Разривът заради новия военен съюз се задълбочава: Франция обръща гръб на Великобритания

Задълбочава се разривът между западните сили заради създадения миналата седмица по инициатива на американския президент Джо Байдън Индийско-тихоокеански съюз (AUKUS) между САЩ, Австралия и Великобритания. Вследствие новия пакт Франция - която не е включена и разбрала за инициативата само няколко часа преди публичното ù оповестяване - претърпява загуба от 37 милиарда долара. На такава стойност са 12-те френски ядрени подводници, които Канбера трябваше да купи от Париж - голяма сделка от 2016 г., която новото международно позициониране в сферата на отбраната осуети.

Днес френският министър на отбраната отмени разговори с британския си колега.

Британският министър-председател Борис Джонсън побърза заяви, че Франция няма от какво да се притеснява във връзка с новия пакт. По време на полет за Ню Йорк, където ще участва в Общото събрание на ООН, премиерът настоя, че френско-британските отношения са "неизкореними", че двете страни имат "много приятелски отношения", които описа като отношения "от огромна важност". "Нашата любов към Франция е неизкоренима", подчерта Борис Джонсън и увери, че AUKUS по никакъв начин не е предназначен да бъде "игра с нулев резултат", че съюзът не е предназначен да бъде "изключващ", че "не е нещо, от което някой трябва да се притеснява и, в частност, нашите френски приятели".

Срещата между Флорънс Парли (Франция) и Бен Уолъс (Великобритания) - насрочена за тази седмица в Лондон - обаче няма да се състои. Лорд Рикетс - бивш британски посланик във Франция, който трябваше да бъде съпредседател по време на двудневните разговори, потвърди, че срещата е "отложена за по-късна дата".

Създаването AUKUS - новинарските материали за което отбелязаха и факта, че в тържествения момент Байдън забрави как се казва австралийския премиер и нарече Скот Морисън "този колега там долу" - е възприемано като опит за противопоставяне на китайското влияние в района на Южнокитайско море - сложи край на сделката за подводниците между Австралия и Франция.

Френският външен министър Жан-Ив льо Дриан описа случилото се като "нож в гърба", който представлява "неприемливо поведение между съюзници и партньори". Светкавично президентът Еманюел Макрон извика посланиците си от Вашингтон и Канбера за консултации във Франция - безпрецедентен ход спрямо съюзници.

Междувременно Австралия защити прекратяването на сделката с Франция в полза на AUKUS. Министър-председателят Скот Морисън отхвърли обвиненията, че Австралия е излъгала с твърдението, че Франция е знаела, че Канбера е готова да наруши сделката. В неделя Морисън заяви: "В крайна сметка, това беше решение за това дали подводниците, които бяха създадени на висока цена за австралийските данъкоплатци, щяха да са в състояние да свършат работата, от която се нуждаехме, когато постъпят на въоръжение. Нашата стратегическа преценка, базирана на най-добрите възможни съвети от разузнаването и отбраната, беше, че това не би се случило".

Споразумението означава, че Австралия се превръща в едва седмата страна в света, която ще оперира с подводници с ядрени реактори. Останалите са САЩ (68 бр.), Русия (29 бр.), Китай (12 бр.), Великобритания (11 бр.), Франция (8 бр.) и Индия (1 бр.).

Пактът отваря вратите също така за споделяне на кибер възможности, изкуствен интелект и други подводни технологии.

Враждебно към него се отнася и Китай, който обвини трите сили, че носят "манталитета на Студената война".

В понеделник Северна Корея, която има внимателно наблюдавана програма за ядрени оръжия и ракети, предупреди, че ходът може да разпали надпревара в ядреното въоръжаване. "Това са изключително нежелани и опасни действия, които ще нарушат стратегическия баланс в Азиатско-тихоокеанския регион", твърди държавната медия KCNA, която цитира Министерството на външните работи на Северна Корея.

Прочети цялата публикация