Адв. Екимджиев за ФАКТИ: Прокуратурата доказа готовността на главните прокурори да търгуват нейната независимост

“Несъмнено преместването на Бюрото за защита в Министерството на правосъдието е правилно. За това имам както чисто юридически, така и етични аргументи”.

Това каза в интервю за ФАКТИ адв. Михаил Екимджиев. Разговаряхме с адв. Екимджиев относно преместването на Бюрото за защита на свидетели от главния прокурор към министъра на правосъдието, което беше гласувано в последния ден на 46-тото Народно събрание, относно закриването на специализираното правосъдие у нас и по въпроса започна ли съдебната реформа.

“Юридическите са, че ако това наистина е Бюро за защита, то е и Бюро за защита на свидетели, което означава, че защита на свидетел може да иска както прокуратурата, така и адвокатурата в един наказателен процес. От тази гледна точка, както спомена проф. Даниел Вълчев - и дотук аз съм съгласен с него, това е проблем с равенството на страните и на процесуалните възможности в наказателния процес, тъй като прокуратурата би могла по своя инициатива да осигури закрилата на свидетели и да контролира начина, по който те са закриляни, докато адвокатите нямат никаква възможност в тази насока. Получава се един чисто процесуален дисбаланс. Това обаче е само занаятчийската, формалната страна.

По-важната страна беше и тя е очевидна за всички, че зад благовидния претекст за създаването на това Бюро за защита - да брани магистрати и свидетели, стои реалността. То беше създадено, за да охранява Гешев и да обгрижва егото му, включително за да може Гешев да го използва като една преторианска гвардия или като въоръжено паравоенно формирование за някои по-специални операции каквито бяха например нахлуването в Президентството, каквито бяха нахлуванията на хора от това Бюро по време на разследването на обвиненията срещу Васил Божков. Създаде се едно паравоенно формирование с неясен статут, което хем имаше право да носи оръжие и да упражнява сила, което по Конституция е прерогатив на изпълнителната власт, като изпълнителната власт през парламентарния контрол може да бъде контролирана от парламента в една парламентарна република, хем формално това Бюро беше подчинено на съдебната власт и имаше и някакви разследващи функции, което го правеше неконтролируемо през парламентарния контрол.

Съвсем логично първото му място - в структурата на Министерството на правосъдието, защото през министъра на правосъдието парламентът можеше буквално при всяко изслушване на министъра в петъчния парламентарен контрол да научава какво прави това Бюро, какви пари се разходват за него, колко души охранява - изобщо да се добива една текуща представа за смисъла, за резултата от неговото съществуване. Премествайки го на подчинение на главния прокурор, това Бюро придоби част от безконтролността и недосегаемостта на своя тартор - на самия Гешев, на главния прокурор. Видяхме колко трудно беше парламентарната правна комисия да получи информация колко души е охранявало това Бюро от момента на създаването му, с какъв статут са били тези хора, за да се разбере, че основната му функция е била да охранява лично главния прокурор. Това доказа неговата ненужност и неоправдаността на разходването на тези милиони за съществуването му”, обясни адв. Екимджиев.

На въпрос как оценява преместването на Бюрото за защита на свидетели към Министерството на правосъдието и беше ли това стъпка към реформата в правосъдието, адв. Екимджиев отговори: “Във всички случаи това беше добра стъпка, но несъществена. Човек трябва да прояви повече въображение, за да си представи, че това изобщо е стъпка, свързана със съдебната реформа. Бюрото не е съдебен орган. То е една структура, която според Конституцията би трябвало да е подчинена на изпълнителната власт. Охраната на свидетели и на магистрати в Европа се извършва най-често от специализирани полицейски подразделения и по изключение от служби към Министерство на правосъдието. Никъде тя не е в съдебната власт. Това беше един български прецедент, който допълнително да засили правомощията на главния прокурор и неговата фактическа безконтролност чрез липсата на контрол над това паравоенно формирование. Чудесно беше, че това преместване се случи, макар и в последния ден, в последния момент от работата на 46-тото Народно събрание, но това само в една пределна добронамереност и юридическо въображение може да се интерпретира като стъпка в посока съдебна реформа. Съдебната реформа в България има много, много по-сериозни задачи”.

