Кой трябва да поеме ремонта на българската военна техника

Една идея не мина през комисията по обрана между двете четения на актуализацията на бюджета за 2021-ва. Да се постави силно ограничение за разходи за продукти и услуги по българската отбрана към страни извън НАТО и ЕС. А изключение да се прави за ремонти в Украйна и Грузия. На фона на това, че голяма част от техниката е отпреди демокрацията възможно ли е това. Добромир Видев продължава по темата.  

 Според дългогодишния военен експерт Велизар Шаламанов причината за предложението му е била да се намали корупционния натиск. Депутатът от „Демократична България“ обяснява, че този риск става особено висок в края на годината, когато започват да се правят рамкови договори и „ин хаус“ възлагания. 

 „Средства, които не са усвоени са приоритетни за армията задачи в същност се разпиляват по второстепенни цели за придобиване на продукти услуги и на второ място - често тези продукти услуги и се придобиват от страни, извън НАТО и Европейския съюз. Което допълнително е риск за оперативната съвместимост и за сигурността на нашите системи. Така че тези две предложения не са свързани с харчене на пари, а са свързани с ефективност на разходите, насочени към основните цели - придобиване на нови оперативно-съвместими способности, дълбока интеграция на България в НАТО и Европейската отбрана, намаляване на риска нецелесъобразни и неефективни разходи чрез рамкови договори и ограничаване на зависимостта от страни, извън НАТО и Европейския съюз. Имаме примери“.  

Само през последните години страната ни ремонтира 8 самолета СУ-25 в Беларус за около 85 милиона лева. В ТЕРЕМ за пет милиона лева са ремонтирани танкове Т-72. С участието на държава, която не е член на ЕС и НАТО. А данни показаха, че между 2006-2020-та година поддръжката на МиГ- 29 от Русия е на стойност 275 млн. лева без ДДС.  

„През следващите години реалността е такава, че ще се наложи да продължим да разчитаме на една съществена част от наличните оръжейни системи, произведени в Съветския съюз или по лиценз на държави от бившия Съветски съюз“, обобщи преди месец и сегашният служебен министър на отбраната Георги Панайотов. Без да посочи други варианти за ремонт.  

„Дали можем да се справим със съветската техника, без участието на Русия и Беларус, е въпрос, който според мен има отговор и отговорът е тясно сътрудничество с Украйна, Полша и другите страни от Източна Европа“, предложи Велизар Шаламанов сега.

През 2015-та тогавашният военен министър Николай Ненчев сключи с Полша договор за ремонт на двигатели на МиГ-29. Срещу Ненчев започна съдебно дело, беше оправадан. В следващите 6 години обаче никой негов наследник не повтори опита. Не защото се страхува, че ще бъде подведен под отговорност. А защото Русия заплашила поляците, че ще им отнемат лиценза. По времето на моя предшественик, Ненчев, поляците бяха отговорили, че повече не мога да правят ремонти на Миг-29, защото руснаците ще им вземат лиценза за ремонт. Тоест, тази възможност отпада. Грузия никога не е съществувала като възможност. Защото там военните предприятия, които, те са свързани с ремонтите на СУ-25, още далечната 2008-ма година първо са унищожени от войната между Русия и Грузия. И второ и руснаците са им отнели и на тях лицензите. Тоест и това не може да се случи. Украйна не може да ремонтира нито СУ-25, нито Миг-29. Беларус може, но Украйна не може. Имаме примери и с други източноевропейски държави – членки на НАТО и на ЕС. Чехите нямат лиценз. Но чехите ползват лиценза на руската фирма, която е производител на Миг-29. Поляците работят с Беларус. Ние също направихме ремонтите на нашите самолети Су-25 в Беларус. И не виждам каква е логиката на подобно предложение. След като ние от Западна Европа, тоест от т.нар. западна техника имаме няколко транспортни хеликоптера и няколко транспортни самолета.   Като изключите „Спартан“ –ите и „Кугър“-ите, това означава, че нищо в българската армия не трябва да се ремонтира. Тука има една глупава политика и нищо повече. Задавам си простия въпрос. Защо в България има хора, които се опитват да се правят на по-големи католици от папата. Тоест на по –големи русофоби от Джо Байдън, допълни Красимир Каракачанов.

