е истинската ни ракета носител, и то не само по отношение на сигурността и отбраната, а въобще - в икономиката, в търговията... във всичко.

Понякога наистина диалогът помежду ни е труден. Но препятствията и проблемите между нас са преодолими. Ние европейците би трябвало наистина да разполагаме със средства да се справяме сами в ситуации, в които това е възможно. Но Западът може да бъде глобална сила във всички аспекти само ако координираме действията си от двете страни на Атлантика".

Европейският съюз се опитва без успех вече повече от 20 години да измисли как да се превърне освен в икономическа, и във военна сила. Пречи липсата на обща политическа воля на страните членки и не само това. Ще се промени ли това след събитията в Афганистан?

"Странно е, знаете ли, но когато бях министър на отбраната, а също и през годините, които прекарах в НАТО, никой не можа да обясни какво се има предвид под европейска армия. НАТО, както знаете, няма армия. Има общи нещакато въздушни системи за далечно радиолокационно откриване и управление, щабове и... това е. Военните контингенти са национални и се изпращат в състава на различните мисии на НАТО от армиите на европейските съюзници, Канада и Съединените щати.

Официални разговори за обща европейска армия, доколкото си спомням, докато бях министър на външните работи - в продължение на 8 години допреди няколко месеца - никога не е имало. Да, в кулоарите на заседанията ни въпросът беше повдиган неофициално, но никога не е стигал до официалния дневен ред. Защото - нека бъдем сериозни - ако трябва да развием собствени военни способности, ще трябва да запълним изключително много празнини.

Например за въздушен и морски военен транспорт Европа се нуждае от помощта на Съединените щати. Също и за съвременните асиметрични заплахи - за киберсигурността например. Трябва да работим заедно с американците, защото всичко това е много скъпо. Самостоятелността в това отношение би струвала доста на данъкоплатците и от тази гледна точка не би било рационално и в политически аспект.

Затова под "европейска армия" бих разбирал само съчетаване - при необходимост - на определени военни способности на отделни страни за изпълнение на задачи, поставени от Европейския съюз или от НАТО. Това е реалистичният подход, който би могъл да бъде приет в бъдеще, но пак няма гаранции, че ще е ефективен".

Как да бъдем сигурни, че интровертна Америка - сега или при някой следващ президент - няма да реши, че Европейската сигурност си е европейски проблем, защото не е в интереси на американската средна класа страната им да влиза в конфликт с Русия?

"Нека си спомним не толкова далечната ни история. След 11 септември, когато започна войната в Афганистан, американците поискаха от съюзниците си да бъде активиран Член 5 от Северноатлантическия договор - за първи път от създаването на НАТО. Тогава дори страни извън алианса се включиха, сред тях и Литва.

Вярвам, че това допринесе за решението на Съединените щати още през 2002-а, преди да се присъединим към НАТО, да обявят, че ще бранят балтийските държави, ако сигурността им бъде застрашена. Това беше много важно решение, защото промени нагласите в Европа. Тогава имаше много скептицизъм за присъединяването на бивши съветски републики към НАТО.

Ние не забравяме и затова каквито и да било съмнения, че Америка ще откликне при необходимост за нас са изключени. Вярваме на нашите съюзници. Няма причина да се съмняваме в гаранциите, които дава алиансът за сигурността ни".

Как ще оцелее Европейският съюз, ако се материализира наистина очакваната нова голяма мигрантска вълна? Мигрантският въпрос се използва и от външни, и от вътрешни за Европа деструктивни сили?

"Това е изпитание за нашите ценности и принципи и мисля, че трябва да намерим балансиран подход. Радикално е да се отрича миграцията, защото по принцип тя не е престъпление, а човешко право. И ако е легитимна, би трябвало да я приемаме като нормален процес. Но ако се злоупотребява - ако тези мигранти се използват като оръжие, или дори само като инструмент за натиск, както се случва на нашата граница с Беларус - това е вече нещо друго.

Затова трябва да направим така, че политиката ни по отношение на миграцията в Европейския съюз да е по-ефективна. Както и политиката за репатриране на мигранти, която в момента не е достатъчно добра. Трябва да отбраняваме външните си граници - да ги защитим и физически, макар и това доскоро да не беше много популярно.

Защото арсеналът за хибридни атаки срещу нас непрекъснато се обогатява. Спомнете си за зелените човечета в Крим, за мнимите линейки, с които се зареждаха с оръжия и боеприпаси терористичните групи в Украйна. А също и отвличането на граждански полет. Сега хибридното оръжие са мигрантите.

Определено имаме съседи, които не зачитат върховенството на правото и си имат собствени правила, които се опитват да налагат на околните. Затова трябва да сме готови да се справим с проблема заедно, защото той не е само на съседните на Беларус страни, а и на всички в организациите, в които членуваме".

.

Още по темата в звуковия файл.

Прочети цялата публикация