Разговорът премина към въпросните сериозни задачи на съдебната реформа у нас. “Нужно е да се решат редица структурни проблеми като статуса на главния прокурор, мястото на прокуратурата сред органите на държавно управление в България, въпросът дали трябва да има специализирано правосъдие и ако да, дали то трябва да бъде в сегашната му форма - чрез специализирани съдилища и прокуратури, или - каквато е идеята на Янаки Стоилов, чрез една специализация на съдебни състави и отделения в рамките на апелативните съдилища. Това е ядрото на съдебната реформа, с която трябва да се започне”, посочи адв. Екимджиев.

“Разбира се, нуждата от закриването на специализирани съдилища би било една правилна стъпка, тъй като за годините на съществуването си те доказаха своята неефективност. Те бяха създадени с две основни цели - да громят организираната престъпност и високата, главно политическа корупция. Нито едното, нито другото се случва. Прокуратурата произвежда в престъпни групи най-често семейства, занимава се с дребнотемия или с разчистване на сметки с политически и бизнес конкуренти на хората във властта, набелязва си мишени, които атакува без оглед на това дали са извършили престъпления или не. Тази паралегална цел, за която бяха употребявани специализираните съдилища, доказа тяхната несъстоятелност и неефективност.

Отделно от ролята им на политическа бухалка, те бяха използвани главно за одобряване на използването на специални разузнавателни средства, за одобряване на брутални претърсвания и изземвания, за задържания под стража, които в някои случаи - както с Николай Банев, продължиха повече от две години и половина. Специализираните съдилища и прокуратури се превърнаха в една репресивна машина, която стои като цирей в съдебната система. Абсолютно излишна, компрометираща самата идея за независимост и надпартийност на съдебната власт и за нейното предназначение да укрепва върховенството на правото. Би трябвало да бъдат възможно най-скоро закрити”, каза още той.

“Паралелно с тяхното закриване обаче могат да се извършат сравнително бързи законодателни промени на няколко текста в Закона за съдебната власт и в Наказателно-процесуалния кодекс, чрез които да се ограничат правомощията на главния прокурор да дава задължителни указания на долустоящите прокурори, свързани с вътрешните им убеждения по основните въпроси на досъдебното производство - дали да се образува досъдебното производство, дали някой да бъде привлечен като обвиняем, ако бъде привлечен, каква да бъде квалификацията на престъплението, за което той ще бъде обвинен, и свързаните с това мерки за процесуална принуда - дали да бъде задържан под стража, дали да бъдат наложени някакви обезпечителни мерки върху негово имущество, дали и как да бъдат проведени претърсвания и изземвания. Всичко това според действащите Наказателно-процесуален кодекс и Закон за съдебната власт може да бъде разпоредено на всеки прокурор от горестоящия му прокурор. Когато се говори за горестоящ прокурор, на върха на тази пирамида, разбира се, е Иван Гешев. Той може да разпореди всичко на всеки, като започнем от стоящия под него заместник-главен прокурор и стигнем до последния младши прокурор в най-затънтената провинциална прокуратура. С няколко сравнително лесни промени в НПК и Закона за съдебната власт това може да бъде променено. Това са приоритетите на законово ниво, които биха могли да олицетворяват съдебната реформа. С тях от един процесуален сатрап, главният прокурор може да се превърне в един административен координатор”, посочи адв. Михаил Екимджиев.

След уточнението, че главният прокурор в публичните си изяви представя себе си именно като един обикновен административен ръководител, адв. Екимджиев коментира: “Така му изнася да говори. Той просто се хваща за една промяна в Конституцията, която промени текста, че прокуратурата е централизирана. Това вече не е записано, но точно тези текстове в Закона за съдебната власт и в Наказателно-процесуалния кодекс не бяха променени. Макар конституционният текст да е променен и там да не пише, че прокуратурата е централизирана, на законово ниво нейната пирамидална структура и централизация продължава да съществува и с това се злоупотребява системно от главния прокурор”.

Адв. Екимджиев посочи, че освен изброените промени в НПК и Закона за съдебната власт, за да има съдебна реформа са необходими промени и извън наказателното право. “Има куп въпроси, които трябва да бъдат решени. Например въпросите с отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани. Все още обхватът на тази отговорност не е достатъчно широк, все още има противоречива практика, все още има много хипотези, в които на държавни органи трудно се търси отговорност - например на парламента за вредни закони, които след това са обявени за противоконституционни”, посочи той.