Той оценява положително позицията на комисията по отбрана, която между двете четения на актуализацията на бюджета за 21-ва година, не допусна да мине предложението за ограничение на разходите за продукти и услуги по българската отбрана към страни извън НАТО и ЕС.  

"Най-вероятно се е намерил здрав разум, защото това е глупаво политиканстване. Буквално престъпление. Това означава за унищожиш армията на Република България. Означава – изхвърлете три четвърти от българското въоръжение. Дайте им една тояга и армията да си играе на войници, защото тя няма да има оръжие. Ако следващият Парламент е като последните два, всяко едно безумие е възможно".

 

Членовете на комисията по отбрана и в този парламент имаха и друг аргумент да спрат това предложение. Депутатът на ИТН и бивш заместник-военен представител на България в НАТО Александър Александров обясни, че: 

"Всичко е свързано с процесите на модернизация и превъоръжаване на българската армия. Постепенно този въпрос ще отпадне. Но ние имаме техника, която в момента до 2028-ма – 29-та година, в авиацията преди всичко и други - зенитно-ракетни комплекси, противовъздушната отбрана които просто няма къде на друго място. При сегашното състояние на въоръжените сили и необходимостта от поддържане на определени видове въоръжение и бойна техника, много е важно възстановителните ремонти да бъдат там, където са основните производители, лицензираните".  

За да не „падат самолети“, както обясниха други депутати, определяйки темата за ремонта на техниката като „много деликатна“. Наскоро имаше инцидент с паднал в Черно море изтребител. Но неокончателният доклад отхвърли версията за отказ на техниката. Извън това, темата за прекратяването на зависимостта от Русия при ремонта на техника със сигурност ще влезе в политическите дебати преди изборите. Велизар Шаламанов остава оптимист, че идеята му за мораториум ще мине. Рано или късно.  

"Аз мисля, че поддръжници за ускорена евроатлантическа модернизация на армията има във всички партии. И най-вече в българското общество. А сега в тази актуализация не мина, но е много окуражаващо, че това вече е в дневния ред на парламента. Този дебат вече е започнал, ще продължи в хода на предизборната кампания. И ще намери отражение в приемането на бюджета за 22-ра година. Предизборната кампания е много важно време за политически дебат и за постигане на съгласие в обществото. Аз съм абсолютно уверен, че българското общество иска силна армия, модерна армия, интегрирана в НАТО и Европейската отбрана. И изключване на зависимостта от страни, които са извън НАТО и Европейския съюз".  

Засега процесът на модернизацията на армията ще върви паралелно с ремонтите на старата техника. Независимо къде ще бъде правено това. За да може дори и с „ограничените си ресурси, армията да изпълнява конституционните си задължения“, като е посочено в Доклада за състоянието на отбраната и за 2020-та година. На политиците този доклад се стори оптимистичен. И разкритикуваха авторите му. Военните не смятат, че той е оптимистичен. Началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов припомни преди дни, че всичко се променя, всичко се адаптира спрямо условията. И от политиците зависи как: 

"Тъй като ние, ако ние не поддържаме тази техника, не изпълняваме конституционните си задължения. И тука вече въпросът излиза извън рамките на българската армия, началника на отбраната, Министерството на отбраната. Трябва да се вземе решение. Да, в система на колективен механизъм сме, има механизми, което определени неща могат да бъдат заменени. Но, без да се съгласим на някакви ограничения, на някакъв период, в който да се вземе решение, че да ще се превъоръжаваме. В определен период някои задачи могат да отпаднат, могат да бъдат делегирани, могат да бъдат преформулирани. Според мен това трябва да бъде бъдещето на разговора за отбрана. Тъй като дали са 30, дали са 20 милиарда, дали остават осем приоритизирания, резултат няма да има, уважаеми господа народни представители".

Репортажа можете да чуете в звуковия файл.

Прочети цялата публикация