Снежина Петрова и как "Една българка" на Вазов оживява в моноспектакъл

Снежина Петрова превръща "Една българка" на Иван Вазов в моноспектакъл. Премиерните представления са на 21, 27 и 28 октомври в Театър "Азарян", съобщават от НДК.

Актрисата влиза в ролята на учителка по литература, за да представи своята артистична версия за един вълнуващ урок по Вазовия разказ.

"Една българка" е важен тематичен акцент в националното външно оценяване след 7 клас, именно затова моноспектакълът е насочен към широката театрална аудитория със специален фокус върху ученици от седмите класове, изучаващи едноименното произведение.

Зад него застава екип от учени – проф. Албена Хранова, проф. Миглена Николчина, д-р Николета Пътова, проф. Виолета Дечева, проф. Веселин Методиев, д-р Георги Гочев, проф. Пламен Бочков, д-р Азиз Таш и д-р Румен Петров. Режисьор е Десислава Шпатова, както и съсценарист, заедно със Снежина Петрова. Музиката е на Асен Аврамов. На Петя Хайнрих е адаптацията на разказа в свободен ритмизиран стих с традиционни мотиви. Консултанти са проф. Михаил Неделчев и Биляна Курташева.

Проектът на сдружение "Легал арт център", автори на "Медея" (2019), е реализиран с финансовата подкрепа на Националния фонд "Култура" и Програма "Култура".

За спектакъла разказва в “Нашият ден“ Снежина Петрова:

“Докато го учим в училище, това остава един от разказите на Вазов, но когато съзреем и установим, че той е повече от разказ, той е притча за българското, вид национален мит, който ни казва много истини, които не бихме искали да чуем за себе си и ни убягват. В този смисъл текстът е много актуален, съвременен и прави мостове между миналото и настоящето."

За една нощ баба Илийца раздвижва целия свят, за да изпълни човешкия си дълг

"Това, което тя прави за тази нощ, не е осъзнат героизъм, патриотизъм или саможертва ви името на  родината. Просто тя прави това, което трябва да направи всеки един човек, християнин, когато насреща си има друг човек в нужда."

Отговорността

"Много е голяма отговорността за пресъздаването на този текст. Имаме ритмизирани рап манифести, които конструирахме в тъканта на спектакъла. Всичко това трябва да се свърже с нашите седмокласници, от една страна, както и с техните родители и учители. Това е най-голямото предизвикателство – да намерим общия език, на който да говорим с различните аудиториите."

Езикът на Вазов

"Когато работим с текста на Вазов, езикът е абсолютно запазен и съхранен, защото това е генетичната закваска на езика, от която не трябва да се отказваме.

Театърът е медията, която през преживяването прави превод и на езика. Дори да не знаеш конкретната дума, имаш достъп до чувството в този текст и се надявам да бъда медиатор между езика, текста и чувството, което самата изпитвам, влизайки в ролята на героинята.

Подходът ни към текста на Вазов търпи различни трансформации. Имаме го като сбит преразказ в трето лице, имаме го като сбит преразказ от първо лице от баба Илийца, като преразказ от неутрален разказвач и във формата на ритмизиран стих.

Вазов задава мащаба и го прави голям, така че този спектакъл, независимо че се води моноспектакъл, в него са включени страшно много хора. Той се разви и в образователни-дигитални модули с интервюта, с експертите, които участват в проекта. Разбрах, че интервютата се слушат вече и от седмокласници, което много ме зарадва, защото не вярвах, че това е тяхната медия, но имам обратна връзка, че го слушат с интерес."

БАН отбелязва 100 години от смъртта на Вазов

Конференция по повод 100 години от смъртта на Иван Вазов 

Живописна литературна география на България по Вазов

Повече за сценичния изглед на спектакъла можете да чуете от Снежина Петрова в звуковия файл.

Прочети цялата публикация