Грандиозна каша и грозни сцени: последните дни на 46-ото НС

Коментар от Ясен Бояджиев:

В последните дни от краткото си съществуване 46-ото Народно събрание забърка грандиозна каша около актуализацията на бюджета и най-вече около пенсиите. Мнозинство, съставено главно от ГЕРБ, БСП и ДПС, гласува взаимно изключващи се текстове, чието едновременно прилагане би взривило държавния бюджет. После в продължение на дни и куп заседания депутатите опитваха (някои искрено, други не толкова) да се измъкнат от тази каша, като пред погледа на смаяната публика се разиграха поредица грозни сцени, в които се редуваха празни приказки и безогледни лъжи, просташки обиди и откровена хулиганщина. Как и защо се стигна до тази ситуация? Отговорът на този въпрос може да бъде твърде показателен както за самото 46-о НС, така и въобще за състоянието на българската политика, за нивото на голяма част от българските политици и партии.

Глупост?

Някои биха отговорили на въпроса така: стигна се дотук поради недоглеждане, разсеяност, прибързаност или просто глупост. Да, със сигурност в състава и на този парламент имаше отделни депутати, които по някоя от изредените причини не са разбрали какво гласуват. Като цяло обаче можем да отхвърлим тази вероятност, защото мнозинството от забъркалите кашата депутати дадоха многобройни и недвусмислени доказателства, че го правят напълно съзнателно.

Откровено вредителство

Истинските мотиви за тяхното поведение са други. Първият може да се определи като откровено вредителство. При това едновременно в две основни направления. Най-напред - вкарвайки цялото събрание в заложения от тях капан, така наречените „стари” партии опитаха да натрият носа на „новите” (наричани още „протестни” или „партии на промяната”). И успяха. Още повече, че и отделни депутати от „новите” партии волно или неволно дадоха своя принос за цялото безумие. Второто направление е по-практично. Ангажирайки огромна част от краткото време на парламента с баталиите около бюджета, „старите” (основно ГЕРБ и ДПС) целяха да провалят приемането на промени в други закони - за НСО, Бюрото за защита и Закона за съдебната власт. И успяха. Така „царството” на главния прокурор и „бухалката” на специализираните съдилища и прокуратури останаха непокътнати за неопределено време. Оказа се, че статуквото на завладяната държава има достатъчно защитници, при това не само в споменатите две партии.

Див популизъм

Втората причина за разигралия се безумен сюжет около актуализацията на бюджета и най-вече около пенсиите е предизборната ситуация. Краят на поредния парламент за пореден път съвпадна с началото на кампанията за поредните избори и на повечето партии в тази ситуация законът за актуализацията им дойде като дюшеш, за да се развихрят в това, в което са най-добри - дивия популизъм. Мирисът на кокала (тоест - на властта, която минава през мястото в следващия парламент) се оказа по-силен от всичко друго. Затова повечето партии наддаваха щедро и безотговорно за гласовете на пенсионерите (и не само за тях) без оглед на очевидната заплаха за този и за следващия бюджет и на очевидните вреди за и без това едва крепящия се пенсионно-осигурителен модел.

Изключенията

Имаше и изключения - отделни депутати и парламентарни групи опитваха да се противопоставят на разиграващата се популистка лудост. Задачата им бе неблагодарна (излезе, че „не ги е грижа за пенсионерите”), а и непосилна - в българската политика позициите на здравия разум и отговорното отношение към избирателите и данъкоплатците са слаби. Или поне така изглеждаше в отиващия си 46-и парламент. И не, това не е истинският парламентаризъм, от който България има нужда.

Прочети цялата публикация