Mediapool.bg | 24.09.2021 10:08:44 | 101

Строежът на газовата връзка със Сърбия заседна във ВАС


Четирима участници в търга за строител на газовата връзка между България и Сърбия обжалват избора на фирма за участъка на наша територия, но въпреки това София е уверена, че връзката ще бъде изграден в срок. Това е заявил българският министър на енергетиката Андрей Живков по време на среща със сръбската си колежка Зорана Михайлович в рамките на министерската среща на Партньорството за трансатлантическо енергийно и климатично сътрудничество (Р-ТЕСС), провела се във Варшава, Основната тема на разговора им е бил именно напредъкът по строежа на междусистемната връзка, за която двамата министри са се съгласили, че е ключова за диверсификацията на източниците и маршрутите за доставка на природен газ за региона, особено в синергия с изграждането на междусистемната връзка Гърция – България. За изпълнител на 62-километровия български участък от газопровода от София през Калотина до Ниш, с обща дължина от 170 км, бе избран консорциумът ДЗЗД "Кенпайп БГ", в който българският клон на канадската "Кенпайп Индъстрис Интернешънъл" и българското ѝ дружество "Кенпайп Индъстрис Интернешънъл България" държат съответно 5 и 95 на сто. Неговата оферта за 136 804 865.99 лв. без ДДС не бе най-евтината, но най-евтиното предложение получи слаба техническа оценка. Решението на възложителя на поръчката – "Булгартрансгаз", бе обжалвано пред Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) от петима от останалите претенденти. Единият иск не бе уважен, а останалите четири бяха обединени в едно производство. Антимонополният орган обаче не уважи жалбите, макар и с особеното мнение на двама от членовете му. Решението на КЗК е било оспорено пред Върховния административен съд и от четирите компании, става ясно сега от думите на Живков. Пред КЗК жалби подадоха "АйБиЕс-Интергаз", ДЗЗД "Интернешънъл Газ" на българската "Главболгарстрой", отстранената ДЗЗД "Нова газ 2021", в която водещ участник е свързваната с Христо Ковачки "Атоменергоремонт", и италианската "Бонати". Съгласно обявената поръчка строежът на българското трасе трябва да приключи за 350 дни от подписването на договора с избрания изпълнител. Доколкото не е ясно кога ще бъде сключен такъв, е спорно дали газопроводът с капацитет 1.8 млрд. куб. м годишно ще заработи в записания в междуправителствен ангажимент на България и Сърбия срок за пускане в експлоатация до май 2022 г. Очаква се интерконекторът със Сърбия да се захранва от газовата връзка с Гърция, която се забави също и според последния график ще заработи до юли 2022 г. Зорана Михайлович е отбелязала, че тази връзка е важна за диверсификацията на газовите доставки в Сърбия, но не е коментирала докъде е стигнала процедурата за изграждането на трасето на сръбска територия. Тя и Живков са обсъдили и предстоящото свързване на електроенергийните пазари на двете държави, което ще улесни още повече търговията с електроенергия между тях. В рамките на участието си в срещата във Варшава министърът на енергетиката е разговарял и с европейския комисар по енергетика Кадри Симсон, съобщиха от пресцентъра на ведомството. Основната тема е била разработването на стратегия за плавен преход на въглищните региони в България. Липсата на такъв документ е една от основните пречки пред внасянето на Плана за възстановяване и устойчивост в ЕК. Брюксел настоява страната ни да се ангажира с конкретна дата за затварянето на въглищните електроцентрали, което обаче е политическо решение, с каквото служебното правителство предпочита да не се ангажира. Министър Живков е потвърдил амбицията на служебното правителство, въпреки ограничения си мандат, да изготви поне работен вариант на стратегията, която ще осигури визия за бъдещето на въглищните региони. "Заварихме ситуация, при която по тази стратегия не беше свършено нищо. Започнали сме работа по документа, но се нуждаем от още малко време за успешното му завършване", изтъкнал служебният енергиен министър.

Прочети цялата публикация