“Аспектите на съдебната реформа са много. Най-болезнената рана обаче е свързана с мястото и ролята на прокуратурата. След тези законодателни инициативи, които биха могли да се извършват с обикновено мнозинство - 50% плюс 1 от гласувалите народни представители, следващата решителна стъпка трябва да стане с една конституционна промяна, при която да бъде променен статутът на прокуратурата. Дали тя ще премине към изпълнителната власт, или ще бъде извадена от съдебната власт и ще продължи да съществува като някаква независима агенция или институция, това не е решаващо. Важното е, че тя наистина няма място в съдебната власт. За 30 години съществуване на Конституцията - станаха над 30 години това лято, прокуратурата доказа нежеланието да бъде независима и готовността на главните прокурори да търгуват нейната независимост, сякаш не става въпрос за публична институция на демократична държава, а за магистрална проститутка. Нека ние като суверен да решим от кого ще бъде зависима прокуратурата, дори ако трябва да е зависима от изпълнителната власт, вместо това да се решава от съответния главен прокурор в зависимост от неговите настроения и предпочитания”, категоричен беше адв. Михаил Екимджиев.

Разговорът премина към въпроса със закриването на специализираното правосъдие и фактът, че то беше гласувано на първо четене в последния ден на 46-тото НС. На въпроса дали това гласуване е по-скоро позитивно от гледна точка на факта, че има готовност за закриването, или по-скоро негативно, защото гласуването е само на първо четене и няма реална стойност, той отговори: “Тази гледна точка може би ще зависи от това какви ще бъдат резултатите от следващите избори. Ако там наистина се очертае едно реформаторско мнозинство, поне по отношение на съдебната система, това, което се случи в последните дни на 46-тото НС, може да бъде един символичен знак за приемственост. Няма никаква юридическа стойност, всичко трябва да започне отново, разбира се, но някак не е като да се тръгне на гола поляна, защото основните политически играчи ще бъдат и в 47-мия Парламент. По-неприемливо би било за техните избиратели, след като в предходното НС са показали политическа воля и готовност да направят тази стъпка, след като са я гласували на първо четене, тя да бъде забравяна или забавяна твърде дълго. Някакъв политически знак и символ има. Разбира се, той би могъл да бъде пренебрегнат, ако други приоритети се окажат на по-предни места за новите парламентарни мнозинства”.

В края на разговора адв. Екимджиев коментира възможността у нас да бъде приет закон за лустрация против корупцията - тоест еквивалент на глобалния американски закон “Магнитски”.

“Вариантите за реакция след санкциите по “Магнитски” са два. Единият е да си кажем, че това не ни интересува, че това е акт на една далечна държава, разположена на 6-7 хиляди километра от нас и затова ние, като български юнаци и като суверенна държава, не сме длъжни да реагираме на сигналите от американското правителство. Имаме право като суверенна държава да направим това. Само че това би ни обрекло на тотална икономическа и политическа изолация. Затова то не е нито разумно, нито цивилизовано спрямо партньорска държава, нито прагматично, защото вредите от такъв тип балканско юначество и репчене биха били изключително тежки за икономиката и за публичния ни имидж.

Нямаме друг полезен ход, освен да създадем протокол, вместо да има такова лутане като това от началото на май досега - да се правят някакви странни списъци без ясна правна стойност и последици, без да се знае какви права има държавата, какви са правата на защита на засегнатите лица. От всяка гледна точка е добре да се направи - и то приоритетно, подобен закон, който да вменява определени задължения на българските институции и да се образуват разследвания, да се налагат санкции и т.н. след адекватна комуникация с американските служби и след получаване на допустимата според техните закони информация”, смята той.

“Големият въпрос тук обаче не е какво да направим. Ключовият въпрос е защо по дяволите нашата прокуратура и нашето МВР не могат да видят това, което чужди служби виждат буквално от сателитен поглед. Нашите служби, които имат цялата информация и имат задължение да наблюдават, не го правят. Ако нашата прокуратура, ако нашата ДАНС, ако нашето разузнаване бяха на мястото си, нямаше да се стигне до списък “Магнитски” и нямаше да си задаваме този въпрос какво да правим след санкциите “Магнитски”, допълни адв. Екимджиев.

“Основната ни задача е така да реформираме правоохранителната система, че тя да работи достатъчно добре, за да не се налага американците от другия край на Земята да ни казват кои са ни престъпниците”, завърши той.

Прочети цялата публикация